[Нелка]

Всеизвестно е, че нормалното положение на нещата във Вселената е движението, ака промяната.
Когато околната среда се променя и те подтиква към адекватна реакция и съответно личностна промяна, с цел адаптиране към новосъздалите се условия.... вие какво правите?

1. Променяте се?
2. Държите на себе си и се съпротивлявате?

Сега, знам, че според Дарвин еволюцията е по-добрата опция пред изчезването на вида, но се счита че хомо сапиенс са надарени с воля, и могат да правят личностни избори..

Извинявам се, че ми е отнесен въпроса, но не съм спала от 48 часа. А ме вълнува темата. Дано някой ме разбере какво питам.
Чиърс!

[lullaby]

Мисля, че разбирам въпроса ти. Аз лично се променям. Всеки следващ контакт допринася за личностно развитие. Всяка нова ситуация добавя опит и развива менталния капацитет. Например преди една година бях доста по-освободена и наивна, но нещата така се променят, че в момента съм много по-сериозна и сдържана, отколкото ми се иска да бъда. Оценявам най-вече гадните случки, от които най-много каляваме характера си. Не мога да си представя да спра на едно място и да не продължавам развитието си.

[универсален]

Според мен 'промяна' и 'съпротива' като понятия са субективни. Зависи от наблюдаващия на действието/противодествието. Най-логично би било (в ситуацията, описана от Nells) съпротивлявайки се, да се променяш.
Иначе, ако няма съпротива как ще разбереш, че тази среда ти действа и се опитва да те променя, и го прави или пък не успява..

А сега ще ти отговоря конкретно на т'ва, което си мисля, че питаш -

Прецени обстоятелствата разумно и приеми как би било най-изгодно за теб,с оглед на ситуацията, в която си в момента.
Без да правиш компромиси със себе си, които ще нарушат вътрешния ти мир.

[Нелка]

То цялата ми вътрешна борба идва от един въпрос, който ме тормози от години:

Кой съм аз?

Мога ли да кажа Аз съм бяла.
Ако утре завали дъжд и ме окаля, бих ли станала черна за да не ходя ликьосана или ще остана бяла(и ликьосана) просто защото това съм аз, а аз съм бяла?

До каква степен трябва да остояваме себе си. И ако продължаваме да се променяме до безкрайност, няма ли на финала да се окажем съвсем различен човек, от този, който сме били на старта? И преди да кажете, че това е смисъла на живота, нали докато крачим по пътя постоянно повтаряме Аз съм такъв и онакъв - това значи ли, че никога не сме такива и онакива, защото всъщност постоянно се променяме?

[универсален]

Ти си точно тази личност, като която се възприемаш точно в този момент. Може би в следващия ще се въприемаш иначе или пак така.

Лично мое мнение -
не смятам, че промяната трябва да е самоцел. Или една от целите, които съзнателно се опитваме ежедневно да 'внедрим' в нас и да повярваме в нея. Не вярвам, защото тогава може желанието за промяна да е просто илюзия и да ме обърка още повече, след постигането й.

Ако имам нужда от промяна, то тя ще се появи при мен под различни форми и варианти, в правилния момент и аз просто трябва да избера един от тях.
Може да е съзнателен избор, може и да не е. Май по-често не е.

[lullaby]

Първоначално написано от Nells

До каква степен трябва да остояваме себе си. И ако продължаваме да се променяме до безкрайност, няма ли на финала да се окажем съвсем различен човек, от този, който сме били на старта? И преди да кажете, че това е смисъла на живота, нали докато крачим по пътя постоянно повтаряме Аз съм такъв и онакъв - това значи ли, че никога не сме такива и онакива, защото всъщност постоянно се променяме?

Не мисля, че основните човешки ценности се променят така лесно. Например ако си човек, който държи на достойноството си, надали днес ще го браниш с цената на всичко, а утре ще го захвърлиш на улицата. Универсалните човешки ценности не се променят, по-скоро се променя начинът, по който ги прилагаме.

[Нелка]

Лично мое мнение -
не смятам, че промяната трябва да е самоцел. Или една от целите, които съзнателно се опитваме ежедневно да 'внедрим' в нас и да повярваме в нея. Не вярвам, защото тогава може желанието за промяна да е просто илюзия и да ме обърка още повече, след постигането й.

Това ми хареса. Ще го приема за истина.
Изпитвам известен дискомфорт напоследък, защото най-близките ми хора постоянно ми натякват, че трябва да променя дадени аспекти от характера си, които видимо ми вредят. А аз си ги харесвам точно тези аспекти. Въпреки, че ми вредят. Мисля, че те ме правят уникална и АЗ-ът ми се изразява по-пълноценно. Остава само моментът с вреденето, който е неприятен, но.. смятам да допусна промяна да се случи (ако ще се случва) от самосебе си.

Универсалните човешки ценности не се променят, по-скоро се променя начинът, по който ги прилагаме.

Това много ми хареса!
Ако аз разсъждавах така на 18, нямаше да съм в това положение на 27...
Малко повече флексабилност не би навредила на принципите, нали?