[svetlin4u]

Въпроса е достатъчно ясен:

Защо семейството вече не е гонена ценност, не се пази?
А така ли е всъщност?

Вие сте на ход...

[rokoko]

Есе да напиша ли по въпроса

[tirra]

[еМ ДжИ]

Защото жените вече имат свободата и възможността да се издържат сами и да са независими от мъжете си. При това положение на двама равнопоставени, е твърде вероятно, всеки да си тръгне по пътя, след като причините да бъдат заедно са изчерпани - децата са изгледани, любовта се е изпарила и т.н.
Това всъщност се отнася за браковете.
А за семейството като ценност - това семейството да бъде съхранено зависи изцяло от възпитанието, което получаваш именно в него. Пример - мен са ме възпитали да имам уважението на всички мои роднини, да се държа прилично. Събираме се всяка неделя да обядваме в баба ми. А като бяхме малки с брат ми всеки ден ходехме в тях. Да закъснееш е нещо лошо. Излизам с майка ми всяка седмица. Играем карти семейно... и т.н. Това е начин на живот на една фамилия, възпитание на децата, поколения подобно поведение. Когато едно дете е отраснало, обградено с любов и добри отношения към роднините, няма как да не продължи традицията да съхранява семейните ценности

[MILI]

Пример - мен са ме възпитали да имам уважението на всички мои роднини, да се държа прилично. Събираме се всяка неделя да обядваме в баба ми

Не е задължително.
И мен са ме възпитавали по същия начин.
Но ефекта е бил на 180 градуса
От всичко най не обичам да прекарвам повече от 2 часа в семейството(особено с бабите и дядовците).
Не мога да обясня точно на какво се дължи, винаги са се държали добре с мен (даже прекалено), нищо не ми е липсвало и т.н.
Като отида на гости при тях се чувствам като в арабския свят, аз сядам на масата и те ми носят всичко (дори и нещата за които съм казала 100 пъти,че не искам). Странното е, че това ме вбесява. Мислят си, че са ми длъжни с нещо.....

[еМ ДжИ]

Може би разликата идва оттам, че моите баба и дядо се държат с нас като с равни, за всичко мога да си говоря с тях, както и с майка ми. И така. Свободата е важна. Да те накарат да направиш нещо против волята си и - айдеее. отиде...
Мен не ме карат да им ходя на гости или нещо такова. Напротив приятно ми е, и ми е мъчно, когато имам супер много работа и нямам време да мина оттам. Когато бях в София им звънках редовно. Сега, отккато съм се преместила по далеч да живея, взех на баба ми карта за телефона от нашия бизнес-план да си говорим безплатно
Не казвам, че и мен не са ме подлудявали помнякога, но това се случва с всеки, с когото си близък и прекарваш повече време.

[жоро66]

Що бе, какво се е обезценило! То такива дето не държат на семейните ценности винаги е имало и ще има и - обратно. И без брак, двама души могат да си умрат заедно.

Иначе, ако има някаква причина, може да се търси в съвременните разбирания за свобода раздухвани от медиите и приети от обществото. Другото е, нуждата от финанси, за да се живее комфортно. Много е сложно.....отказвам се да пиша, че няма да ми стигне една страница да се обясня правилно

[MILI]

. Свободата е важна.

Тя е най- важната

[svetlin4u]

Първоначално написано от еМ ДжИ

Защото жените вече имат свободата и възможността да се издържат сами и да са независими от мъжете си.

E ти застреля темата ми с това изказване!
Поздравления!
Точно това си мисля и аз, но реших да чуя и вашите мнения.

Всичко което казвате е вярно, възможни са всякакви варианти на развитие в едно общо съжителство, но идеята ми беше да дефинираме съвкупноста от събития, която е довела до "обезценката" на брака. Мисля това няма защо да го подлагаме на съмнение, или?

Сега да изкажа и моето си виждане, което се припокрива с това на еМ ДжИ.

