#21
|
||||
|
||||
Re: След като си обичал...
Цитирай:
__________________
The greater danger for most of us lies not in setting our aim too high and falling short; but in setting our aim too low, and achieving our mark. |
#22
|
|||
|
|||
Re: След като си обичал...
Цитирай:
|
#23
|
||||
|
||||
Помислих си да предупредя , но си казах айде да послушате
__________________
The greater danger for most of us lies not in setting our aim too high and falling short; but in setting our aim too low, and achieving our mark. |
#24
|
||||
|
||||
Reason, нищо не помага... особено ако нещо е прекъснато, без да бъде изживяно докрай. Идеализираш образа, приписваш му всичко, което би искал другия да има.
Не е задължително това да е първата любов, напротив... това е истинската любов. И все пка със сигурност минава, но не мога да кажа дали времето лекува, дали някое събитие... Носталгията и сладките спомени никога няма да те напуснат. Сладък е дори спомена от изживяната болка. Но това са емоции...истински. Без тях сме празни... Не се мъчи да забравиш, така още по-силно ще искаш да се върне. Просто се остави на живота, не можеш да си представиш колко изненади поднася ... Един ден ще се усмихваш на това, което си преживявл ... |
#25
|
||||
|
||||
През целия си живот срещаш различни хора ,който обичаш по разичен начин.Просто някои имат по специално място в сърцето ти независимо дали го заслужават или не
__________________
Най-големите ни разочарования са от несбъднатите ни желания ,които в даден момент сме виждали като реалност |
#26
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#27
|
||||
|
||||
Здравей, Рийзън. От доста време влизам в този форум и с интерес чета темите, но рядко някоя ме е провокирала да споделя мнението си. Твоята успя да го направи. И това е така, защото съм била и от "двете страни", ако мога да се изразя така. Тоест била съм и в позицията на безкрайно, болезнено наранен човек, който месеци наред не е можел да си намери място от мъка, да се отърси от чувството,че е предаден и в следствие на това си е поставил някаква бариера, спрямо мъжете. Вече съм и от другата страна, в ролята на "жертва" на същия такъв човек, в какъвто аз се бях превърнала за известно време и, в какъвто си се превърнал и ти.
Нормално е след голяма любов да дойде и голямо разочарование и болка. Още повече, ако тази любов е била първата, както беше при мен, а доколкото разбирам - и при теб. В месеците след това освен, че не знаеш на кой свят се намираш, започваш и да се променяш. Аз лично бях станала пълен темерут, не си позволявах да изпитам и капчица чувство към който и да било, всичко, което ми се случваше ме навеждаше на мисълта за предателството и болката, които ми бяха причинени и някак си заживях с идеята, че вече никога, никой не би могъл да достигне до най-съкровеното от мен и да ме нарани. Плашех се от себе си, плашех се, че повече никога няма да съм способна да чувствам, да вярвам, да обичам безрезервно. Чувствах се изпразнена, а същевременно усещах, че вътре в себе си съм събрала толкова много любов, която не бях успяла да дам. А мисълта, че може би никога отново нямаше да мога да обикна , ме изяждаше отвътре. И така си ЖИВУРКАХ доста време. Радвах се и плачех с приятелите си, защото не си позволявах да се зарадвам или да заплача за самата себе си. По това време за мен думата ЛЮБОВ беше изпразнена от значение измислица, която бях сигурна, че няма да изпитам пак, тъй като се бях убедила в НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО Й. И автоматично я отричах, дори в собствените си мисли. И тогава се появи настоящият ми приятел. Отне му месеци, за да ме върне от живуркането към живота. Не му беше лесно, но някак си успя. И заобичах повече, отколкото си бях представяла, че съм способна да обичам и да давам. Не вярвах, че това съм аз и, че това се случва С и НА мен. Но се случи. И не съжалявам. Да, след известно време се озовах от другата страна на нещата, защото същият този човек е бил наранен жестоко след 6-годишна връзка и също като теб си беше поставил почти непробиваема стена - не показваше, че страда, страх го беше да разкрие , че е слаб, да се влюби до полуда, без да има някакви предразсъдъци. Но това е нормално след тежка раздяла с голяма любов. И ми отне много сълзи, сили и време, за да пробия тази стена. Не искам да ти казвам колко е тежко да обичаш някой толкова силно, а той да не ти отвръща със същата силна любов само, защото е бил наранен преди. Тогава започваш да носиш огромен товар - товара от грешките на предишния човек. Товар, за който не си, а и не би трябвало да бъдеш подготвен. И точно в онзи период, в който ми се случи това осъзнах, че никой от следващите ти партньори НЯМА вина за миналото ти. И, че най-малкото не е честно да си давал всичко на човек, от който не си получавал достатъчно, а след това от тази грешка да страда средващият човек, който ти дава всичко от себе си и, от който получаваш само добро. По този грешен модел действах и аз, действаше и настоящият ми приятел, спрямо мен... И точно това ми помогна да осъзная, че всеки заслужава шанс. Не говоря за прекомерно доверие и любов, а за възможността да спечели тези две неща. Това, което мога да те посъветвам е, че не трябва да се страхуваш от това, в което си се "превърнал", защото то е само временно. Докъто не се появи някоя, която ще заслужи любовта ти, ще се бори за нея и ще я спечели. Знай, че въпреки моментното ти състояние , ти не си този човек, за който се имаш сега. Защото такива мъже не са способни да дават любов, те са устроени така изначално, а фактът , че си обичал безрезервно говори, че същтността ти е такава и вътрешно си човек , готов да даде много. Изживей този момент разумно и не бъди подвластен на моментните емоции, защото те не са определящи за теб самия. Те са просто част от пътя, по който си започнал да вървиш след раздялата и от същия този път, който ще те отведе до нещо много по-силно, красиво, стойностно и зряло! Горе главата и вярвай, че всичко, което можеш да си го представиш, можеш и да го реализираш! |
#28
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай никому! |
#29
|
||||
|
||||
Знаете ли, една психоложка ми каза, че мъжете са склонни да пресилват неуспехите си сред жените (може би от мъжка гордост) и да омаловажават успехите си (сигурно си мислят, че са били прекалено лесни).
Мога само едно нещо да ти кажа - ако една жена не те иска, то тя не си заслужава всички тези страдания заради нея. Това просто се превръща в мания и идея фикс за теб. Започнал си да я идеализираш, а повярвай ми никой не е идеален. Сигурно си мислиш, че с никоя друга няма да се чувстваш така, но това не е вярно. Покрай мислите си за нея, пропускаш всички останали. И може би постоянно ги сравняваш с нея, което е много грешно, всеки си е индивидуален и има свой чар. Сигурна съм, че ако сега се съберете с тази жена, която толкова си обичал, ще осъзнаеш, че нищо не е същото. Не може и да бъде. Радвай се на хубавите спомени, те са за цял живот, но не живей с миналото. А това, че някой неща ти напомнят за нея - това е напълно нормално. Когато срещнеш новата си любов, заедно ще създадете нови моменти и нови спомени и ще видиш как старите ще избледнеят и един ден ще се чудиш какво толкова съм намирал в нея, когато осъзнаеш какво съкровище имаш до себе си. Пожелавам ти да го откриеш това съкровище. Абсолютно е възможно, стига да го поискаш |
#30
|
||||
|
||||
Цитирай:
ги е страх от ново разочарование, което често пъти следва след края, щото както много добре знаем всичко си има край, само салама има два края (Pooh). Питат се дали си заслужава повторно - за едни да, за други след време.
__________________
"If they can make penicillin out of mouldy bread, they can sure make something out of you." |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|