#101
|
||||
|
||||
Да. Възрастта е предпоставка, не гаранция- за житейски опит.
Но... за някои неща... си трябва време. Нужна е... проверката на времето. Едно е- да имаш визия за бъдещето. Друго- да я прекараш през житейската мелачка на мечти. През калта, лъжите, лицемерието, разочарованията... И едва, когато осъзнаеш... че тоя шибан живот, е просто едно гробище (Колко мечти си погребал в него?)... Когато си губил. Всичко. Едва тогава... се научаваш да цениш. И можеш да оцениш. Истинското, когато го срещнеш. "Знам, че си обичал други повече от мен, знаеш по кого бях луда много преди теб! Първите остават първи и за цял живот Правила съм вече всичко, днес не ме учудва нищо, Просто искам твоята любов! Плаках за когото трябва и за кой ли не! Всеки белег ме направи по- добра за теб, Вече мога да не бягам и да казвам "да" Точно затова те чакам, точно затова оставам! Вече се научих в любовта!..." Време си требе, време...
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#102
|
||||
|
||||
А и тук говорим за лични препочитания, нали?
Не можем да сравняваме... красотата на младостта- тази, дарената. От другата- съхранената. Красотата на една зряла жена. Нека разделим... момичетата от жените, а? От истинските жени. Тези, които са запазили женствеността. Развили са я. И дават пълното усещане- за една жена. Тези, които могат да оценят. И могат да се борят. И знаят как. Тези, които остават. Тогава, когато всички други- са си тръгнали. Сега аз бих възпяла не първата любов - безплътната и бялата, априлската, прохладната - сега аз бих възпяла оная, безпощадната, отчаяната, закъснялата. За нея няма място пазено - тя трябва да руши и да прегазва, да оскърбява и да бъде оскърбявана ... Не стъпва тя по папрат и тинтява - върви през кал, през остри кремъци, върви - защото страшно бърза времето, защото идва най-голямата раздяла ... От тъмен огън разлюляна цялата, върви - и дирята й свети кървава... Не първата възпявам аз, не първата. СТАНКА ПЕНЧЕВА
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#103
|
||||
|
||||
Цитирай:
И аз съм над 30 и след като родих мога да кажа, че ми стана много по-лесно да приоритизирам нещата, не ми е нужно да мисля и преценявам дълго какво да направя, как и кога. Опита е много важен, житейския опит..... и да е осъзнат също Дава на жената сила и увереност, спокойствие и устойчивост, а вътрешната красота и богатство само подсилва чара. |
#104
|
||||
|
||||
не
__________________
Най-недостижимото - да угодиш на всички! |
#105
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#106
|
||||
|
||||
Какво беше любовта?колко влюбени има тук?10?
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#107
|
||||
|
||||
сигурен знак за изчезналата любов било, когато мъжа не затварял вратата на тоалетната когато бил вътре
__________________
nothing to die for = nothing to live for |
#108
|
||||
|
||||
Според мен тогава се загнездва просто партньрството на съвместния живот,което е изтормозена търпимост
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#109
|
||||
|
||||
Цитирай:
ето нещо по повод мераците за любов Луиджи и Тереза пътуват в спален вагон. Те двамата на едно легло, а на долното някакъв мустакат мъж. По едно време започнали да се чукат и Луиджи казал: - Сега Тереза ще си направим един малък Пепино, ще се оженим и ще си го гледаме. Тъкмо ще свършва и влакът бие спирачки. Луиджи хвърчи някъде, а Тереза в тъмното пита: - Луиджи, Луиджи, къде си? А отдолу човека отговаря - Аз Луиджи не го знам къде е, но вашия Пепино ми е на мустаците. |
#110
|
||||
|
||||
|
|
|