Основната идея е в това, че в миналото реално е била неоходима връзката между мъжа и жената. Те са се допълвали за чисто битови неща. Жената е домакиня, тя гледа децата, мъжа осигурява средствата за що годе нормален живот, закрила и т.н., на всички са ни ясни тия неща.

Нямало ги е удобствата на днешния модерен свят, стоки и услуги, които се закупуват най-вече с пари. Тоест при добро обезпечение всеки един човек, може да се грижи задоволително за друг, след като може да заплати за дейност, която той сам неможе да свърши.

А тия дейности не са никак малко, а и са доста разнообразни, но пък днес за разлика от вчера те се предлагат на пазара.

С две думи може ли да се каже, че семейството няма бъдеще, щом хората градим общество на тясната специализация, нови технологии и др. подобни неща?

С това изложение може да се отговори и на въпроса защо хората стават все по-търсещи материалното в другия. Излиза, че това е нормално въз основа на средата в която живеем. В миналото ако жената е търсела мъж, който може да бъде добър ловец, а мъжа - жена която да е добра домакиня, то днес тия търсени качества се заменят почти изцяло с възможноста за заработване на легално платежно средство, тоест пари най-общо казано.

Как си представяте семейството след 100, след 200 години?

[gwendoline]

Първоначално написано от жоро66

И без брак, двама души могат да си умрат заедно.

Лошото е, обаче да не повлекат крак и да се натръшкат и други покрай тях (защото нали знаеш, че при възрастните хора често когато единия си отиде, малко по-късно и другия го последва...) Сори за черния хумор

Първоначално написано от svetlin4u

С това изложение може да се отговори и на въпроса защо хората стават все по-търсещи материалното в другия. Излиза, че това е нормално въз основа на средата в която живеем.

Изглежда да. Разбирам хората, които търсят начин да изживеят добре живота си, а не да се мъчат като грешни дяволи цял живот за тоя дето духа и голем праз, че са се оженили по любов... Любовта е до време, ако общуването се сведе само до теми, свързани с недоимък, сметки, разправии, подценяване на другия и пр. И тогава всичко е... мяу. Съдя по себе си и никого не задължавам с твърдението си, но след дълго лутане сама като свободна майка, но добре "гледана" и "издържана" от бившия си мъж, решавам, че ми е време да си свия гнезденце и вярваща в любовта (ма то е лесно да вярваш в нея като си имаш работа, дом, парички и пр.) решавам да се омъжа по любов. Естествено не ме е вълнувало финансовото сътояние на бъдещия ми мъж, щото нали съм влюбена... И изведнъж - край; "кранчето" от бившия секва; нормално... Съпругът известно време не работи, а гледа бебето, щото майката работи, а детските градини не ти взимат детето току така и... си бау...този път. Изплашена до смърт, защото вече не съм сама с дете, разчитаща на своята заплата + още една такава от бившия, а разчитаща само на своята заплата, на която обаче вече разчитат и още трима души... Почват се кредити, разправии... И после ако някой ми разправя, че не е важно кой какво има, изкарва и че не търси "материалното", ще го сметна или за лудо влюбен и глупав или просто за...богат. Защото един живот имаме и ако не го изживеем добре, не казвам върховно, а просто добре - каква е гаранцията, че ще се преродим и ще имаме право на втори шанс...? Може би се отплеснах леко от темата, но исках да покажа само, че за да вярваме все по-малко в семейството като институция - за това е виновно времето, в което живеем и ние - правейки неправилния избор и гледайки моментното си състояние. Трябва наистина да си материално обезпечен по някакъв начин, за да започнеш на чисто и да продължиш да вярваш в семейните ценности. Иначе просто семейството се превръща в удвояване на твоите "трудности", и "задължения" - често пъти обаче с незадоволителен резултат.
Едно време хората са живеели малко по-спокойно, с може би по-малко пари, но са им стигали за прехрана и сносен живот. Сега вариантът с "малкото пари" не работи при тази система и оттам - сътресенията. Иначе семейството е нещо хубаво за мен лично. Но и лукс, същевременно (за мен) Просто за съжаление понякога любовта къща не храни....