[apoklistika]

Разказвала съм в другия форум през какви саги съм минала, за да съм с моя мъж, не знам дали си ги чела... неговите саги не съм ги разказвала, но неговите роднини почти не говорят с мен. Не знам... аз тия работи не ги разбирам, щото рядко има човек, който по- малко от мен да се влияе от хорското мнение...
А за другото... продължавам да твърдя, че никоя курва, ни чиста, ни мръсна, не е отмъкнала насила някой мъж... доброволно тръгват все

[Мария Василева]

Аз за това казах, че случаи разни. Винаги са ме заблявали филмчета като "Стъпка по стъпка" ли беше, (американско) дето мъж и жена (с по няколко деца всеки) се събират и си го отглеждат заедно. Не знам как е в живота, некои казват "мойто и твойто бият нашто", ма то от туй трудно да се избяга. Уважавам хората обаче, които се стремят към здраво семейство без значение на миналия опит. Наистина.

Любимият ми писател Ерих Кестнер пише именно за деца, чиито родители са разведени или починали и то на базата на собствения си опит. Великолепно поднася "нещата".

...то и хипнотизираните тръгват сами, пък после се чудят с кой акъл. В някои случаи, когато човек се компроментира в официалната си връзка бяга в неофициалната като в убежище. Не казвам, че винаги е така. Някои имат сили да се извинят, някои да простят. За други няма смисъл или не им достига .. смелостта, да признаят грешката си. Различно е, за това обощения не могат да се правят.

Първоначално написано от igtigt

... ако имам такова каквото съм бил аз ... бех избягал от него през девет планини в десета и никой няма да може да ме спре ...

Ми де да знам. Не съм виждала такова дете до сега.

[igtigt]

Първоначално написано от Мария Василева

Ми де да знам. Не съм виждала такова дете до сега.

Може и да не видиш, пораснал съм вече

[pogo]

Странното е , че от дадените до сега примери, а и от това което наблюдавам сред познатите си които са попаднали в подобна ситуация, се натрапва извода, че много мъже ако не са подтиквани от новите си съпруги като, че ли получават амнезия и нацяло забравят за децата от предишния брак и с чиста съвест започват живота си отначало с новия човек до себе си и с новите си деца. Ако новата съпруга прояви повече такт и съпричастност нещата не са така, но ако тя не поеме инициатива за сближаване или се опитва да осуети контактите на бащата с децата му от предишния брак, шанса той да упорства и да отстоява позициите си на родител и на тези деца като, че не са особенно големи. Аз лично не мога да разбера какво е това родителско чувство което така изведнъж изчезва и се превръща в един ангажимент с месечна издръжка. Как така грижата за детето някак се изпарява и се изражда в сремеж да прецакаш бившата с цената на добруването на собственото ти дете.
Така, че аз смятам, че ако бащата наистина държи на децата си от предишния брак няма да позволи на новата си партньорка да му попречи - истината е , че желанието много често липсва

[igtigt]

Първоначално написано от pogo

истината е , че желанието много често липсва

истината е, че жената избира мъж за баща на децата си по много странни критерии, които в последствие се променят и този баща става нетърпим за съвместно съжителство ... той се чувства отритнат от семейството и затова не му дреме нито за жената, нито за децата ... има жени който са много състрадателни и те успяват да го принудят да полага грижи за бившето си семейство, но те са малцинство, другите са по-скоро егоистки и поради тази причина няма как да стане ... Имам наблюдения в тази насока и то доста задълбочени ...

[apoklistika]

Не знам кви наблюдения имаш, ама не разбирам защо продължвате да онеправдавате горкия мъж.
Аз също имам доста наблюдения и личен опит и смея да твърдя, че ако мъжа е путьо, той е единственият виновен.
Мимка, обърни и ти нещата- развеждаш се с мъжа си, децата ти остават да живеят с него, ти се омъжваш втори път и новия ти мъж също има деца. Има ли сила/любов/чувства или каквото и да е в тая ситуация, които да те накарат да сведеш отношенията със твоите си деца до плащане на месечна издръжка. Щото за мен няма. Няма го тоя мъж, който да обичам толкова, че да избера него пред детето си, ако се стигне до такава ситуация. И за много мъже е така. За моя поне. Ако не се беше поставил така и ми беше показал по какъвто и да е начин, че би избрал мен пред децата си, ако се наложи да избира, сигурно щях да му бия шута, щото не искам да живея с путьо под чехъл. И още по- малко бих искала такъв за баща на детето ми.
всъщност като се замисля... може и да е по- добре, че такива прекъсват връзките с децата си...

[Бобето]

Апо съгласна съм с теб!!!
Но има много мъже, които забравят децата си и се грижат за тях само по задължение и финансово, а забравят че децата искат близост и време с бащата.
Мисля, че връзката майка и дете е била и ще си остане по-силна отколкото тази на бащата..........и от там се получава всичко.

Я да видим обаче в семейство в което бащата е бил този който се е грижил денонощно за децата си, а майката е била тази която работи и носи парите............тогава при една раздяла си мисля, че този баща никога не би забравил децата си, заради новата съпруга/приятелка.

Разни хора , разни идеали!

[miayyy]

Бобе, както казваш разни хора, разни идеали... аз съм минала през този път, т.е. родителите ми са разведоха, когато бях на 7-8 годинки... израснала съм с баща ми, той се грижеше повече за мен и имахме много силна връзка помежду си... но един ден и то пред мен просто си събра багажа и си тръгна /имаше причини за развода разбира се и тя беше в него/...от там нататък ни вопъл ни стон само идваше да си прибира разни вещи дадени при развода /както и детското ми обзавеждане и леглото на което спях/... заживя с друга жена с дете /не негово/ и аз спрях да съществувам...изгледа и детето, защото то вече е голямо и преди година разбрах, че са се разделили и нашия се сети че има дъщеря и започна да ме търси... естествено за мен той не съществува и му го казах че не мога да го нарека ТАТКО... така че дори и това не е критерий, че този който се е грижел повече за детето ще продължи да го прави... и съм абсолютно съгласна с АПО, че няма жена /мъж/ която да откъсне детето от бащата /майката/.. по стечение на съдбата мъжът ми има дете от предния си брак. Малката и майката не живеят в София и той всяка седмица пътува за да го види, макар и за два дена... и колкото и да ми е гадно, че не съм с него, защото още има проблем с бившата си съпруга той изрично заяви че децата са на първо място...

[apoklistika]

Колкото повече си говорим така, толкова повече стигам да извода, че е до човека, независимо мъж или жена... На мъжа ми децата са повече привързани към него и с него имат по- добри отношения, независимо, че живеят с майка си. Просто за тях беше по- добре да останат там и те ясно го съзнаваха и сами направиха избора си. Но това с нищо не промени отношенията им. Макар че да.... на мъжете по- често се случва... сигурно защото по дифолт е прието, че децата почти винаги остават при майката... ако беше прието обратното за нормално, децата да остават с бащата, сигурно много повече жени щяха да прекъсват връзката с децата си, знам ли...

[jolifille]

Едва ли някои би могъл да се грижи за децата си по-добре от майката,..........в съвсем редки случеи,децата живеят при бащата,.........ако майка е починала,или е в чужбина,или има проблем с психиката,алкохола или наркотиците,..............мисля че тук всички ще се съгласят с мен