[Шоки]

Първоначално написано от unusual

Вижте, аз още в началото казах, че когато всичко започна имаше ужасно много емоции. Малко ми е писнало вече всеки да ми казва кой е виновен и кой не. Както той е виновен, че си позволи да стигне толкова далеч, така и аз съм виновна, че го допуснах толкова близо. Все едно не говореха фактите през цялото време.... А какво значение изобщо има кой е виновен? Никой от нас не се замисли, никой не спря и за един миг. .

Скъпа, споделяш ни една история и искаш мнение. Всеки от нас ти даде собственото си мнение най-чистосърдечно. Всички бяхме съпричастни към твоите грижи и сме с най-добри намерения. Сега вече ти не си уточнила какво точно искаш да чуеш от нас. Но мисля, че щом споделяш това нещо ще искаш да чуеш и мнение от страни, което може да е различно от твоето. Ако не искаш мненията ни, ние ще се оттеглим. Мисля, че твоя проблем се състои в това, че ти не изказваш желанията и чувствата си, таиш ги в себе си и очакваш хората около теб да ги виждат сами. Но това не е възможно, хората не могат да четат мисли и чувства. Може пък този мъж да не се е почувствал сигурен в твоите чувства и за това така да е станало. Но ето, пак се унесох и започнах да изказвам мнение. Спирам. Написах всичко, което прецених за нужно и изказах собствената си позиция. Успех занапред.