[Danito:)]

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

[DWP]

Ааа, велико!!!

[леля мичИ]

Първоначално написано от Danito:)

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй....

Дамян Дамянов

[rokoko]

Ъ новичко,
малко е различно ако не ви хареса
шма прощавате




Магия


Бъди за мен и сън във рая

Бъди за мен и тръпка стара

Аз после самичка ще се спусна

С усмивчица към ада

Запазили са ми казан

И врящ ме чака...

Ще бъда грях за теб разголен,

Ще бъда вятъра от страст подгонен.

И нека сенките дори ревнуват

От страст горят дори

Звездите, които ни хортуват

И няма нас, и няма ние

Прегърнала ни е
възбудено трепери

еротичната

Магия.........

[rokoko]

[b]Птица


Нещо от сърцето отлитна

като прелетна птица към юг

и аз я търся и питам -

дали някога ще се завърне тук...

Аз чакам, за да я погледна в очите,

да

[InLoveAndLonely]

[rokoko]

:P

[baroneska]

Блаво момичета :P
аз пък открих един много готин сайт за статии
мисля че ще ви допадне
www.blackcoffee.blog.com

[emiko]

автор: osi4kata

Говориш за глобалното затопляне,
за дипломатическата криза с Израел,
за повишените цени във старата Европа,
за взрив във някакъв картел.

И аз те слушам. Гледам те и слушам,
поглъщам те със влюбени очи.
В небето мънички звезди се гушат..
Приятно ми е... Говори.
Представям си ни в друго измерение -
все още млади, необвързани, невинни...
От синя нощ почерпил вдъхновение,
ти ме омайваш с думи и със вино.
Аз пак те слушам, пия със наслада
от виното ти и си само мой.
Луната като нас и тя е млада
и свирят в синьото щурци безброй.
Наместо отговор - с чаровен жест
ръка на устните ти слагам,
поглеждаш ме с несдържан интерес,
очите ти по тялото ми бягат...
Без думи продължава тази среща,
гърдите ми са бели гълъбици,
ръцете ти са силни и горещи...
И гаснат горе сребърни звездици...

Да, слушам те. Опива ме гласът ти...
Не, не... Не спирай... Говори!
По устните ми любовта напъпи...
За теб. След миг я откъсни.

[DWP]

все още съм лош
Буковски


тя ми писа, че е бездомна
сега.

каква унизителна дилема, мисля си.
тази жена, която живееше с друга
жена в резиденция на хълмовете,
караше кола последен модел,
и търпеше пиян глупак
в леглото си (аз),
тази жена, която имаше свой
офис,
тази жена, която бе най-известната в света
на партитата,
сега е бездомна.
„това съм аз сега”, пише
тя, „но вече не ми
пука.”

две страници писмо.
прочитам го, сгъвам го, мушкам го в
шкафчето и не
отговарям.

аз съм студен колкото света.
ако на нея не й пука,
не ми пука и на мен.

качвам се на колелото си за фитнес,
започвам да въртя педалите докато
слушам
Вагнер.

точно такъв би й се искало
да ме види,
сигурен съм.