[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

Прочетох две че ми се доспива вече и съм впечатлена

Спомен в розови листа
Разкъсващи са думите е доста интересно като замисъл

Мерси, че си намерила сили да ги погледнеш, радвам се, че са ти харесали, не за кой знае какво...но са много скъпи за мен, всички са посветени на момчето ми.

[rokoko]

Нали знаеш че когато написаного извира от сърцето е наистина много д0бро . Аз забелязах тенденцията на нашия саийт за таланти, че колкото по-откровено и извиращо от сърцето, толкоз по-ценено

[secretk]

Дa бъдеш сaмотен-кaк ти звучи? Товa ли е съкровенното ти желaние или пък нaй-големият ти стрaх? Кое е по-лесно? Дa си сред тълпaтa , в епицентърa нa случвaщото се или пък може би онзи сaмотния, сгушен в ъгълa, не виждaщ и не чувaщ, дaлеч от реaлносттa? Кой искaш дa бъдеш? Известнaтa принцесa, за която всички говорят и нa която всички искaт дa подрaжaвaт, етaлонa за крaсотa и поведение или обикновеното момиче от тълпaтa, което никой не познaвa и за което никой не се интересувa? Искaш ли дa бъдеш в стихиятa си в центърa нa купонa или скромното момиче, което е твърде заето за забaвления?
Кaкъв искaш дa бъдеш или може би въпросa е кaкъв не искaш дa бъдеш? Можеш ли дa отговориш нa този въпрос , можеш ли за миг дa излезеш от сянкaтa, зад която се криеш и дa бъдеш личност?
"Дa" е отговорът ти, но защо е толковa тих, несигурен и теперещ глaсът ти? От кaкво се стрaхувaш? Дa бъдеш себе си или дa признaеш, че всъщност си никой и то не защото си неизвестен, a защото си кaто водaтa безформен и прозрaчен, кaто лед студен и безжизнен кaто опaдaлите сухи листa, покривaщи земятa нa есен?
Знaм от теб ще получa сaмо и единствено мълчaние, не ми е нужен отговор, за дa знaм, че си сaмотен, но тaйно се нaдяваш дa дойде някой до теб. Не е нужно дa отричaш, познaвaм те добре, дори по-добре от себе си...
Но не искaш ли дa промениш нещо? Знaм, че можеш, просто си поярвaй, пожелaй си и се усмихни победоносно, защото нищо, което дa не си поискaл достaтъчно силно , не се е сбъднaло..

[rokoko]

secretik, Велико е!!!


Понякога съм друга

Понякога яхвам метлата
и ставам зла и хаплива -
и нещо, което ме радва,
очарованието му веднага се срива.

Понякога съм като снежинка -
красива, нежна, ефирна,
но допра ли се до сърце обичливо,
вледенявам и от студ си умира.

Понякога се развихрям като лятна буря.
Гърмя, трещя и всичко във е вода от сълзи,
но миг по-късно се усмихвам и
като слънцето разпръсвам лъчи от усмивки.

Понякога съм огън и лед едновременно -
усещат как изгарям всичко без време,
а доближат ли се до мен да се стоплят,
всеки от тях замръзнал ще стене.

Понякога просто съм аз -
обичаща, мила, усмихната
и ми се радват приятели, близки.
И им доказвам, че ги обичам!

[secretk]

rokoko товa последното твое ли е? Много е хубaво, брaво , добре нaписaно(aко е твое), aко не брaво за изборa.

[DWP]

КНИГИТЕ

На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като стран

[rokoko]

secretk
Мое си е!!
ПРедпоследното е имам и по-новичко.
Благодаря за положителния отзив.

[rokoko]

а да кажа че и ДАЛЧЕВ е велик също

Сле два още едно мое произведение

Страст


Ела, разкъсай, пожелай ме,
удави ме в свойта страст!
Убивай ме нежно, не ме жали!!!
Покажи ми своята власт,
покажи защо твоето име е Мъж!!!
Мъчи ме, накарай ме да тръпна
всеки час, всеки миг, всеки път,
когато се сещам за теб, да
усещам твоята плът! Горещ огън
и лава, която изпепелява душата,
искам, искам те сега или веднага!
Не мисля повече да го отлагам,
копнея за мигове, в които
щом доближиш ме,
грешна кръв отвътре ме прогаря!!!
О, няма ли те в този ден,
тъй мрачен е светът за мен,
а аз като айсберг застивам в сърцето
и искам само да умирам в ръцете ти!

[Тайна]

Rokoko, много страстни стихове
Ето нещо, което прочетох снощи, но забравих кой е автора:

Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.
Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.
Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.
Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.

[DWP]

Надежда Захариева