Помощ! Булимия!

ot4aqna 26 · #**291** 14th March 2012, 16:29

Мили момичета, толкова ми е мъчно, като чета… не знам как може човек да се вманиачи толкова много във външния вид? Да, в пубертета е важно, но после, ставаме възрастни хора, важните неща са семейството, хубавия живот, децата и щастливия брак. А не дали си 55 кг или 68. Разберете погрешно си мислите че щастието е там. Илюзия, души объркани. С вглеждането в калории и диети / не може да се отрече че ни облъчвам навсякъде с тях/ отделяте фокуса от важните неща в живота и влизате ДОБРОВОЛНО в омагьосания кръг на вечния глад, физическия дискомфорт и вечната тъга и сълзи – резултатът е още повече тъга. Наранявате близките си до степен да ги вкарате в гроба, буквално.
Единственият начин да се измъкнете от болестта е когато ядете каквото ви се яде, нито повече нито по-малко от една чиния / не препълнена/ на всеки 2 часа. Не може и не трябва да се опитвате да променяте природата – никога няма да успеете.
Вие сте сънувате кошмар – адски. Това през, което минавате всеки ден и в ада го няма. Спрете и помислете, всичко е в главата ВИ, ВСИЧКО.
Престанете да отлагате – живота ви минава. Хората ви изпреварват. А вие сами в къщи, развалили отношенията си с приятели и любими, се превивате пред тоалетната с изцъклени очи от напъване и си броите, ли броите калориите. Мислите си, че може да надвиете природата, че сте по-хитри. А краят е близо, в страшни мъки ще умрете. Първо ще се разболеете от диабет, ще ви изпадат зъбите, ще ви се скъса хранопровода и стената на стомаха, ще ви опада косата и ще ви се очетаят сенки под очите като раково болни - а вие искахте просто да сте красиви, слаби и харесвани…
Бъдете здрави, желая ви да сте щастливи и да се върнете обратно към живота, мили нещастни момичета.

liquid · #**292** 3rd June 2012, 21:08

Здравейте,
От 10 години повръщам всеки ден, по няколко пъти. Има ли нужда да описвам повече състоянието си - естествено че съм нормална, имам нормален живот и приятели, малко по-педантична към себе си и чувствителна към оценката на другите.. но това "малко" играе най-огромната роля в живота ми, защото не успявах да се преборя с повръщането толкова много време. Прибираш се към къщи и се превръщаш във върколак. Влак без спирачки или с толкова дълъг спирачен път, че докато спре, всичко е прегазено. Неспасяемо положение. И така докато не отидох при д-р Рада Масалджиева, доктор по психология, не е психиатър. С нея работихме по проблема, който стои ЗАД булимията, а не върху самото повръщане. И повярвайте ми, действително нищо от сорта на "Не повръщай", "Храни се нормално" ... и всякакви такива съвети, илачи, програми, режими, не помагат - те само могат да редуцират броя на повръщанията, но не и да ги спрат напълно. Трябва да се работи върху корена. А корен винаги има и винаги е различен. Сега не повръщам от няколко месеца - въобще. Самата аз не мога да повярвам. Това, което беше толкова вътре в мен, че не знаех коя част от мен е истинска и коя не.. сега просто го няма. Безболезнено, без лекарства, без режим, без усилия - аз не повръщам просто защото съзнанието ми си е сменило програмата по някакви негови невидими пътеки. Не знам какво да посъветвам хората, които подобно на мен преди време, търсят помощ... Ще видите, че ще дойде момент, в който нещо ще се случи и ще разберете, че имате нужда от помощ, и че ако не заработите заедно с този, който Ви помага, рискувате да страдате ненужно, абсолютно ненужно, цял живот.. Така ли си представяте нещата?

Проблемите се разрешават на открито, а не се поглъщат. Успех, задачата никак не е лека!

anabeth · #**293** 10th June 2012, 22:05

Как да отслабнем с 5кг за 1 седмица? ВижтеТУК

StefanPetrov · #**294** 13th June 2012, 18:02

Нещо интересно което намерих по темата цък

sunsilk · #**295** 13th June 2012, 22:36

Здравейте, момичета! И на мен ми става мъчно като чета вашите истории, освен това в доста от тях открих и малко от своята... Подкрепям ви и ви желая успех в справянето с проблема!! Вие сте силни и страхотни и съм сигурна, че ще успеете!!
Като чета коментарите ви, реших да се регистрирам и да споделя и аз с вас. Сякаш е някак по-поносимо, когато има с кого да говориш за проблемите си.
Страдам от булимия вече 2 години. На пристъпи е, не повръщам всеки ден. Издържала съм месец-два без да повръщам, но в един момент се пречупвам, хапвам сладко и тичам към банята. Имам и един безкраен списък от храни, които не си позволявам да ям, защото имам чувството, че от тях ще напълнея.
Въпрос на психика е и знам, че моята е доста сбъркана. Искам да престана, казвам си го, но не успявам. Преди тези 2 години нямах никакви проблеми с храненето, ядях нормално и в интерес на истината никога не съм била с наднормено тегло. Но проблемът дойде от там, че моя приятелка отслабна рязно, а продължаваше да твърди, че е дебела. И тъй като е с 10кг по-лека от мен се почувствах пълна. Спазвах диети и полека преминах към булимичното състояние. Преди това съм го гледала само по филми и не съм мислела, че ще ми се случи, но след като се сблъсках сега търся измъкване от ситуацията

