[milena127]

Боже, Нелина, направо не е за вярване тази история, много романтично
При вас е било наситина съдба! Дано още много години така да се обичате

[Nelina_02]

мерси момичета, пожелавам, колкото се може повече хора да са щастливи, като мен,е, то и ние си имаме нашите малки проблеми, тобез такива не може, но като цяло мисля, че извадих голям късмет и много често благодаря на господ за това

[Karlotta]

Присъединявам се към по-горните мнения!Адски красива и романтична история,която за пореден път доказва,че няма нищо случайно!Пожелавам на всички,които не са срещнали любовта - да им се случи,а на които са - да я задържат и да й се наслаждават.

[Celine]

Първоначално написано от secretk

направо настръхнах докато го четох
искрено се радвам, че се случват и такива неща в живота
и ти пожелавам все така щастлив семеен живот

Имало приказкииииии и в реалния живот ....
Нелина прекрасна история

[eLE]

Аз пък учех в едно и също училище с моят сегашен приятел, но той си имаше там приятелка.4 години сме се разминавали по коридорите и никой не е забелязвал другия.Аз бях много влюбена в момче от същия випуск.С това момче излизахме един път , после на втората среща той ме целуна и през цялото време беше мн романтично до момента на другия ден , когато той ми каза ,че е искал ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ по-добре и за това се е държал така. Бях разбита.Наистина много го обичах,а той се оказа едно незряло бебе 12 клас(аз 11).И на същия ден замина за София като ми каза да не го чакам. Аз тази вечер излязох с моята страхотна компания на кафе.Разбира се ,тогава не ми се живееше.Бях съкрушена и едва говорех от изтощение и плач през деня.Тогава за първи път се появи и той.Дойде при нас на кафето ,защото неговия най-добър приятел е гадже на моя мн добра приятелка.Та, моето момче каза: Нещо не си на себе си.Решил съм да те черпя бира.Аз му казах,че не искам да ме черпи и ,че ми няма нищо ,а той каза: Виждал съм те два пъти и съм останал с впечатление ,че си много енергична. Ако това е нищо , какво ли е нещо?
И така започна да излиза с нас и станахме мн близки.Разбира се както се случва във филмите , онова другото момче , се върна след 3 дни въпреки ,че трябваше да е в София цяло лято. Минаха две седмици и изведнъж той реши ,че е влюбен и поиска да сме заедно. Аз рабира се мислих ,че това е , което искам, само дето след първите два дни вече знаех ,че имам нужда от някой , който ще ме обича СЕГА.А , не такъв , който вече ми беше взел всичко и бях изхабена. Та , накрая видях ,че когато един си отива , се появява друг, който ти показва колко лесно може да е всичко в любовта.Без никакви излишни сътресения и унижения. Не винаги това , което искаме е това , от което се нуждаем . И за край аз реших да дам шанс на новият човек в живота ми , който за три дни ми показа какво е да си желан и да се чувстваш добре.. на мига.А , на момчето ,което исках да имам година и половина казах : Заслужавам да съм влюбена и да изживея любовта си сега.За това ще дам шанс на новото , така както ти не ми даде преди. И... вече половин година се гордея със решението си ... Просто сега съм щастлива.

[otherdeadangel]

Учех в гимназията още,бях 8ми клас.Бях си харесала един батко - 11 клас тогава,които беше гримьор в даскалото /учех в художествено училище за сценични кадри/,а аз - актриса и за едно представление той ме гримираше...така се запознах с него,направо умрях от кеф,щото още отпреди това тайно си го бройках по коридорите...И после нищо - нито едно здрасти даже,той един такъв сериозен,намръщен...Като бях 9ти клас,а той 12 бъдещ абитуриент тръгнахме ей така изневиделица.Сега съм на 24,от девет години сме заедно със същия човек и много се обичаме

[Lilith]

С доскорошното ми гадже се запознахме покрай един фестивал, където бяхме доброволци и двамата. Пратиха ни да лепим плакати заедно и така от дума на дума - кино, кафета, пикник.... тогава бяхме на 15 и не се получи нищо по-сериозно, все пак бяхме големи лапета след като спряхме да излизаме почти не го бях виждала, понеже учехмме в различни у-ща и живеехме в различни части на града. Събираше ни единствено организацията на която бяхме членове и се виждахме по разни инициативи, където също бяхме доброволци... докато не дойде 18тия ми рожден ден, когато той се появи на вратата ми с подарък.... ей така от нищото и като се започна една бурна любов... а беше на майтап в началото. Честно казано още го обичам, но обстоятелствата ни разделят.

[seduce]

А на мен ако някой ми беше казал,че 5г. по-късно щях да живея точно с този човек,щях да го помисля за ненормален.
Бях 10-ти клас,точно след съкрушителна раздяла с ПЪРВАТА любов и хич не ми беше до връзка,постоянно ревях(сега че чудя защо съм била толкова проста...)Та прибирах се от училище и една моя съученичка ме видя и ми предложи да пием кафе в заведението,в което работеше.Бармана (моят човек)и един негов приятел се присъединиха към нас и тогава за пръв път от месеци се разсмях(после разбрах,че моята съученичка им казала,защо съм тъжна и двамата решили да се правят на клоуни само за да ми стане по-добре)започнахме да излизаме с моето Слънце,но нещата не се получиха и се разделихме,но пък аз започнах да работя при него(майка му държи заведението)и така-две години бяхме колеги,само се заяждахме,карахме се,а после виновния се извиняваше с пакет желирани бонбони приятели ни казваха-абе вие ще се съберете пак,а ние в един глас почвахме да се възмущаваме:кой?аз?с нея>него?...но истината беше,че винаги и двамата с нетърпение чакахме общата смяна.И когато един ден му споделих,че съм се разделила с приятеля ми,получих смс с текста:след като вече си свободна,може да излезем на кафе?и това кафе трае вече две години и едно преместване на багаж