[Shona]

Здравейте на всички.
Отдавна чета форума, писала съм един-два пъти, общо взето съм по-скоро пасивен участник, защото нямам какво да кажа или да се похваля.
Срам ме е да пускам подобна тема, защото познавам някои участнички във форума, но мира не ми дава поредния провал на диетата ми.
Момичета, преди няколко години съвсем случайно попаднах на няколко реда, писани от Фройд, че проблема на дебелите хора има чисто психологически характер, но понеже съм импулсивен човек не се зачетох и не си дадох сметка, че това може наистина да е така.
Никога не съм била слаба, все с няколко килограма, от порядъка на 10-15 над нормата, НО вече 2 години и половина след раждането съм просто слон. Страх ме е да се кача на кантара, но сигурно съм вече 90, незнам.
През всичките ми съзнателни години все съм пазела диети, гладувания, режими, какво ли не, без спорт - огромния бюст, с който се сдобих в тинейджърска въраст ме караше да се срамувам да тичам или да правя някакви физически натоварвания в близкия фитнес салон, а в къщи - като заподскачах, просто ми тежеше ужасно.
И така, минавах си за пухкавата хубавелка, година след година, докато не си докарах тези килограми към настоящия момент.
Изпитвам писхически ужас от думата диета и при мисълта, че ще се ограничавам. Дори режимите на Байкова предизвикаха ужас в мен, въпреки, че храненията бяха 5 пъти дневно. Всеки опит е провал, всяка мисъл да започна отново ме съсипва, ставам непоносима ,нервна, изпитвам ужас от това да знам, че ще спазвам някакъв режим. На всичко от горе, когато вече не ми пука, че някой ще се смее на бюста ми и мога да вляза във фитнеса, аз не мога да тренирам. Изпитвам ужасни болки при най-малкото натоварване след церазовото сечение...
И така, чудех се, какво мислите...дали да не потърся психологическа помощ...
Честно казано, страхувам се да пусна този пост, за да не бъда напдната с нещо от рода "стига лиготии, влизай да тренираш, спирай да ядеш, нямаш воля.... и т.н." Такива мисли ме съспиват всекидневно, всекичастно, просто се побърквам като се погледна в огледалото, изпадала съм в дълбоки депресии с какви ли не мисли....
Моля ви, спестете ми нападките, нека помислим заедно, какво мога да направя....

[the_detonator]

Защо си мислиш че като гладуваш ще отслабнеш? Всичко трябва да става равномерно и балансирано. Не си поставай големи цели, започни с това да свалиш 5 кила този месец. Намери си някой с който да спортуваш. Това не означава да се претоварваш. Всичко ще стане постепенно. Трябва и да почетеш доста информация за диетите(диета не озн. гладуване, това е начин на хранене), можеш да погледнеш тука: http://www.bb-team.org/articles/1548 и в сайта има доста информация. Моля и другите съфорумци да се вклучат. Надявам се да не съм те объркал.

[laska]

Shona ,толкова тъжно ми стана когато прочетох твоя пост Не знам защо се получава така при теб ,но мога да ти предложа решение .Та майка ми е скроена по твоя калъп и не можеше да спазва диети.Сетих се за лекарстото Редуктил ,което бях вземала преди време и аз.Уверявам те не си давай парите за нищо друго на пазара.Всичко съм пробвала.Лекарството действа на мозъчната кора да не изпитваш глад и ти помага да спазваш диетата.Майка ми го пи месец и полвина при което стомахът се сви и не изпитваше предишния глад особено за сладко .Сега е с 10 кг по слаба и продължава да прави диета но казва че лекарството вече не й е нужно.За човек с твоите "габарити"15мг е добре.Не трябва да консумираш алкохол докато приемаш лекарството .Цената беше около 100 лева за месец.Ако нещо друго те интересува питай може и на лични.

[Мария Василева]

Shona, много правилно си се ориентирала! Вече какъв точно специалист ще намериш- това също е трудна задача, но ако намериш подходящия за теб, ще имаш полза. Както се казва : "Този, който ходи на терапия е по-здрав, от този, който не ходи" (а има нужда), защото единия е озъзнал и признал проблема си и прави усилия да го реши!

съдя по себе си, колко е било важно еммоционалното ми състояние за физическата ми форма.

laska, сигурна съм че с най-добри намерения го казваш това за редуктила и знам, че има доволни от него, но познавам и недоволни. пък и не решава проблема в същина.

[laska]

Миме ,ако е решила да ходи на психо терапия да отиде .То ние всички имаме нужда.Постигнем ли душевно равновесие то непремено ще се отрази и на фигурата,че и на лицето.
Това за Редуктила й гоказвам ако иска да поуспокои апетита .Иначе със сигурност препарата действа , но естествено трябва силна мотивация и воля.

