IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #41  
Стар 15th March 2006, 13:25
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране

Aivy, отидох на среща с диетолога. Питай всичко, което те интересува.
Отговори с цитат
  #42  
Стар 15th March 2006, 16:12
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Здравей Теди,
Можеш да ми звъннеш когато поискаш няма проблеми, много ще се радвам.С удвоволствие бих се възползвала от предложението ти за латино танците.
Във връзка с това, което е казал баща ти /какво трябва да правиш, ако искаш да си богат/, абсолютно съм съгласна.Но въпреки всичко си мисля, че груповата терапия може да има много по голям успех от индивидуалната.Поне съм чувала, че в Швейцария в клиниката за болни от анорексия и булимия, именно груповата терапия се препоръчва като начин на лечение.Всъщност вече незнам.Естествено ,че и аз осъзнавам,че тъпченето и повръщането е от скука,то е някакво оправдание,някакъв предтекст на нещо си,което изживяваме.Заместваме емоции с него,общо взета цялото ежедневие,поне на мене, ми се върти около това.
Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото,все едно наистина съм една раздвоена личност.Всеки ден си казвам,от утре вече нормално,няма да правя това,но...............................
Истина е,че ние мислиме само за това,че колкото повече задълбаваме и се затормозяваме,толкова повече нищо не става.
Да не мислиш,че аз имам нещо стойностно на 27.Вече споменах,кръгла нула съм.Нямам нищо,кариера,бизнес,хубава работа,заплата,семейство.... ..............нищо.Няма и проблясъци да проимам скоро.Майка ми казва:"ми то всичко зависи от теб,ти така го правиш"...............може и така да е,аз се оправдавам с болестта.Няма грам борбеност и воля и желание за каквото и да е в мен.
Но стига вече.Всички сме на едно дередже и колкото и каквото и да си говориме,нещата не се променят.Ние не можеме да ги промениме..............защото...... .........ами няма обяснение защо,именно не може да се обясни.Незнам как да обясня състоянието си,незнам какво да направя за да се отърва от него,незнам как да придобия по-голямо самочувствие,незнам как да направя така,че животът ми да придобие смисъл за мене.
Май се позадълбаха пак нещата.
Теди кажи какво каза диетолога.Запознат ли е с хранителните разстройства въобще?Каза ли ти какво да ядеш,какви храни и продукти,за да не се качва?По колко пъти на ден,през колко време,какви количества?
Отговори с цитат
  #43  
Стар 15th March 2006, 17:00
monik monik не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2006
Мнения: 5
По подразбиране

здравеjте Теди, AIvy,...не мога да пвярвам че толковачбързо имам отговор..когатослушам разказите ви наистина слушам себе си....примен проблемът не е толковачостър сега но имаше период от окологодина 2 когатобеше ужасно..живеех в чужбина бях ужасно самотна и единственото ми удовилствие беше да се тъпча..да се тъпча с часове само за да минава времето...когато се прибрах в българия продължаваше да е същото в момента в който останех сама всички клетви обещания и стимули и съвети просто потъваха в гърлото ми заедно с огромни количества храна...родителите ми бяха мн мили и загрижени заведоха ме и на психиатър, нонищо не се промени..тоест промени сечсамо факта че започнах да ги лъжа че съм се излекувала...Работата е там че аз не изглеждам никак зле..приятелят ми ме обожава..не се оплаквам от липсач на внимание от мъжете..но всеки път когато се погледна в огледалото се мразя..мразя начина по които постигам това(макар че мога да съм слаба и без да драифам)..мразя се че съм толковачжалка и съм просто лементарна чревоугодничка..не знам как даси го пбясня по друг начин..не знам как дачоправдая слабостта си..не знам как да спея да заместя удоволствието от храната....Забелязаласъм че когатоми се случватинтересни неща,когатосъм уверена или започвам новачработа например не се сещам за храната ,но в първия миг на несигурност тя е най голямото ми спясение и наий-големия мираг,които ме кара да се чцувствам още по несигурна след това...Момичета знам как се чувствате...Страшно ми се иска да можемда си помогнем...страх ме е да не стане прекалено късно...нпрекъснато ме обземат страхове...Ами ако скоро забременея?!..ами ако детето ми не се роди здраво заради увреденото ми тяло?!..тогава какво?...цял живот ще плащам за това че съм жалка булимичка...най-лошото от всичко е че ме убивачмислълта ,че каквото и лошо да ми се случи гозалужавам....НАИСТИНА СЕ НАДЯВАМ ДА СИ ПОМОГНЕМ...Може би ако говорим ще разберем какво ни липсва,това което заместваме с храната...До скоро
Отговори с цитат
  #44  
Стар 16th March 2006, 02:08
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране

