#11
|
||||
|
||||
Стаята на моя живот
Ан Секстън Тук, в стаята на моя живот предметите продължават да се променят. Пепелници, в които плача страдащият брат от дървените стени 48-те клавиша на пишещата машина всеки от тях око, което никога не се затваря книгите, всяка участничка в конкурс за красота черният стол, кучешкият ковчег направен от Ногъхит дупките в стената чакащи като хралупа на пчели златната постелка разговорът между петите и пръстите огнището ножът, който чака някой да го вдигне, диванът, изтощен като курва, телефонът двете цветя, които са пуснали корени едно в друго вратите които се отварят и затварят като миди лампите пронизващи ме осветяващи мръсотията и смеха. Прозорците, изгладнелите прозорци които забиват дърветата като нокти в сърцето ми. Всеки ден храня света навън въпреки че птиците експлодират наляво и надясно. Храня и света вътре предлагайки на бюрото малки бисквитки. Обаче, нищо не е каквото изглежда. Моите предмети мечтаят и носят нови костюми, принудени изглежда от всички думи в ръцете ми и от морето което разбива вълните си в моето гърло.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
|
|