[apoklistika]

В случай не съм. И съм против лепенето на каквито и да е епитети и определения, така че моля да не бъда причислявана към каквато и да е група или течение. Всяка човешка съдба е уникална и единствена и трябва да се разглежда като такава. Това естествено в случай, че се цели наистина да се помогне.

[Monique]

Първоначално написано от apoklistika

Не само, че не бих се съгласила, ами бих казала дори, че е крайно нелепо да се обобщава така Де да беше толкова просто

При някои хора това е причината наистина, но всичко си е индивидуално и е глупаво да се обобщава.
Още повече че като чуя някоя подобна фраза употребявана вече милион пъти от някои терапевт ми става малко смешно...

[teodora39]

Първоначално написано от apoklistika

В случай не съм. И съм против лепенето на каквито и да е епитети и определения, така че моля да не бъда причислявана към каквато и да е група или течение. Всяка човешка съдба е уникална и единствена и трябва да се разглежда като такава. Това естествено в случай, че се цели наистина да се помогне.

Ще излезе като заяждане, но ще ти го кажа: с твоето изказване утрепа няколко точни (къде не толокова ) науки с един удар - биохимия, генетика, медицина, писохолигия и др.

[teodora39]

И стига с тази с грозна дизморфофобия. Може би някой да има нейните симптоми. Ние, пръсисващите, правим изключение.

[Monique]

Не смятам че някои страда от подобен проблем във форума, а темата е интересна - Още повече че от това което си написала горе /между другото ти прави чест, че споделяш нещо толкова лично/ ми прави впечатление , че си минала през нещо подобно.

[hera]

Искам да възобновя темата за да я прочетът повече момичета и да кажа че не е мое лично преживяване.

[lily.ana]

След като прочетЪх темата се замислих за следното.... какъв е процентът на мъжете страдащи от дисморфофобия?

[резервна модераторка]

Голям! Пълно е с дисмофациаломорфоавтоерек тофофофофоби. (една дума).

[lily.ana]

Ни ми измествай въпроса бе Митре! Само се замислете защо предимно жени страдат от такова разстройство.... (нямам време да търся статистики) това е мое наблюдение и заключението е, че има нещо генерално чалнато в главите ни. Що мъжете си носят с гордост шкембетата, а ние изпадаме в потрес за най-малкото нещо?

[резервна модераторка]

На никой не бих показал с гордост козуначето с покана "ела ме погали по него".

Мисля, че страдаме от едни и същи разстройства. Въпросът е, дали от всяко едно ще направим фиксация. Не си попадала няколко месеца в стриктно мъжка среда.Сутрин от кревата- до вечерта -в кревата, и през нощта - пак креватче до креватче. Ако тръгна да разказвам пикантни и действителни преживявания, ще ме изгонЪт от форума.

За последно една пъпка ме разстрои до степен дислексия. Стоят хора пред мен, чакат да им кажа нещо,но аз виждам само пъпката пред себе си, а в хората- ехидна комисия събрала се да се ебава с нея (пъпката).
Това не е ли разстройство? Каквато и желязна гордост да имаш, пъпката си стои там и ти шепне подмолно "до края на седмицата ще те сдухам напълно"....