[DWP]

Спасената

Станка Пенчева

Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.

Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…

Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?

[DWP]

escape

Чарлз Буковски

най-добрата част беше
да спусна
щорите
да увия входния звънец
с парцали
да сложа телефона
в
хладилника
и да остана в леглото
за 3 или 4
дни.
а следващата най-добра
част
беше
да не липсвам
на
никого.

[DWP]

Новата ми любов - Чарлз Буковски
Ще спя, ама няма да е днес, докато не прочета публикуваното в нета...

срещнах човек на улицата


който ми каза, „ти ми помогна да оцелея две
години, страхотно е, че те срещнах.”
„благодаря”, отвърнах, „но кой
ще помогне на мен?”

бях задавал тоя въпрос и преди и
всичко, което бях получавал, беше една любезна
усмивка.

но това е добър въпрос.

те нямаха представа, че мислех за
самоубийство няколко пъти
седмично.

те четяха книгите ми
и това беше достатъчно
за тях.

но аз само ги пиша,
не мога да ги
чета.

заместниците

Чарлз Буковски

Джак Лондон пропи живота си докато
пишеше за странни и героични хора.
Юджийн О’Нийл пропи себе си до самозабрава
пишейки мрачните си и поетични
неща.

сега нашите съвременници
четат лекции в университетите
с връзка и костюм,
малките момчета прилежно трезвени
малките момичета с изцъклени очи,
гледащи
нагоре.

моравите толкова зелени, книгите така отегчителни,
животът тъй умиращ от
жажда.

[chokladkaka]

You Fit Into Me

by Margaret Atwood

You fit into me
like a hook into an eye
A fish hook
An open eye

[DWP]

* * *
Бояна Петкова

Вече знам
какво означава
да обитаваш
огледалния си образ.

Тогава нощем лежиш буден
в огледално легло
и сънуваш цветни огледални сънища
и четеш книги с огледални букви
и си огледално тъжен:
просто щастлив, но наопаки.

Защото толкова ти се иска
да обитаваш
другата страна
на огледалото.

---------------
* * *


“Дали ще се научим да прощаваме
на причинилите ни самота?...”
Георги Илиев

Всяка капка от дъжд -
Изоставяне.
Някой тръгва
по мокрите улици
друг да обича.
Някой още дълго стои
сам на ъгъла.
Мокър до кости.
А е пролет.

[rokoko]

Нов стих от мен


НЕ си ли .....

Не си ли липсвал на жена,
не си ли любил и докосвал нежно?
Останала да плаче във нощта,
А ти забравил колко ти е лесно....

Не си ли влюбен, поне във себе си, кажи,
не харесваш ли това, което имаш
не си ли търсел сред звездите нечии очи?
не сравняваш ли нейните със на луната чертите?

Не си ли наранявал, усмихваш се и отминаваш..
забравил нейните сълзи как тежки на рамото ти капят...
Не си ли нараняван - сподели, когато в очите ме поглеждаш,
когато си сам, Кажи ми, не тежи ли самотата?

[Мария Василева]

Ран Босилек - Родна реч

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

Нов стих от мен

НЕ си ли .....

Не си ли липсвал на жена,
не си ли любил и докосвал нежно?
Останала да плаче във нощта,
А ти забравил колко ти е лесно....

Не си ли влюбен, поне във себе си, кажи,
не харесваш ли това, което имаш
не си ли търсел сред звездите нечии очи?
не сравняваш ли нейните със на луната чертите?

Не си ли наранявал, усмихваш се и отминаваш..
забравил нейните сълзи как тежки на рамото ти капят...
Не си ли нараняван - сподели, когато в очите ме поглеждаш,
когато си сам, Кажи ми, не тежи ли самотата?

Мила, невероятен стих! Поздравления!!! Много се радвам, че отново имам възможност да те чета!

[veribratanova]

Здравейте Страхотна тема...
първо ще напиша някои лубими стих4ета, които съм намирала:

Ако можех, щях да бъда тишина,
да нареждам въздуха в картини,
кротко легнал във леглото на съня,
да те завивам с топлите години.


Ако можех, щях да бъда любовта,
онази истинската, малко закъсняла,
в утробата заченала детето на нощта,
с тежки стъпки през сърцето ти вървяла.


Ако можех, щях да бъда пелерина
от лунен прах и неугасващи звезди,
като красива, омайна балерина,
ще потанцувам за теб, макар за миг.

** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** **
Кое наричаш „себе си”? Кое наричаш „Аз”?
Очите , които ме търсят, без да те питат?
Ръце, на които не даваш да пипат?
Сърцето, което гори в нетърпение
И лудо прескача пак без решение?
Прескача огради, любови, окови…
Но аз не отминах!
Не избледнях!
Не преминах!
Аз знам какво съм – зараза нелечима!
Не ща да те оставя и няма да ти мина,
Докато не признаеш накрая кой си ти.
А може би сам не знаеш и много те боли?
Кое е твойто вярно АЗ? Кое, поете?
Това, което все не смее да се разкрие и отрича?
Или това, което тайно пее, че безнадеждно ме обича?
Май вече знам – и двете!

** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** **

[veribratanova]

Ето и някои мои... дано ви харесат -->

** ** ** ** ** ** ** ** ** ** ** **

БУРЯ

Тъмно студено е навън,
а също така в мен,
чакам да чуя един звън,
на телефона до мен

Но нищо не чувам,
май оглушавам,
или ти пак ме забрави
и любовта ни изостави.

Продължавам да гледам
дъждовните капки
ела при мен да видиш,
колко са сладки.

Да Видиш и моите очи,
плачещи за тебе,
и многото вълни,
бушуващи в мене.

Аз съм като буря-
тъжна наранена,
не искам да се будя,
а да те сънувам още...


** ** ** ** ** ** **
САМОДИВА

Ще бъда нежна мила,
Такава ще съм…
Ще приличам на самодива,
А може би съм…

Ще тичам в гората
волна и свободна,
усмивка ще има на моите уста,
но пак ще съм самотна както сега.

Цветя ще късам,
Каквито си искам,
В реката ще плувам,
Водата ще плискам.

Ще водя живот без граници,
Ще тичам с конете жребци,
Като самодива,
Малка и игрива,
Поне в мечтите…
В живота – пленница на сълзите…

** ** ** ** ** ** ** ** ** ** **

Кой си ти?!

Кой си ти?!
Стена от окови…
студена преграда,
Какво те споходи?
За кой се мислиш…?
Какъв си…? Не знаеш,
луташ се, като комета
без посока…
луташ се сред чувства
объркани…
Кой си ти?!
Нима си този студен
човек, който виждам…
Нима вече нямаш сърце…
Къде е усмивката ти?
Къде са мечтите ти?
Кой си ти?! Не знаеш…

** ** ** ** ** ** ** **