jito7, с две ръце те подкрепям...и аз като бях млада бях категорична по много въпроси, но живота на няколко пъти ме поставя в ситуации, при които си променям мнението, затова и аз съм вече на принципа "Никога не казвай никога". Наистина докато не му се случи нещо на човек, няма как да знае как ще реагира...затова и по-горе казах, че на теория всички сме много силни, ама като ни дойде до главите се оказва че не е "баш" така, както сме го мислили...

[jito7]

Първоначално написано от bimbi

jito7, с две ръце те подкрепям...и аз като бях млада бях категорична по много въпроси, но живота на няколко пъти ме поставя в ситуации, при които си променям мнението, затова и аз съм вече на принципа "Никога не казвай никога". Наистина докато не му се случи нещо на човек, няма как да знае как ще реагира...затова и по-горе казах, че на теория всички сме много силни, ама като ни дойде до главите се оказва че не е "баш" така, както сме го мислили...

съвсем вярно..не е било аз да кажа нещо от рода на :"да бе да,това е невъзможно,аз така НИКОГА НЯМА да направя,аз не съм ТАКАВА!"...и хоп...разбираш, че...никого не бива да съдиш, защото не се знае кога в каква ситуация ще попаднеш...и какво ще направиш, когато - както ти каза - ти опре яйцето на г***...

[tina]

Първоначално написано от seadd

явно всичките сте ЗА абортите

Аборт ако трябва ще направя (недай си боже) ако така преценя,че ще е най-добре за детето и за мен,защото и двете сме пряко зависими.Зависи от много неща,но бих го направила.Но това ще го направя с ясното съзнание,че искам да дам на детето си най-доброто, на което съм способна,а не да го измъчвам с недоимък или липса на внимание и време.И това,че е твърде възможно(отново недай си боже) да направя аборт не ме прави по-малко добра и загрижена бъдеща майка.