[djidjito_]

това за терапията е много хубава идея.щом не можеш да спортуваш ходи повече пеша някъде по 5 км на ден.една приятелка отслабна така

[Мария Василева]

ето някои откъси от книгата на Мадлен Алгафари "Вяра имам" и по-специално от разказа и за нейната собствена терапия (защото аз си мисля, че един терапевт за да е успее да помогне на хората, трябва първо да е помогнал на себе си. иначе ми прилича на лекар с цигара в уста, койта казва "не пушете"....)

"Аз вярвам, защото го преживах

....................Аз имах изключително щастливо детсво!Разказвам ви всичко това, за да ви кажа, че ако сте останали с впечатлението, че описаните до тук ......... са се разболели, само защото са имали по-трудно детство, грешите! Не само на детството дължим това, че сме такива, каквито сме.... .... ............ Никога не ми беше хрумвало, че тази щастливо летяща в облаците Мадлен (дори не Мадлен, а Меди защото до двадесетата ми година всички ме наричаха така) ще трябва да осъзнае при срещата със себе си по време на своята лична терапия, че има какво да промени, за да направи живота си още по-щастлив.

При мен идват и много хора с екзистенциални затруднения, конфликти между поколенията, затруднения в общуването, хора, ненамерили себе си, и такива, които просто искат да се развиват и разширяват себепознанието и уменията си. Всички те уважават живота си, себе си. Не един от големите световни психотерапевти е казвал, че този, който ходи на терапия, е по-здрав от този, който никога не е ходил, защото първият е осъзнал необходимостта от промяна и е преценил, че заслужава да прояви това уважение към себе си - да положи усилия, за да я постигне. Вторият може би не е осъзнал още нуждата от промяна или не вярва в нея.

Всеки би могъл да направи живота си по-хубав! Моят основен учител по психотерапия проф. Валдо Бернаскони, нарича днешния човек "хомо невротикус нормалис". Да, днес всички имаме невротични симптоми. Неврозата е станала дори наша защитна реакция. Иначе не бихме оцелели в болния от "емоционална чума" (терминът е на В. Райх) заобикалящ свят. Щяхме да се чувстваме като хванати от гората здрави индивиди, които невротичното общество щеше да изхвърли, защото не отговаряме на нездравите му правила.

В товасе състои драмата на психотерапевта- той знае как изглежда пълното психично здраве - поведението на неандерталеца, но няма право да доведе пациента си до там, защото би го направил непригоден за днешния свят. Смисълът на психотерапията е в осъзнаването на лимитите и отработването на умението да бъдем себе си, напълно организмични в подходящата изнамерена или създадена от нас среда, както и да умеем да се адаптираме към невинаги здравите правила на невротичния свят. Т.е. да намерим нашата идндивидуална златна среда, защота всяка от двете крайности би превърнала живота ни в дискомфорт.

Знам, че много хора ще разпознаят черти от себе си в описаните дотук три случая. Или направо ще видят себе си. Понякога си мислим, че никой няма нашите проблеми, не страда като нас. Опитът ми ме научи, че и в това си приличаме много. Но не знаем, че е така, защото все още не смеем да споделяме открито. Именно затова след дълго обмисляне реших, че като четвърти случай ще опиша себе си. А и не немирам никакъв по-убедителен аргумент в полза на това защо повярвах в тази терапия, освен факта, че лично съм го преживяла и по този начин - повярвала с всичките си клетки, че тя работи."

[Мария Василева]

интересничко

[NatalyTake]

Аз много вярвам в психотерапията и, че с нея можеш да се справиш с някой здравословни проблеми. По собственото си тяло съм разбрала, че когато съм щастлива (нямам сериозни проблеми у дома и в работата) нямам вълчи апетит, света ми изглежда прекрасен, никакво натоварване не ми тежи-мога да работя до късно или да се веселя повечко... Само че е много трудно да се разбереш и да се харесаш. В нашето общество е прието да не се харесваш, постоянно да се извиняваш, да не оценяваш правилно нещата от живота-постоянно да казваш "горе-долу"; "как и да е" и т.н. или другата крайност - да си самонадейн, арогантен и нахален. Април месец се преместих на нова работа и в самото начало някой ми направи компилент за нещо и аз се зарадвах и отвърнах - да, така е... Новите колежки щяха да изпопадат от реакцията ми. Една от тях, която познавах от преди, ми препоръча да не говоря повече така, защото било некултурно д ареагирам по този начин... Направих си извода, че самото ни общество е болно-народоплихологията ни е робска и болна. Виж, ако някой се разболее, ще го съжаляват и дори може и някой да се реши да му помогне. Но ако някой се държи нормално и с уважеине към себе си, задължително го приемат като невъзпитан и нередовен. И дори ще се намерят хора да им подлейт вода, или да ги провокират с нещо, за да може "да ги вкарат в релси"... Май целият народ трябва да ходи на психотерапия, не само за да отслабнем, но и за да се научим правилно да живеем, нормално да приемаме околните и т.н.

[Мария Василева]

Първоначално написано от NatalyTake

Май целият народ трябва да ходи на психотерапия, не само за да отслабнем, но и за да се научим правилно да живеем, нормално да приемаме околните и т.н.

добре казано! за жалост