Имам воля и почти успявам да се спася, но проблемът ми остава в тези моменти на слабост. Рядко ми се случва, но не бих искала да ги имам... Не съм в толкова тежко състояние за психиатър, та ако можете да ме посъветвате нещо да си помогна сама - ще съм ви много благодарна

beautifulworld · #**296** 28th June 2012, 13:30

Първо бих искала да ви благодаря на всяка една от вас,защото само до като четях какво сте писали сълзите потекоха от очите ми.Разбрах че не съм сама,днес е денят в който осъзнах че съм болна от булемия.страхувам се как ще кажа на родителите ми,страхме е от всичко което следва а и най вече да не загубя човека до себе си обичам го повече от всичко страх ме е да не се отдалечим един от друг

hera · #**297** 29th June 2012, 16:21

Ти да не си разпространител на клиповете на Галена,че си ги натресла из целия форум

liquid · #**298** 27th September 2012, 08:51

Цитирай:

Първоначално написано от liquid

Здравейте,
От 10 години повръщам всеки ден, по няколко пъти. Има ли нужда да описвам повече състоянието си - естествено че съм нормална, имам нормален живот и приятели, малко по-педантична към себе си и чувствителна към оценката на другите.. но това "малко" играе най-огромната роля в живота ми, защото не успявах да се преборя с повръщането толкова много време. Прибираш се към къщи и се превръщаш във върколак. Влак без спирачки или с толкова дълъг спирачен път, че докато спре, всичко е прегазено. Неспасяемо положение. И така докато не отидох при д-р Рада Масалджиева, доктор по психология, не е психиатър. С нея работихме по проблема, който стои ЗАД булимията, а не върху самото повръщане. И повярвайте ми, действително нищо от сорта на "Не повръщай", "Храни се нормално" ... и всякакви такива съвети, илачи, програми, режими, не помагат - те само могат да редуцират броя на повръщанията, но не и да ги спрат напълно. Трябва да се работи върху корена. А корен винаги има и винаги е различен. Сега не повръщам от няколко месеца - въобще. Самата аз не мога да повярвам. Това, което беше толкова вътре в мен, че не знаех коя част от мен е истинска и коя не.. сега просто го няма. Безболезнено, без лекарства, без режим, без усилия - аз не повръщам просто защото съзнанието ми си е сменило програмата по някакви негови невидими пътеки. Не знам какво да посъветвам хората, които подобно на мен преди време, търсят помощ... Ще видите, че ще дойде момент, в който нещо ще се случи и ще разберете, че имате нужда от помощ, и че ако не заработите заедно с този, който Ви помага, рискувате да страдате ненужно, абсолютно ненужно, цял живот.. Така ли си представяте нещата?

Проблемите се разрешават на открито, а не се поглъщат. Успех, задачата никак не е лека!

Можете да се запишете в тази програма, само като се регистрирате на сайта. Ще получавате имейли, които наистина помагат!

SIGN up

ugly_duckling · #**299** 29th September 2012, 19:13

Цитирай:

Първоначално написано от beautifulworld

Първо бих искала да ви благодаря на всяка една от вас,защото само до като четях какво сте писали сълзите потекоха от очите ми.Разбрах че не съм сама,днес е денят в който осъзнах че съм болна от булемия.страхувам се как ще кажа на родителите ми,страхме е от всичко което следва а и най вече да не загубя човека до себе си обичам го повече от всичко страх ме е да не се отдалечим един от друг

Трябва задължително да кажеш на родителите си и заедно да вземете мерки. А колкото до човека до себе си, не трябва да се страхуваш! Страха ти допълнително ще провокира булимията.

Tau · #**300** 5th October 2012, 21:27

15 години вече аз живея по този начин. Имам всичко, разбирате ли...И въпреки това единственото, което ме прави истински щастлива е яденето. Чувствата ми са в пряка зависимост от храната - планирането на това кога и какво ще ям напрекъснато занимава мислите ми, а лошо сготвено ястие в ресторант ми разваля настроенеието до краен предел. А след криза, когато до среднощ съм си повръщала червата, видя колежка в офиса да яде солети, побеснявам. Толкова съм жалка...А всъщност от години вече не съм дебела и изглеждам атрактивно, имам любящо семейство и мъж до себе си, работа в престижна фирма. Но това не ми помага. Не се чувствам перфектна, не съм перфектна, допускам грешки и се мразя за това..
А като пухкава тинейджърка, въоръжена с поредния любовен роман и пакет вафли за десерт, бях наистина щастлива...Човек обаче не може да стои цял живот в къщи, а в обществото има толкова много клишета и предразсъдъци...В училище, в младежките среди, навсякъде....И до днес размер 60-ти е най-големия ми кошмар. И си мисля, че по-добре да умра, отколкото да съм отново толкова дебела...