Е, именно! Дори се правя на много велика. Ела да ме видиш как отговарям като ме попитат как поддържам фигурата си - "много секс и приятни емоции" + все по-кофти усмивка. Приятелят ти знае ли? Той може много да ти помогне, стига да е достатъчно голям /на акъл, не на възраст/ за да приеме факта, че понякога най-любимите ни хора имат проблеми. Аз не се престраших да го кажа. Просто избягах, преди да ме хванат на местопрестъплението и все още си мисля, че сбърках.
Моник, оправяй се! Все някой трябва да е пръв!
Отговори с цитат
  #45  
Стар 18th March 2006, 09:35
lila lila не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2006
Мнения: 12
По подразбиране

радвам се че можем да споделим.чудя се защо още си причиняваме това...
мисля че преди всичко трябва да повярваме в това което сме. аз наистина се старая и намалих кризите си, мисля че в скоро време ще спра .наистина го искам.
адски много ви желая на всичките бързо оздравяване.всеки път преди да си помислите че нямате нищо погледнете навън, имате този прекрасен ден и дори нищо в него да не е наред- той си е ваш. не е честно да проваляме своя шанс. НЕ ГУБЕТЕ ВЯРА, всеки един човек в живота си се докосва до нечия съдба, значи не е живее напразно. колко много неща сме успели да променим
колко път има пред нас
колко живот има в нас

All I'm saying is don't give up, you're getting so close
All I'm saying is don't give up, it's the right way you chose

Everything fades away, come turning of the tide
For your love I'm sorry
For your pain, don't worry
Отговори с цитат
  #46  
Стар 19th March 2006, 16:27
Milah87 Milah87 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2006
Мнения: 2
По подразбиране

Здравейте мили момичета! В тьрсенето на нова ефикасна диета из форума попаднах на вашата тема и ми се отвориха очите за пореден пьт. Аз не страдам от булимия, до сега за щастие не сьм поврьщала, но имам периоди на спазване на диети и периоди на безразборно тьпкане. Дори от нова година си водя статистика и се оказва, че дните на тьпкане са много повече. Всичко започна когато се разделих с пьрвото си гадже на 16 години. Последва 1 година депресия, напьлнях някьде 8 килограма. Дойде пролетта, започнах да бягам, живота стана отново хубав и отслабнах. Началото на септември обаче се преместих да живея в Германия, депресията беше ужасна, изгубих всичките си приятели, исках да се самоубия. Постоянно се тьпчех, качих 13 килограма. Лятото в БГ ходех да бягам всяка сутрин, изобщо не се занимавах с броене на калории, излизах с приятели, бях щастлива и отслабнах 10 килограма. И откакто се вьрнах тук пак сьм на сьщото дередже. Нон стоп решавам, че от утре почвам диета и никога не издьржам повече от 7-8 дни. Нямам никакви приятели тук, животьт е безсмислен, никьде не излизам, вкьщи сьм като затворничка. Та сьм качила пак 7 килограма За щастие скоро ще се махам от тук и се надявам всичко отново да се оправи. Твьрдо сьм решена да сложа край на този прихически тормоз и сьм си сьставила 13 правила, които от утре ще спазвам. Ето ги и тях:

