Чест и достойнство

gwendoline · #11 26th October 2009, 17:07

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

[ На мен ми звучи много хубаво.
.

Да, и на мен ми звучи много хубаво, мило... не ми разваляй това хубаво усещане, в случай, че откриеш, че не е така...

жоро66 · #12 26th October 2009, 17:12

Поругаване на семейна чест! Историята гъмжи с подобни примери. Филма "Козият рог" до някъде, (да не кажа основно - третира проблема)

Изнасилват жена ти, педофилстват с детето ти! Ако имаш възможност да хванеш насилника, преди да са пристигнали полицаите - му размазваш главата с първия попаднал ти тежък предмет, знаейки, че ще платиш жестоко за това, живота ти ще е провален защото от затвора ще излезеш след 20 години, но....го правиш без да се замисляш. Насилникът, осмелил се да оскверни честа на семейството ти го няма физически! Разбира се, това не е единствения пример.

А може би тълкувам погрешно понятието "семейна чест"

Mirami · #13 26th October 2009, 17:26

достойнство
мн. достойнства, ср.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.

Ох, съвсем се забатачих сега.
Ако става въпрос за самоуважение, как някой може да нарани достойнството ми? Самоуважението не се ли базира в такъв случай на собственото ми познание за самия мен? От какво трябва да го пазя тогава? Как може някой да го нарани, след като аз знам що за човек съм?

жоро66 · #14 26th October 2009, 17:32

Не знам, имам чувството, че колкото по задълбаваме в разсъжденията, ще стигнем до извода, че чест и достойнство = чувство за малоценност или по скоро чувство, че си уязвим от превъзхождащи те по нещо субекти, липса на достатъчно доверие в другите, колебливост!

И на мен нещо ми е тъмна тази материя.....

Човек с недъг, или крив нос, или клепнали уши и т.н., ще има по крехко чувство за чест и достойнство от еди уверен в себе си човек! Така мисля аз.

Пипилота · #15 26th October 2009, 18:25

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

Ох, съвсем се забатачих сега.
Ако става въпрос за самоуважение, как някой може да нарани достойнството ми? Самоуважението не се ли базира в такъв случай на собственото ми познание за самия мен? От какво трябва да го пазя тогава? Как може някой да го нарани, след като аз знам що за човек съм?

Ти не го пазиш, ти го изявяваш когато е нужно. Защото много хора ще сметнат, че правейки или неправейки нещо ти не притежаваш достойнство, ще го потъпчат, ще потъпчат човешките ти права. Да имаш достойнство и да носиш главата си високо са част от човешките ти права. Да отидеш на гилотината, пак можеш да го сториш с достойнство, нали?
За мен тези качества (за мен са качества, не комплекси, мое мнение, как стигнахте до този извод дори не разбрах?) са тясно обвързани с благородството, с тежестта на дадената дума, с честните отношения между хората.

Бобето · #16 26th October 2009, 19:00

За едни може да си достоен за други може да не си.............но важното е каква е твоята лична себеоценка.
Васяко тежко унижение води до загубване на достойнството, понякога обаче едно нещо ни подтиква да пренебрегнем достойнството и честта си за да съхраним друго нещо.
Всички ние правим много компромиси, понякога твърде много, което може би води до потъпкване на достойнството, но така трябва да е, защото хора вманиячени да незагубят достойнството си , забравят че в Живота има много по-важни и стойностни неща, а и най-хубавото на честта и достойнството е , че те могат да се възтановят и изградят отново и отново.

pifco · #17 26th October 2009, 19:05

аз не знам точно ,но лично за мен е важно да направиш така ,че хората да те уважават ,да вдъхваш респект,но това в никакъв случай не значи страх .Много е важно ,ама много ,да си точен с хората,тогава те рано или късно те оценяват и усещаш желанието те да искат да са около теб,да разбереш ,че толкова хора те уважават ,че не ти стига времето да си с всички.Но ако ме питат дали бих поел ръкавица и да се стреляме с някой.....едва ли ,по скоро бих намерил друг начин да се справя със ситуацията.Достойнството е в самите нас ,и си е за нас,другите само могат да предполагат дали е така или не,аз да правя каквото смятам за редно и правилно според нормите на обществото (макар ,че вече е изродено)а как ще го приемат си е тяхна работа

Mirami · #18 26th October 2009, 19:08

Цитирай:

Първоначално написано от Пипилота

Ти не го пазиш, ти го изявяваш когато е нужно. Защото много хора ще сметнат, че правейки или неправейки нещо ти не притежаваш достойнство, ще го потъпчат, ще потъпчат човешките ти права. Да имаш достойнство и да носиш главата си високо са част от човешките ти права.

Мило, тук не съм съгласна. Първо, не смятам, че трябва да изявявам пред когото и да било самоуважението си (ако това значи достойнство). Второ, какво смятат или не смятат хората за мен, няма никакво значение. Самият факт, че човек се интересува от мнението на другите за себе си за да изгради своето собствено, означава, че не се самоуважава. Как може някой да потъпче моето самоуважение? Това не е практически възможно, само аз мога да загубя уважение към себе си, става дума за моето мнение за мен самата, то не се гради върху мнението на другите. За да се самоуважава, човек трябва да живее според собствените си преценки за добро и зло, а не според чуждите. Тъй че никой не може да ми отнеме самоуважението. Разбира се, че е мое право да нося главата си високо, но това зависи само от мен и от никой друг.
Наистина съм склонна да се съглася, че човек, чието чувство за достойнство зависи от чуждото мнение или действия, все още няма изградено лично мнение за себе си и поради тази причина се влияе. Не бих казала, че става дума чак за комплекси, но някаква неувереност има. Не е намерил себе си, с две думи.

Mirami · #19 26th October 2009, 19:18

Цитирай:

Първоначално написано от pifco

Достойнството е в самите нас ,и си е за нас,другите само могат да предполагат дали е така или не,аз да правя каквото смятам за редно и правилно според нормите на обществото (макар ,че вече е изродено)а как ще го приемат си е тяхна работа

Ей това не моеш ме накара посмъртно да направя

Отдавна съм го зачеркнала това общество с дебел черен маркер

gwendoline · #20 26th October 2009, 19:24

Съгласна съм и аз с това, което каза, дума по дума. Само едно изреченийце ми избоде очите - изречение, с което не мога да се съглася.

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

За да се самоуважава, човек трябва да живее според собствените си преценки за добро и зло, а не според чуждите.

Първо ми изниква въпроса: какво ако неговите преценки за добро и зло са погрешни...? Тогава насреща ни може да стои абсолютно самодоволен социопат, който смята, че си е самодостатъчен и няма нужда от мнение (и помощ в някои случаи

). И? Какво от туй като се самоуважава...?

Второ: как да не са важни чуждите оценки, преценки и мнения - че нали живеем "в екип" все пак, заобиколени сме от хора, с които малко или много се съобразяваме, говоря за близки хора предимно. За мен е важно мнението на хората, които ценя и обичам. Не е задължително така да е за всички, но аз лично се чувствам най-добре по този начин. И трето: Че нали човек за да открие своите преценки - трябва да е чул/видял/прочел нечии други - тоест стигаме до извода кое е лошо и кое добро на базата на някаква оценка от житейски опит, прочетена литература, документални филми ако щеш

Това пак е своеобразно чуждо мнение най-общо казано, щото не откриваме топлата вода тепърва, а преоткриваме и възприемаме нечия чужда истина/преценка за света около нас, която става валидна за нас самите. И се превръща в наше верую