[Mirami]

Сори, Хевън, ама хич не споделям мислите на този автор, поне тези, което си цитирала тук. Но напълно разбирам, че на младо момиче като теб му се струва интелигентно казано...
Човекът бърка влюбването с любовта, което също е естествено, ако никога не си обичал... Циник с мислене "Да имаш", а не "Да бъдеш":

Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек, или да го желае. Не може да желае нещо, което има

Много тъжна фраза, за съжаление е истина за тези, които виждат другите като обект за притежание. Само едно нещо бих искала да ти кажа: хората с тази нагласа водят живот, изпълнен с разочарования. Твой е изборът дали да живееш така или да се опиташ да откриеш и други философии, напълно противоположни и много по-красиви.

[heavenkata]

О, определено не съм казала, че е всичко вярно и важи за всеки. Дори аз с емоциите, макар на тази крехка възраст, които преживявам с приятеля ми доказвам сама на себе си, че това е грешно. ( "Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек, или да го желае. Не може да желае нещо, което има". )
В момента Той за мен е всичко, което искам и от което имам нужда.
Пък и хората, които не са запознати по-надълбоко с творчеството на Бегбеде не го възприемат. Прекалено е прям. А аз го харесвам като цяло, защото познавам писането му ( макар преведено от друг ) и възгледите му по други въпроси, които обаче този път се препокриват с моите. Просто е различен, а аз си падам по различното.

Постнах ги първо, защото ми харесват и второ, защото показват любовта по друг начин.. показват чувствата на тези, които не са я открили или са останали разочаровани... като него...

Но все пак не може да отречеш, че преди човек да достигне до истинската, неугасваща и силна любов, за него важат доста от цитатите...
"Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново."

В крайна сметка хората са различни, преживяванията също.. не можем да слагаме всички под един знаменател. Едни не откриват Любовта и такива цитати са истина, а философиите за Истинската силна любов - фалш. За други обратното. Не се ядосвайте!

[mallvina]

Първоначално написано от strangenick2

Ще ми е интересно да чуя какво е вашето определение за тази прекалено често използвана думичка.
Оттук се зараждат още хиляди въпроси: Любовта чувство ли е, начин на държание или човешка способност? Какви са качествата, които определят любовта като такава? За да кажем, че любовта е любов, трябва ли да я прилагаме само към един партньор или към повече хора или други живи същества? Ревността признак ли е на любов? Какъв трябва да бъде човекът, към който можете да изпитате любов, имате ли някакви изисквания? Може да се обича само друг човек или могат да се обичат и животни, растения или нещо друго? Как разпознавате любовта, срещали ли сте я и защо мислите, че сте я срещали. Умеете ли да обичате и как се проявява тази ваша способност?
Нека да си поговорим за всичко, свързано с любовта и Как разпознавате любовта, срещали ли сте я и защо мислите, че сте я срещали. Умеете ли да обичате и как се проявява тази ваша способност?
Веднага бих подчертала, че влюбването няма нищо общо с любовта, но това може би вече е ясно на всички.

1ви въпрос

Любовта чувство ли е, начин на държание или човешка способност?

Любовта е чувство И човешка способност ,защото някой хора са повече способни да изпитват това чувство ,а други по-малко.

2ри въпрос

Какви са качествата, които определят любовта като такава?

Втория въпрос не го разбирам Стрейндж.За какви качества става дума ?Дай пример.

3ти и 6ти въпрос се припокриват

За да кажем, че любовта е любов, трябва ли да я прилагаме само към един партньор или към повече хора или други живи същества? Може да се обича само друг човек или могат да се обичат и животни, растения или нещо друго?

Любовта като общо понятие е любов когато си способен да раздаваш обич и на хора и на животни ,птици .
Хората сме една малка частица от Вселената и трябва да обичаме останалите частици тоест животни ,растения ,птици и цялата природа .Защото ние не сме вечни и единствени на този свят ,само където сме същества с по -висш разум и трябва да се съобразяваме със всичко което ни заобикаля защото Природата в дадени моменти си отмъщава.

4ти

Ревността признак ли е на любов?

Ревноста за мен зависи от психологическата нагласа на даден човек !!!
Но за мен не е любов.

5ти

Какъв трябва да бъде човекът, към който можете да изпитате любов, имате ли някакви изисквания?

Да бъде моногамен ,психически стабилен -мн ценно качество и възпитан -към такъв човек мога да изпитвам любов

7ми

Как разпознавате любовта, срещали ли сте я и защо мислите, че сте я срещали. Умеете ли да обичате и как се проявява тази ваша способност?

