[Wings_of_a_Butterfly]

скучно ми е... а не мога да изкарам никого навънка, понеже на всички им е много студено Да му се не види бургазлии са страшно изнежени. Малко сняг и сички се захлупват с 5 одеала вкъщи, а аз страшно мразя да бездействам

[жоро66]

Ееех, пипирудо, ако беше в Майнасити щях да те поканя. До сега бях с една прекрасна съфорумка на кафе.

Изкарахме чудесно във форумни клюки и не само, та не усетих как отлетяха два часа. За съжаление тя трябваше да се приготвя за работа, та сега я изпратих до тях.

[Wings_of_a_Butterfly]

че каква е тази работа нощно време... смао неприлични неща ми идват на ум понеже

[жоро66]

Ее, може да се каже, да речем. Въпрос на гледна точка.

Не се ли събирате Бургазлиите ве. Ето Настя няма търпение да си дойде от Бургас - в Пловдив, да си направим джумбаре, както ние си знаем. Явно в Бургас положението куца

[Wings_of_a_Butterfly]

Климатизираме се още затова Никой не е свикнал да гази в 15 см сняг и да му мръзне четирибуквието

[жоро66]

Климатизирате се ама скучаете! Гледай сега "комиците" в къщи пред камината и не се оплаквай

(плюс това в кръчмата едва ли има сняг до коляно)

[P.Hinkova]

бившия ми звъни в 7 и полвина сутринта да ми бърбори... не разбирам... преди седмица, преди няколко дни, се напсувахме, душихме се, колихме се, дразнихме се... сега ми звъни да ме пита как съм... може би осъзнал, че съм единствения човек, който ще му се зарадва и ще го слуша, независимо в колко часа се обади...
може би ще иска прошка... може би и аз не знам... но след като уби всички чувства в мен, трябва да се ровя много дълбоко в себе си, за да открия прашинка, която го обича... може и да я намеря...

[резервна модераторка]

Първоначално написано от Wings_of_a_Butterfly

че каква е тази работа нощно време... смао неприлични неща ми идват на ум понеже

Даа, тва съм аз.Знаеш ли колко неприлично мога да се кълча, докато свиря на инструмента си!?

[want]

Първоначално написано от P.Hinkova

бившия ми звъни в 7 и полвина сутринта да ми бърбори... не разбирам... преди седмица, преди няколко дни, се напсувахме, душихме се, колихме се, дразнихме се... сега ми звъни да ме пита как съм... може би осъзнал, че съм единствения човек, който ще му се зарадва и ще го слуша, независимо в колко часа се обади...
може би ще иска прошка... може би и аз не знам... но след като уби всички чувства в мен, трябва да се ровя много дълбоко в себе си, за да открия прашинка, която го обича... може и да я намеря...

Хахахах не искам да ти разбивам детските излюзии , ама запиши си този пост и го прочети след 10 години ....

[Gossow]

10 са много