[mishelle1607]

Първоначално написано от Lyllie Mitchkin's poker face

Мисля, че бях на 4.5г. Водеха ме лятос на чист селски въздух при роднини. Хорицата перяха на ръце и си простираха прането на двора- на телта, между две дървета, а отдолу кал и прах на воля. Досещате ли се какво ми прошепна Белята в детското ухо?

Питала те е дали ще снасяш или ще пратиш прането в снесеното..Ай стига сме спамили темата на Нелката

[резервна модераторка]

Белята ми подсказа, че можех да срежа телта с клещите. Първия опит беше доста мъчителен за крехките ми кунки, но придобих умения. Придобих и техническа визия. Телта на другите простори я срязвах така че, максимален брой намятано пране да изпада по прашната и кална земя. Но вместо моята детска радост и забава да бъде споделена от възрастните мирогледи,те ме нахраниха със здрав селски пердах. Наслушах се и на коментарий по мой адрес. Не разбрах всичките реплики, но почувствах че не ме третират като ангелче. А аз си бях едно беличко ангелче! В огорчение, плач и озлобление събрах всички клещи и инструменти. И с чувство на облекчение ги пуснах един по един в герана. Това беше първия ми сблъсък с недружелюбното общество на човеците.