[Mirami]

Гуен, принципно си права, но ти говориш за човек, който още не е открил себе си. Ще се опитам да изясня мисълта си:
Смятам, че човек, който има наистина познания за добро и зло, си ги е изградил в течение на много време и достатъчно житейски опит, с помощта на хора, книги, филми и т.н.
Този социопат, който ти описваш, според мен всъщност не познава доброто и злото, по всяка вероятност може би точно той има някакво суперизявено чувство за достойнство, което обаче се гради на мнението на другите, а не на собственото самоуважение. От мои лични наблюдения върху социопати мога да твърдя, че те всъщност не се обичат и са разрушителни както за другите, така и за себе си. Да не говорим, че човешкото в тях почти липсва, тоест те не се познават като човеци.
Освен това смятам, че всъщност хората страшно много си приличат в техните чувства, нужди и действия. В този смисъл наистина вярвам в самопознанието като първа стъпка към познанието и за другите хора.
За да можем наистина да се обичаме и самоуважаваме, тоест да имаме истинско чувство за собствено достойнство, то трябва ди изминем тези няколко етапа, които водят към познанието на света, хората и нас самите, но веднъж изминем ли ги никой не може да ни отнеме самоуважението (което използвам като синоним на достойнство).

Ще дам пример: наистина и досега се интересувам от мнението на хората, които обичам, НО:
1. Дори и тяхното мнение да е различно от моето, това не е причина да загубя самоуважението си. Вместо това се опитвам да разбера защо мислят по различен начин, прави ли са в случая и ако е така, гледам да се поуча от тях
2. Дори когато греша, в никакъв случай не се чувствам по-низша, напротив, който се познава, знае, че да се греши е качество на всеки един човек, тъй че изобщо не мога да загубя самоуважението си.
3. Мнението на хората ми е нужно, за да си съставя вид "карта" на реалността, колкото повече различни мнения, толкова по-добре. Но това пак няма нищо общо с моето самоуважение.
4. Чак когато съм си създала някаква преценка за добро и зло взимам решение за действие. Да, преценката си я създавам на базата на много чужди мнения, но не приемайки ги, а осмисляйки ги. Има разлика. Тогава тази преценка се превръща в моя лична преценка и аз спазвам нея.
Наистина не приемам чужди преценки. Никой разсъждаващ човек не ги приема, само тези, които не желаят да мислят приемат чуждото мнение безрезервно, онзи социопат по всяка вероятност е такъв. Аз първо ги премислям и после ги правя свои. А своите преценки спазвам независимо от обстоятелствата и мнението на другите.
Мисля, че сме на едно и също мнение, но го казваме с различни думи.
Ох, пак стана много дълго, но пък с кеф си мисля по тази тема.

[pifco]

има нещо гнило в обществото обаче,ако си с достойнство и чест според масата ,то си си починал отвсякъде ,защото по този ДОСТОЕН начин няма да се вписваш,сега трябва да се правиш на маймуна ,че по някакъв начин да успееш,иначе си ритнат със тези си качества,и най лошото е ,че лицемерието и лъжата взимат връх

[gwendoline]

Първоначално написано от strangenick2

Да, преценката си я създавам на базата на много чужди мнения, но не приемайки ги, а осмисляйки ги. Има разлика. Тогава тази преценка се превръща в моя лична преценка и аз спазвам нея.

Всъщност, твоето мнение припокрива в случая моите думи, но е казано по твоя си начин - обстоятелствено и задълбочено От 1 до 4 казваме подобни неща, но аз го правя безразборно и лаконично, а ти пояснително и подробно. И никъде не съм споменавала за отнемане на самоуважение, за липса на достатъчно самопознаване и пр. "само-неща", които присъстват във всяко твое изречение. По тези теми си мълча, защото нито имам претенциите да се самопознавам достатъчно, нито пък градя самоуважението си на мнението на другите. Така че в това отношение сме на едно мнение. Говорех съвсем друго, лек нюанс на несъгласие е, но все пак - ще го кажа по твоя начин; щом можем да "осмисляме" нечий модел на поведение и да стане наша лична оценка; това малко или много ни прави съпричастни към нечии други стереотипи... оттук насетне, не може с категоричност да се твърди, че човек е достоен, ако се е самоопознал, има си лични преценки и изпитва самоуважение. Да си достоен в собствените си очи не е непременно "достойнство"; не винаги и не на всяка цена По-вероятно е да става дума за самовлюбеност в един момент...Нагледала съм се на такива примери и... хем ми е мъчно, хем ми е смешно. И далеч не са социопати тези хора, а са просто обикновени заблудени хора, които не са си направили труда да си "сверят часовника" и да се огледат в очите на другите.