1. Силните намират решение, слабите си намират оправдание!
2. Правя го за себе си, защото искам аз да се чуствам страхотно.
3. Всичко което е било до сега е минало. Важно е какво предстои и какво ще направя тук и сега!
4. Искам да сьм 54 килограма. Нито повече, нито по-малко.Това колко тежи някои друг не е от значение. Дали ще стигна до тези килограми в началото или в краят на лятото сьщо не е от значение.
5. Сьдба няма. Всичко зависи от мен.
6. Обожавам спорта. Той ме прави щастлива и уверена в себе си. Спорт всеки ден по 1 час, независимо колко имам да уча. Време винаги се намира.
7. Няма да броя калории, нито колко вода пия, нито ще си записвам какво ям. Целта ми е да не се тьпча от скука или по други причини 15 седмици, а да се храня нормално и пьлноценно.
8. Храненето ми да е от чиста храна: диетично месо без сосове, зеленчуци, риби, варени яйца, морски дарове. 4 пьти дневно. Рибено масло и много вода.
9. Няма да се качвам на кантара тези 15 седмици. Килограмите не са толкова важни. Красива сьм, независимо дали тежа 57 или 54 кг.
10. Когато си трьгна от тук ще сьм щастлива!
11. Ведньж за винаги трябва да се преборя с проблема и да се освободя от преяждането. Ако успея да издьржа 15 седмици това ще е един от най-големите ми успехи. Не искам да попадна в крьгьт на булимията и ще се измькна на време!
12. Не се сьстезавам с никого за категория килограми. Правя тази крачка за себе си и здравето си!
13. Остава ми още сьвсем малко време в Германия и скоро ще сьм свободна
Отговори с цитат
  #47  
Стар 19th March 2006, 20:59
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране

Здравей, Мила! Успех. Само не мисли, че проблемът е в Германия. Ние открихме, че човек прекрасно може да си скапе живота и тук.
Стискам палци и чакам да се похвалиш още с първите успехи! Забрави за килограмите! /страхотен съвет от човек, който едва ли мисли за нещо друго / Опитай се да намериш неща, които текарат да се чувстваш добре. Танци, масаж, гаджета и в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, НИКОГА, КОЛКОТО И ДА СИ ЯЛА не опитвай да повръщаш. Не мога да ти опиша колко е лесно да затънеш до шията в тази гадост.
УСПЕХ! А като си дойдеш, ще го полеем. Германците правят хубава бира, ама тук компанията е къде-къде по-готина!
Отговори с цитат
  #48  
Стар 20th March 2006, 14:10
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Здравей Milah87,
Аз изцяло се присъединявам към Теди и ти казвам,по-добре 100кила да станеш но само недей да почваш да повръщаш.Започнеш ли веднъж...................повече спиране няма,а след това просто не искам да преживяваш това което става след това.
Яж, стреми се лека-полека да намаляваш порциите и готово.А Германия не е ти е виновна за килограмите,а от скука и самота изпадаш в депресия и намираш утеха в храната.По-добре си намери нещо да правиш докато се върнеш,нещо с което да си отвличаш вниманието.Трудно е,но все ще измислиш нещо.

Здравей lila, ще ми напишеш ли накратко как успяваш да удържиш на кризите.Ти значи успяваш да се храниш с нормални порции и количества храна.Похвално,браво на тебе.Всъщност ще обясниш ли с какво се храниш и какво правиш за да не мислиш в храната.Пиеш ли някакви лекарства или не,просто всичко постигна с вола.Искам само да те предупредя,че болестта дава рецидив и дори да не повръщаш няколко месеца и дори дай Боже година,има възможност да се възвърне всичко отначало,просто защото заболяването е на психическа основа.Бъди много внимателна и искренно ти стискам палци и се надявам изцяло да се възстановиш и никога повече да не повръщаш.

