[swe3tynka]

Първоначално написано от angel_s

Здравейте!

не знам как да започна...имам притеснения, че се разболявам или вече съм болна от булемия години наред спазвам определен режим на хранене - без никакъв хляб, тестени изделия, газирано, сладко, каквото се сетите, което е по-калорично. Ето че напоследък вече не ми се яде нищо от нещата, които си "позволявам" да ям - най-лошото е, че съм започнала да повръщам - не толкова, защото го искам, а защото страшно много ми се гади след като се наям. Започнах да си позволявам да ям и по-калорична храна, мислейки си, че тя ми е липсвала - но и нея повръщам. Чувствам се гузна, когато ям такава храна. Слаба съм и винаги съм била - преди няколко години бях качила 7 кг по здравословни причини, свалих ги и оттогава е това... сега си мисля, че трябва да отслабна малко, знам, че съм слаба, но не се харесвам достатъчно. Ще се радвам да чуя мнението ви! Благодаря!

Аз смятам, че това е типична Анорексия..
-Чувстваш се гузна, затова повръщаш.
-Гади ти се от храната.
-Съзнателен отказ от храна.
-Казваш, че си слаба, но ИСКАШ да отслабнеш, поради факта, че не се харесваш.
... Всички признаци на анорексията
Предполагам нямаш цикъл? Какви са ти мерките? (ако не е тайна)
Трябва сама да си помогнеш, защото ако сама не го осъзнаеш няма кой да ти помогне..Истината е, че тази болест е много страшна, защото е на психическа основа, тя не се лекува просто така с едно хапче, трябва болният сам да избере да се лекува..
Поговори с родителите си, обясни им това, което и на нас, потърси помощ от специалист... Помогни си!

[Мария Василева]

И още нещо: ти сама си знаеш какво искаш да чуеш от нас - дали "слаба си" като най-висш комплимент ..... или искаш и друга гледна точка за да се ориентираш.

[angel_s]

Здравейте!
благодаря на първо място за отзивчивостта ви!
ще се опитам да отговоря на всичко, което сте ме питали, дано не пропусна нещо. Принципно не ям много, приятелите се шегуват с мен, че ям като мишка - не е умишлено, просто толкова ми се яде. До сега не съм се чувствала зле - както написах вече 3 или 4 години се храня на този режим - без тестено, сладко и т.н. Имах проблема с повръщането преди години, тогава беше ежедневно, не знам как спря, после уж ми обясниха, че е причинено от заболяване... Но ето че отново се завърна и този път е по-различно - не ми се яде...Вчера си наложих, че няма да се ограничавам от нищо и ще ям точно каквото ми се прияде с надеждата, че няма да повръщам. Получи се - ядох и сладко и манджи и всичко, което ми поиска душата - не съм повръщала. Но още сутринта ми се гадеше и днес пак съм така... Налагам си да не се чувствам гузна, че съм погълнала някаква храна, която уж "не е трябвало". Мислела съм си и друго - че може би ограниченията са изострили апетита на организма ми към "забранените храни" - но тук пък повръщането не се връзва.
Не съм се затворила в себе си и съм споделила и с родители и с приятели - всички се притесняват, което е нормално. И аз не искам да съм така. Тежа 47 кг, висока съм 168 см, мерките - последните, които мерих бяха талия 64, ханш 90 - знам, че съм слаба, просто имам забележки по себе си, които са вече на друга основа.......

[karamela]

аз обаче от четенето не разбрах...ти ли предизвикваш повръщането или като поемеш храна ти се гади и повръщаш...
не мога да кажа дали си слабичка според килограми и височина ДА но според мерки си нормална....от това разбирам,че ти не се занимаваш със спорт..нямаш мускулна маса....вместо да мислиш за ядене и какво ядеш започни да спортуваш...вкарвай постепенно храните от които си се лишавала и започни да се харесваш...но това е според мен,друг може да кажае нещо различно и ако започнеш да изпълняваш всичко съвсем ще се объркаш...затова най добре е да се обърнеш към лекар специалист....

