[lieli]

История на използването на шунгита в Русия
Лечебните свойства на шунгитите са известни от преди повече от три столетия. Първото официално упоменаване на тяхната чудотворна сила датира от 17 век и е свързано с името на царица Марфа Ивановна (болярката Ксения Романова). Когато се намирала в Толвуйския манастир на Заонежкия полуостров, великата „монахиня” била на границата на смъртта от налегналата я болест, съпроводена с припадъци. Но след неочакваното помилване, което получила от Борис Годунов, местните селяни показали на болярката лечебния „извор с черен камък”, който имал чудодейна сила и с водите на който самите те се изцелявали от незапомнени времена. „Живата” вода помогнала на болярката да се изцели и да роди син. Седемте деца, които тя родила преди заточението, починали още на невръстна възраст. А новороденото дете – Михаил Фьодорович Романов – станал основоположник на царската династия, която управлявала Русия повече от 300 години. В памет на болярката Ксения чудотворният извор бил наречен „Царевнин извор”, но много скоро бил забравен, а неговата вода била използвана само от малобройните жители на намиращите се наблизо села.
Хората си спомнят за чудотворната „жива” вода много по-късно, след едно столетие. През 1914 година Петър І основава в тези места медодобивно производство. Преданието гласи, че един от работниците, който страдал от тежка болест, намерил в Ревболото, откъдето извозвали рудата за завода, извор, с вода от който се изцелил за три дни. Когато научил за случилото се, Петър заповядал да изследват извора, водите на който преминавали през залежите от шунгит.
Извършените анализи показали, че водата притежава „огромна сила” против анемия, скорбут, воднянка, болести на черния дроб и много други. С помощта на лечебната вода лекували простолюдието от най-различни заболявания.
След като изпробва върху себе си чудотворната вода, Петър заповядва в близост до извора да се построи дворец и да се организира курорт, който става първия руски курорт и получава името „Марциални води”. „Понеже тези води изцеляват от различни тежки болести, а именно: скорбут, хипохондрия, жлъчка, проблеми със стомаха, повръщане, диария, бъбречни болести, камъни в бъбреците, пясък или малки камъни, всичко изхвърля от бъбреците, от воднянка, в началото на заболяването, от проблеми с месечния цикъл при жените, от силно кръвотечение при тях, от епилепсия, изчиства глистите… и срещу други болести притежават велика сила…”
Счита се, че курортът е получил своето название, посветено на бога на войната Марс, понеже на изворите са се лекували ранените и болни войници на Петър.
След като научил за уникалните антисептични свойства, които притежавал камъкът, придаващ на водата огромна сила, Петър заповядал всеки от неговите войници да носи парченце шунгит (това название се е появило по-късно, в онази епоха той е бил наричан аспиден камък) във военната си раница. Пускайки в канчетата с вода парченца от камъка, войниците получавали свежа, обеззаразена вода.
В много исторически документи могат да се намерят позовавания на факта, че императорът дори издал специален указ, който разпореждал на войниците да пият само вода, дезинфекцирана с шунгит. Тези документи свидетелстват и за това, че по време на Полтавската битка, която съвпаднала с много горещото лято на 1709 година, имало цъфтеж на водата във водоизточниците и тя не била безопасна за здравето. В документите е посочен фактът, че в шведската армия имало много случаи на стомашно натравяне, от което страдал и шведският крал. В същото време в руската армия почти нямало случаи на стомашно разстройство. Счита се, че армията била спасена от масово неразположение именно благодарение на аспидния камък, който използвали войниците и самият император.
През 1717 – 1719 г. по поръчение на Петър І съставът на марциалните извори бил изследван от придворните медици Р. Арескин и Л. Блументрост, които потвърдили, че водата в тях е полезна за лечението на редица заболявания. Бил издаден Указ за откриването на „Марциални води” и „Докторски правила, как да се постъпва при използването на тези води”.
През тези години била публикувана и статията „Истинското изследване върху действието на марциалната Кончезерска вода”, която съдържала девет кратки описания на заболявания и резултатите след лечението с марциалните води.
През двадесетте години на ХVІІІ век Петър І нееднократно се е лекувал в курорта „Марциални води”. За царя и неговото семейство в курорта били построени дворци, които обаче бързо били запуснати след смъртта на императора. Престанал да функционира и курортът „Марциални води”.
След десетилетия, в средата на ХVІІІ век, Елизавета Петровна направила опит да възроди първия руски курорт. Изпратеният в Олонецкия край придворен медик Бугаев обаче се върнал при императрицата със заключението, че водата от местните извори няма никаква лечебна сила. Историците твърдят, че това изследване е било, както казваме днес, „поръчково” и резултатите били подменени в интерес на вносителите на скъпоструваща минерална вода от чужбина. В резултат на това дейността на курорта била прекратена за повече от век и половина. По-голяма част от зданията и дворците били окрадени. Едва през 1910 година в чест на тържествата по случай 300-та годишнина на дома на Романови на мястото на „Царевнин извор” било построено дървено здание.
Официалният упадък на курорта по никакъв начин не повлиял на местните жители, те продължили да използват животворната вода от изворите. Интересът на учените към изворите нараствал периодично. Така например, в един от трудовете от началото на миналия век, посветен на лечебните водоизточници, калните бани и морските курорти в Русия и в чужбина, се прави подробна характеристика на Марциалните водоизточници и се посочва, че по много параметри те значително превъзхождат водата в световно известните курорти Спа и Мариенбад.
Курортът започва нов живот през 30-те години на ХХ век благодарение на дейността на С. А. Вишневски. Той организира експедиция за изследване на марциалните води, резултатите от които потвърждават техните уникални лечебни свойства. През онези години обаче възстановяването на курорта е възпрепятствано от войната, то започва едва през 1960 година.