Здрасти Тедке
Как си мацка?Днес е страхотен ден.Ходи ми се по магазините харчат ми се пари за нови дрешки и обувки дето ги нямам
Днес ми е малко по-добре,надявам се довечера да успея да удържа фронта,но започва да ме глозга вътрешно мисълта за сладко.Идва ми да си отскубна главата, за да не мисля за това.Изядох 200гр стафиди,после бях се запътила за......................,но се спрях и ги задържах.От тия количества как няма да качвам братче и то ги задържам и на всичкото отгоре.
Ти как си?Пожелавам ти весело изкарване довечера на РД.
Отговори с цитат
  #49  
Стар 20th March 2006, 14:45
lila lila не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2006
Мнения: 12
По подразбиране

здравейте отново. успях да намаля значително кризите си и мисля че в скоро време трябва да се измъкна от това...записах се на курсове по англ и съм потънала в учене.въпреки че се чувствам много дебела, не мога да си простя че постъпих така със себе си. миналото лято преди да се разболея бях отслабнала с около 10 кг без тази гадост..само с разделно хранене и спорт. не ми беше проблем.на тези които не са страдат от болестта ще кажа само че бях напълно нормално момиче, изглеждах много добре, но си казах "какво толкова един път"......никога никога не го правете...
сега съм напълняла от тогава и се опитвам да се върна към старите си хранителни навици.за съжаление не мога да спортувам заради контузии.
настина нз дали ще ви помогне, но ще споделя как намалих кризите (не взимам лекарства, преди всичко внушете си, че можете, че ще успеете и че имате СИЛА)
-не ми действат добре плодовете-отваря ми се апетит за сладко...така че действително ми е по-лесно без тях поне за сега
-ям кисело мляко не се чувствам толкова виновна след него...на айрянчета
-пия много чай(сега съм си взела зелен) с мед и нз почва да ми се гади понякога от него но продължавам
-по-лесно ми е да не ям....адски трудно е да спра да се храня.. поне половин час преди порцията пия много течности(чай и вода)
-вечер,когато най-трудно издържам, си лягам за малко в леглото, пускам си музика и почвам да се убеждавам, че трябва и утрото съвсем скоро ще дойде и ще съм СТРАШНО щастлива, че съм се справила
нз имайте воля..наистина при мен проблемът е от около 8 месеца-не повече, но беше доста сериозно....сега се опитвам да променя това...
колкото и банално, и глупаво да звучи ние сме красиви с непреходното,с душата, а не с килограмите си.
много е трудно, сигурно го знаете по-добре от мен.но ТРЯБВА да се справим заради всичко, което имаме да видим,всичко, което предстои))
Отговори с цитат
  #50  
Стар 23rd March 2006, 13:48
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране

Нищо не ми помага,абсолютно нищо.Нито лекар,нито лекарства.По вероятно е аз да съм си проблема.
Нямам воля и сила да си помогна сама,да упорствам и да си налагам да не се тъпча и да не повръщам.Нищо не може да ме спре, дори и сама да си се убеждавам е безмислено.
Аз съм като мекотело,безгръбначно което е супер отпуснато и едва едва живурка.Ама буквално живурка.
Теди,радвам се че си толко жизнена и че имаш желание да се срещаш с хора и да комуникираш.Дръж се момиче това ще те спаси,желанието ти за живот.
Честно .................на мене не ми се живее.С всеки изминал ден все повече и повече не ми се живее.
Сутрин се събуждам с нежелание да стана от леглото и да се облека,мразя се все повече и повече.Не мога да понасям отражението в огледалото, което ме гледа докато си мия зъбите.Не мога да понасям безсилието си и това че зътъвам все повече и повече.
Никой не може да ме спаси,защото незнае как и аз самата незнам.Може би ............. ако срещна някаква голяма любов и това ще отвлече вниманието ми и може би ако човекът ме обикне такава каквато съм, може би,може би,може би.................................само може би
Истината обаче е,че нямам любови,че не се харесвам аз самата пък какво остава някой друг, че няма изгледа да срещна когото и да било.
Боже, до кога ще продължава този АД????????????????????
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: ПомощБулимия
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 00:20.