[Mirami]

Разбирам мисълта ти и съм съгласна отвсякъде.
Когато казвам, че не се съобразявам с чуждото мнение за добро и зло, а със своето, нямам предвид, че чуждото и моето са на всяка цена в разрез. Напротив, често се случва да приемам точно чуждото мнение за правилно и да се "пренагласям", за мен най-важният момент е осмислянето на двете гледни точки.
Но ако чуждото и моето мнение са в разрез СЛЕД преосмислянето от моя страна, тогава следвам своето и не се съобразявам с чуждото. Това имам предвид и в никакъв случай не твърдя, че моята преценка е винаги правилна.

А до тези хора, които описваш ти... Все си мисля, че тяхното достойство е малко илюзорно. В смисъл, не е истинско достойнство. Поне според това, което казва тълковният речник.
По всяка вероятност не става дума за самоуважение, това имам предвид. Нахакаността в никакъв случай не е признак за самоуважение (според мен).

[gwendoline]

Нищо не се споменава обаче за думичката "чест"... или е архаизъм...? Някой нещо...?

[MILI]

Понятието "чест" наистина е доста остаряло и прашясало. Общо взето с развитието на човешкото чувство,понятието чест някакси се преобразува и припокрива с понятието достойнство

[Неспокойната моторетка]

Първоначално написано от gwendoline

Нищо не се споменава обаче за думичката "чест"... или е архаизъм...? Някой нещо...?

Ми тя тази думичка може да има какви ли не изяви според това дали излиза от устата на политик, поyицай, ревнив мъж, самурай, факултетски манго, дупнишка мутра, пенсионер и прочие..
Мисля,че волята да се откажеш от нещо което магнитно те влече, но което е в разрез със cтойностнитe ти принципи, е една от първите прояви на чест.

[Мариса]

О да имам силно изразени чувства на чест и достойнство.
Рядко срещам прояви на чест,и често сблъсък на нечие остро достойнство,което граничи с гордост.

Чест е,когато една личност признава не само пред себе си,нещата,които не са в негов интерес и спокойно може да говори за недостатъците на характера си без притеснение,че може да бъде отхвърлен от другата страна.Чест е да признаеш огормна истина,тайна,че си извършил нещо и се срамуваш от постъпката си и знаеш какви ще са последствията.
Чест е една майка да прави всичко в името на детето си!
Чест прави на хората,които спазват обещанията си.
Чест е да стъпчеш гордоста,която ти е пречила да виждаш по-далеч от носа си.
Да живееш в чест е доста трудно,но шлайфа характера и те прави силен.

[SweetShark]

Моето мнение е малко по различно...

1. "Чест" - проява на чест е да си държиш на думата, да не лъжеш и да си спазваш обещанията.

2. "Достойнство"... когато някой те унижава, той накърнява достойнството ти. Та иначе казано, никой няма право да те унижава, т.е. да накърнява достойнството ти...

Фразата "чест и достойнство" ги слага в комплект, защото са свързани - от една страна да си честен - в смусъл "точен", от друга - да не позволяваш да те унижават.......Като се замислиш, ако човек е силно неинтелигентен, той едва ли е в състояние да се усети когато го унижават...а пък от "чест" си няма хал-хабер, за него е ден да мине, друг да дойде, колкото по-лесно, толкова по-добре, какво да се товари с някакви си измислени норми за почтеност, или да спазва някакви си закони...

[Mirami]

Първоначално написано от SweetShark

1. "Чест" - проява на чест е да си държиш на думата, да не лъжеш и да си спазваш обещанията.

Възможно е. Може би оттам идва и думичката "честност".