[Venice_22]

Първоначално написано от mishata

Абе, много съм изнервена - депресия ли е, какво е. Преди няколко месеца родих... Писах какво съм пробвала, но не помага.

Постродилната депресия е съвсем реално състояние и може да бъде доста тежко. Тиоридазинът има известен антидепресивен ефект, но той по принцип е невролептик, а на теб може би лекарят ще ти предпише антидепресант или комбинация.

Горните лекарства са наистина само за крайни случаи, ако действително не можеш без тях. Не съм чела какво си пробвала, но има един куп безвредни неща, които можеш първо да опиташ. Пчелното млечице е един такъв продукт, с много добър ефект при някои видове депресия. Шизандрата (китайски лимонник) също е лек за такива състояния, особено при жени.

[dedektiv_p]

Мило момиче, отиди на лекар! Колкото и каквото да ти препоръчваме тук едва ли ще е най-подходящото при теб. Да опиташ с билки, чайчета и разни други отпускащи процедури да, но медикаменти не си купувай сама. По-добре си отдели час-два и отиди на лекар.

[SweetShark]

Аз на два пъти карах следродилна депресия (след 1то и 3тото раждане) и ми се размина без медикаменти, но ти нали знаеш, че в основата й е хормоналния дисбаланс след раждането в съчетание с преумората, така че без докторско предписание не предприемай нищо, само ще си навредиш.

Имаше някаква организация, в която работи като психолог бившата на Слави (Маги) - http://life.dir.bg/2008/03/18/news2780925.html, за съжаление не мога да намеря как се казва този кабинет...ако някой от форума знае, моля да пише...

[Venice_22]

(...)

Но има много опитни психолози, които работят в тази насока.

Първоначално написано от dedektiv_p

Мило момиче, отиди на лекар! Колкото и каквото да ти препоръчваме тук едва ли ще е най-подходящото при теб. Да опиташ с билки, чайчета и разни други отпускащи процедури да, но медикаменти не си купувай сама. По-добре си отдели час-два и отиди на лекар.

подкрепям. повечето от нас са преживели подобна депресия, и то не една, така че те разбираме и съчувстваме. но не си купувай подобни лекарства без да ти ги е предписал лекар, не е шега работа. пристрастяването ти е почти сигурно. на няколко пъти съм била на крачка да започна, радвам се че все се намираше някой приятел да ме разубеди.
според мен проблема е предимно в главата опитай да не се ядосваш за дреболии, мисли си "майната му, нали сме живи и здрави", въобще мисли по-позитивно, би трябвало да помогне

[mishata]

Мъча се да гледам по-позитивно и да казвам "майната му", но това ми се отдава само на моменти. Ходих и на лекар - изписа ми Есберикум. Това е естракто от жълт кантарион и трябвало поне месец да се пие зада му се усети ефекта. според доктора нищо ми нямало, но според мене ми има. Дано да е прав човека.

[eden]

атаракс и бе рецепта го изписват хомогенно е

[mmmmmmm]

Първоначално написано от mishata

Мъча се да гледам по-позитивно и да казвам "майната му", но това ми се отдава само на моменти. Ходих и на лекар - изписа ми Есберикум. Това е естракто от жълт кантарион и трябвало поне месец да се пие зада му се усети ефекта. според доктора нищо ми нямало, но според мене ми има. Дано да е прав човека.

Ами виж сега- всичко е в главата ти, знаеш. Съвсем скоро изпаднах в подобно положение: мразех работата си страшно много и ежедневно си повтарях колко мразя това място, колко ужасни и лицемерни са всички, от няколко месеца ревях ежедневно, за щяло и нещяло, станах ужасно сприхава, нервна, не искам да общувам с никой, спрях да се виждам и да говоря дори с най- близките ми хора, дразнех се всичко и всички... и най- важното е, че ежедневно сама изливах помия в/у себе си, като си повтарях как мразя всичко и всеки.... И какво стана един ден? Започнах да треперя цялата, чувствах се така, сякаш сърцето ми ще изскочи, пулсът ми се ускори на 120 (при нормален 70- 80). Не можех да спя, не можех да ям, защото ми се гадеше, зрението ми се замъгляваше... И всичко това от нерви! Отидох на лекар, изследвания, лекарства... Докторът заключи, че имам невроза (на 20 години съм). Предписа ми хапчета, не ми помагаха, треперех от време на време. Вече нямаше на какво да се ядосвам, защото напуснах работа. Отидох при друг лекар, ЕКГто ми беше наред, но аз треперех и имах ускорен пулс. Човекът ми каза: "Нищо ти няма, бе! Това всичко е от нерви! Почивай си и не се занимавай с глупости!". Месец и половина по- късно мога да кажа, че се чувсвам много по- добре, не се нервирам за глупости, почивам и гледам по- позитивно на нещата, защото осъзнах, че наистина това, което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. Затова- СПОКОЙСТВИЕ! Не се вглъбявай в проблемите си, не драматизирай излишно... Знаеш, че най- важното е да сме живи и здрави. Според мен всичко зависи от теб, затова постарай се да си оправиш психическото състояние сама

[xxxxx]

Нещо успокоително би могъл да ти предпише само лекар. Аз никога не съм пила подобни неща, но когато нещо ми е тревожно, обикновено се опитвам да разбера къде точно е проблемът - понякога просто не осъзнаваме някои свои тревоги или ни е страх да си ги признаем. Добре е също така да контактуваш повече с хора, които са позитивни и да избягваш тези, които само си намират проблеми. Да прекарваш повече време с приятели и близки, които държат на теб и които знаеш, че биха те подкрепили във всяка една ситуация.

[aniK]

Казваш, че имаш две деца, наскоро си родила. Ти като се "надрусаш" (с извинение) кой ще ти гледа децата ?! Сори, че така груо се изказвам, но трябва да се вземеш в ръце! Почти всяка жена минава през следродилната депресия - някои по-леко, други - по-тежко. Аз точно като родих преживях една драматична раздяла, майка ми почина... Обаче не исках да се скапвам - излизах (мъкнех бебето с мен), срещах се с познати, не занемарих външния си вид, възстанових си тялото... Просто не бях с идеята, че като съм станала майка, вече не съм жена.
Освен това раждането някак си успокоява, започваш да гледаш от друг ъгъл на дребните ежедневни проблеми.
Имаш по-голямо дете и сигурно вече знаеш - най-важното е децата да са здрави. Тогава имаш криле да си вършиш всичко останало.
Не търси спасение в лекарства, намери го в красотата на ежедневието си