[klotiii]

здравейте, аз съм поредният трагичен случай на момиче болно от булимия. Започнах като на шега, но ми хареса и продължих. Когато започнах да повръщам тежах 65 килограма, да бях пълна, но никога няма да си простя че не потърсих друг начин да отслабна, начин който нямаше да ме направи зависима. Свалих повече от 10 килограма, в началото бях щастлива и доволна от това, което съм. Сега обаче след 2 години се срамувам от себе си, от развалината в която се превърнах, срам ме е от това че слагам маска пред другите, за да не разберат колко празна съм от вътре. Има много хора, които ми завиждат, за които съм много щастлива, много красива, но може би ако знаеха истината биха ме съжалили.
Бих казала, че булимията е нещо, което завладява напълно съзнанието ти. В началото мислиш, че когато поискаш може да кажеш край, но времето минава и ти ставаш все по зависим и по слаб.
Усещам как се съсивам, но всичките ми опити да спра, досега са били неуспешни. Няма и с кого да споделя, защото мисля че никой от обкръжението ми няма да ме разбере. Ако говоря с родителите си, това ще ги съсипе. А времето върви и аз се въртя в омагьосан кръг.
Моля ви дайте ми съвет, кажете ми какво да правя, чувствам се като нищожество и имам чувството, че това никога няма да свърши.

[maika]

Първоначално написано от klotiii

здравейте, аз съм поредният трагичен случай на момиче болно от булимия. Започнах като на шега, но ми хареса и продължих. Когато започнах да повръщам тежах 65 килограма, да бях пълна, но никога няма да си простя че не потърсих друг начин да отслабна, начин който нямаше да ме направи зависима. Свалих повече от 10 килограма, в началото бях щастлива и доволна от това, което съм. Сега обаче след 2 години се срамувам от себе си, от развалината в която се превърнах, срам ме е от това че слагам маска пред другите, за да не разберат колко празна съм от вътре. Има много хора, които ми завиждат, за които съм много щастлива, много красива, но може би ако знаеха истината биха ме съжалили.
Бих казала, че булимията е нещо, което завладява напълно съзнанието ти. В началото мислиш, че когато поискаш може да кажеш край, но времето минава и ти ставаш все по зависим и по слаб.
Усещам как се съсивам, но всичките ми опити да спра, досега са били неуспешни. Няма и с кого да споделя, защото мисля че никой от обкръжението ми няма да ме разбере. Ако говоря с родителите си, това ще ги съсипе. А времето върви и аз се въртя в омагьосан кръг.
Моля ви дайте ми съвет, кажете ми какво да правя, чувствам се като нищожество и имам чувството, че това никога няма да свърши.

Бях го пуснала из форума, но все пак повтарям http://together-ed.org/

[eli dobromirova]

и на мен ми е нужна помощ, ще помоля ако някой се е лекувал при някой специалист в Пловдим да ме насочи, благодаря!

[klotiii]

Бях го пуснала из форума, но все пак повтарям http://together-ed.org/


благодаря ти, мисля че ще ми бъде от полза.

[cotencen]

От около една година имам булимия,но наскоро осъзнах че трябва да спра..всички ми казват колко съм отслабнала и майка ми разбра..почувствах се виновна и реших да спра,защото не се чувствам добре по този начин и виждам че това е един затворен кръг..има и още една причина да спра..от около месец и малко нямам менструален цикъл и това ме притеснява.Не съм повръщала от около 20 дни.Искам да попитам ако някой е имал същия проблем или ако някой е запознат има ли опасност да спре да ми идва?Как да постъпя?Моля ви,помогнете

[stefito0_]

Аз съм чувала за случаи на анорексия , в които цикълът спира , но с течение на времето мисля , че ще се оправиш . Кажи на майка ти или направо иди питай лекар , вече не се криеш и се оправяи така или иначе , няма от какво да се срамуваш . Или просто кажи на лекаря , че се отнася за приятелка , на която искаш да помогнеш