За да се разпознае любовта се иска време и едно пълноценно общуване между двама души .
Смятам ,че съм я срещнала тъй като ми е отговорила на въпрос номер 5

8ми

Нека да се опитаме да определим кое Е и кое не е любов

То е чувство което изпълва сърцето ти.
Немога да кажа кое НЕ Е любов

9ти

Веднага бих подчертала, че влюбването няма нищо общо с любовта, но това може би вече е ясно на всички

Може ,Защо ?!Аз не съм съгласна Стрейндж
Може да се влюбиш и другия човек да ти отговори със същото и да се получи нещо хубаво ,да прерастне в приятелство ,тези хора да се оженят и да създадат семейство

Любовта е чувство на всеотдайност ,на привличане ,на прощаване на грешки ..и тн

[Бобето]

Как така от влюбване , ще прерастне в приятелство и после брак т.н.?


Много съм съгласна със Срейндж, че влюбването и любовта са две различни чувства и много хора ги бъркат, те и затова следват разводи след време......та не се женете докато още ви държи тръпката от влюбването, щото е твърде вероятно ТЯ да не премине към любов и кво правим тогава.............

Стрейндж, според мен ревността е ДА признак на привързаност и на обич, понякога.
Аз лично ревнувам хората , които обичам от майка ми, сина ми , мъжът ми.
Не бих ревнувала някой който не обичам.

Знам, че изпитвам любов, защото търся, щастието на хората, които обичам.......

[heavenkata]

Първоначално написано от Бобето

Аз лично ревнувам хората , които обичам от майка ми, сина ми , мъжът ми.
Не бих ревнувала някой който не обичам.

Знам, че изпитвам любов, защото търся, щастието на хората, които обичам.......

Именно! И аз съм така ( само дето нямам син )!

[apoklistika]

Е то това ясно, че никой няма тръгне да ревнува съседа, с който е на здравей- здрасти. Въпроса е доколко е здраво това чувство... според мен не е признак на любов, а на несигурност и страх да не загубиш определен човек. Подобно изказване на любов рано или късно би ме довело дотам да си събера багажа. Защото освен всичко друго, за мен е и признак на недоверие.

[мауз]

Признавам си, че не съм чела цялата тема, но мисля:
За любовта може да се говори чак като прехвърлиш определени години и имаш възможност да я разгледаш ретроспективно назад и да разбереш кое е било любов, кое влюбване, кое харесване и кое само сексуално привличане.
Смешни са коментарий на 20-25 годишни момичета, които доста компетентно се изказват за лююбовта. Какво сте видяли и преживяли? Първо влюбване и ох, мамо не мога без него/нея

[apoklistika]

Мхм... склонна съм да се съглася...

[lenda]

Понеже днес съм на вълна Хорхе Букай....

За Букай истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Тя е опитност, чрез която се постига духовно израстване....

Споделям този поглед,също така част от нещата ,които е написала Стрейндж
Мауз за 20-25 годишните мисля същото...но

[Бобето]

Първоначално написано от apoklistika

Е то това ясно, че никой няма тръгне да ревнува съседа, с който е на здравей- здрасти. Въпроса е доколко е здраво това чувство... според мен не е признак на любов, а на несигурност и страх да не загубиш определен човек. Подобно изказване на любов рано или късно би ме довело дотам да си събера багажа. Защото освен всичко друго, за мен е и признак на недоверие.

Не съм съгласна, защото ти сякаш говориш за ревност към мъж....към половинка....................а аз говоря за такава и към детето ми и към майка ми и към всичко , което обичам и Да Неискам да загубя........
Не говоря за крайната ревност.....тип болестно състояние.

Първоначално написано от мауз

Смешни са коментарий на 20-25 годишни момичета, които доста компетентно се изказват за лююбовта. Какво сте видяли и преживяли? Първо влюбване и ох, мамо не мога без него/нея

Оооооооо извинявай Мауз, ама не съм съгласна и с теб, приемам го лично щото съм в последният си месец на моите скромни 25 години.
Има много случаи в, които твоето твърдение е вярно, но времената се менят, живота ни кара да порастваме по-бързо....за съжаление.
Аз за тези 25 години, минах през 100 хиляди мъки, за да разбера, какво е това любов , изтрадах я, изплаках я, тя не си отиде , тя все още расте с всеки изминал ден в който съм с човека на който дадох сърцето и живота си.

Та мисля , да се съобразим с приказката "Не питай старило, а патило"
Годините са нищо...........живота учи и млади и големи.....