#1081
|
||||
|
||||
"1"
Не беше сън! Усмихвам се и съм щастлива отивам си, за да се върна и няма как да ти го кажа. Мечтите носят ме на плажа, и сън очите ми затваря, а вятър нежно ме погаля. Звезди трептят ми по косата, дъхът ти спира... там в мрака. Не беше сън и ме прегърна. Защо и как да ти го кажа? Край нас светулки заблестяха, а щурчовците в хор запяха. Луна надничаше свенливо и шепнеше ми нещо мило: как някой ден ще ти покажа, ликът на мойто огледало. Мигът стопи се в очите, лъчът на нашето начало! Не помня името си само! Отивам си, за да се върна. О, няма как да ме забравиш, и изгрева да ми покажеш. С него ти ми го изписа... СЛЪНЧО Усмихвай се... АЗ ОЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА!!! "2" Имаш ме! Мога, имам те и пак, плачеш си на мойто рамо. Приказката продължава, слушаш,метнал крак връз крак. Хей, загуби се човек... Знам, простила съм Ви вече. Виж звездата как ти маха, леко вдига се мъглата. Той - живота не е лесен твоя е - в мойта песен! ТЯ, за другите е драма песента де - е за двама. "Вход" оставих й отворен. Ти така си пожела. Предположи и го стори. Приказката не разбра. Листи "късаше" със злоба. жлъчка, пръсна се от смях Зеленикава - остана Пламъка, я пак обхвана. Да, признавам си, по-добра е! Къса твоето сърце. Търсиш, друго за промяна Молиш се, със две ръце "Малко късче съм запазил - тук ръката си сложи. Няма да те наранявам! Свобода - спаси ме ти!" Невъзможно е да знаеш, колко сила ще ти дам. Спри да плачеш най-накрая и парченцата си събери! Там е рая и звездите виж - покланят се на теб. Поживей си, млади момко, СЛЪНЧО винаги е с теб! "3" Готов?! Готова си, когато дълго си чакала! Готов, когато чувстваш, че не можеш повече! Готова, когато има страх и гняв, че другата е по-пред теб! Готов да си виновен - май си ти! - Предлагаш ми да те изчакам, и търсиш моите очи! Мълчиш говорейки, чрез тях! И пак е смях... и пак е смях...! Аз, знам, защо не бях готова. Признавам: Детското в мен отлита - Неистово се мъча да го спра, а то ми шепне: - Мила с теб съм - душа на моята душа. Върви напред... а те след тебе, пусни ме аз ще ти го доведа! И вече вярвам в това. Вина не може без вина!!! ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА ТОВА....?! "4" А тя ще дойде с песента! Дете в детето се е скрило, момче, момичето открило. За мен ли питаш и се скиташ? За мен мечтаеш, но нехаеш! Отнякъде се чува песен, а с нея - ритъм бесен. Усмихваш се... и спомен с болка те пренесъл. Видял си, как си се заричал едно сърце си заобичал. Ръце преплитал си в нея, докосвал си я като фея. И свършва тя де... песента, а спомена не си отива. Докосваш своята ръка и питаш права ли е тя?! Заслушваш се в тишината въздишаш, о, бучи в главата! И тъжно някак си ти става и пусто е без "наш'та" врява. Пребърза с избора си момко, разби се като стъкленица. Душа в душата се е свила и чака своята закрила. А ТЯ ЩЕ ДОЙДЕ с ПЕСЕНТА и в този миг се сътворява. За теб живях, за теб умрях. Дете в детето се е скрило!!! П.П Ох, имам купища....не мога да спра да слагам!
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
#1082
|
||||
|
||||
Отлита като пеперуда
мига на спомен споделен и сякаш като по принуда нощта стопява се във ден. И в стаята отрупана с лъжи на бледи образи от миналите дни едно съзнание не спи, едно сърце безмилостно тупти. Една мечта се изпарява, реалността в искра се отразява и пепеляви мисли яростно кръжат опитвайки се да намерят път – кое е правилно, кое лъжа, кое е истинско, кое илюзия... И с длан протегната напред, с очи присвити, устни впити и няколко сълзи на листа бял плюс някакви следи от химикал опитвам се да продължа да вярвам, да обичам, да творя и все по-рядко да блуждая, и да намеря себе си накрая!
__________________
И сам войнът е войн! |
#1083
|
||||
|
||||
ТУЙ ВАРНЕНСКОТО АНИ
ПИШЕ ДАЖЕ И РОМАНИ ВОЛЕЙБОЛ ХОДИ ДА ИГРАЕ КУЧЕНЦЕ РАЗХОЖДА ДА ПИКАЕ АСТРОНОМИЯТА МНОГО Я ВЛЕЧЕ СУТРИН РАНО СКАЧА НА ВЪЖЕ ЧУДЯ СЕ АЗ КАК ТОВА ВСИЧКО СВЪРШВА ПРЕЗ ДЕНЯ НО НАЛИ Е ВАРНЕНКА ГОРКАТА ЗДРАВО Я ПЕРЕ СЪЧМАТА |
#1084
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Да обичаш значи да страдаш, затова обичай този, който заслужава страданието ти. |
#1085
|
||||
|
||||
те глупостите бликат от мен,няма нужда да ги мисля Мими
|
#1086
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#1087
|
||||
|
||||
От някъде:
Късно е ! Късно е , Да те гледам , Късно е , Да те питам , Тъмно е , Да се взирам , Трудно е , Да те разбирам , Неприлично е , Да настоявам , Нелогично е , Да те имам , А как искам , Да те гледам , А как искам , Да те питам , А как желая , Да се взирам , А как ми се иска , Да те разбирам , И как ми се иска , Да настоявам , И как безумно желая , Да те имам ... , Но късно е , Не разбирам , Късно е .... ! |
#1088
|
||||
|
||||
Цитирай:
И за протокола съм от Ямбол, но живея във Варна вече 10 години. Защото наш'те се разведоха..бла-бла-бла Наистина много ти благодаря за "стихотворението!" УНИКАЛНО Е
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
#1089
|
||||
|
||||
Цитирай:
Останах без думи...
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
#1090
|
||||
|
||||
Там... някъде
Там...Някъде...Във тишината. Забравих да заключа пътната врата. И гост неканен влезе в душата, а после си тръгна със сърцето ми в ръка. Последвах го през всички мъки. Последвах го на край света. И с тежестта на всички болки, борех се за приятелството. И виках, и драсках до изнемога. И падах, и ставах с усмивка и сълзи. Но, за всеки корен в краката имах упора, за всяка болка имах мечти все по-големи. Но, днес... Там, някъде, във тишината... Затворих пътната врата. И там...някъде...във самотата, оставих сърце и душа...
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|