#51
|
||||
|
||||
Ми то не става да мислиш за всичко....
Като гледам ква грозна картинка е светът, ако мислех за всички гадости, верно да ми се прииска да отскоча до Швейцария. Но все пак си мисля, че си е мое задължение да направя нещо малко, за да им е по-лесно на моите хора в една такава гадна ситуация... Заради тях, щото си ги обичам...
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
#52
|
||||
|
||||
Страхувам се, че ако оставим политиците /нашите/ да вземат подобно решение или да се поставя на гласуване в народното събрание при 30% присъстващи...нали се сещата колко ще е законно.
Въпросът е сложен, комплексен. Принципно съм "ЗА" ако се отнася лично да мен. Не искам /да не чуе лошото да живея като пълен инвалид и да тежа някому. Но пък как да дажа "да" ако става дума за детето ми или много близък човек? Хубаво е Ник2 наистина да проучи как стои въпроса в глобален мащаб, но то може да бъде основа само на размишления. Личното ми мнение е, че в БГ още не сме дорасли да взимаме подобни решения. При тази престъпност, корупция...колко му е да те изкарат неизлечимо болен и да те ефтанизират....особено ако си богат и наследниците бързат за паричките.
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
#53
|
||||
|
||||
Аз съм ЗА.
Когато се достигне до момента някой друг да вземе решението да спре кранчето, аз няма да съм в състояние да разсъждавам...И аз мисля да го оставя написано, че децата или мъжа ми да не се мъчат те да взимат решението сами, т.е. те ще зnаят волята ми. Освен това, законно или не, евтаназия в БГ има отдавна...Да не мислите, че на раково болните в крайна фаза живота им се поддържа докато е възможно изкуствено? И те се мъчат, и близките им се мъчат, а как ги боли и двете страни дано на тук четящите да не им се налага никога да разберат...В един момент самите близки спират системите. И това не е убийство, нито лекарите, нито закона ги преследва за това. Що се отнася до скоростта и единодушието, с които е приет закона в България: ами то 60% от законите в България се приемат без никакъв дебат, от 40-60 депутати в залата, които гласуват с чужди карти... Освен това Българската държава отдавна е "евтаназирала" възрастните и тежко болните в България като не им осигурява достатъчни медицински грижи, храна, топлина, лекарства. Ако се разболееш сериозно и нямаш роднини с връзки в София, които да те уредят при "можещ" лекар, в провинцията си си жив умрял, толкова са зле като знания и умения лекарите там. |
#54
|
||||
|
||||
Аз съм ЗА,в нашия род по принцип се умира предимно от РАК,катастрофи и убийства.Имах братовчедка на 4 г.почина от левкемия,без право на избор...дядо и,тоест моя чичо си отиде от същата болест,но сам взе решение кога...понякога през ноща го чувах как виеше от болка,от всяка една пора на кожата му се показваха точици кръв,бе достигнал крайната фаза на болеста си...Един ден,когато болките му бяха достинали предела на търпимуста му към нея ни събра всички,цялата ни рода/а тя е доста голяма/,беше взел решението да умре достойно,такъв какъвто го запомних и аз като един прекрасен,изключително смел,достоен за уважението ми мъж.Та така събра ни и просто ни заяви че доброволно се отказва от кръвопреливанията които го подържаха все още жив!Всички го гледаха със укорителни погледи,гледах ги и виждах егоизма в очите им.Те страдаха за болката която ще изпитват от загубата му...а аз го прегърнах,исках да открадна още някой миг с него,исках да задържа точно този миг с него,който никога повече нямаше да усетя отново,същия егоизъм се зароди и в мен...,но вътрешно се молех да стигне по бързо до там на където всячески се бе запътил...,молех се агонията му да спре.Цялата къща бе претъпкана от хора,чувството беше като на погребение но на все още жив човек...,за пръв път се чувствах толкова малка и безпомощна,нищожна във своето безсилие-нямаше какво да направя за да му помогна ,нищо не зависеше от мен.След една седмица всичко свърши.Изпитвах болка и страдание,но същевремено с това знаех че неговата вече я няма.Аз също бих искала да имам право на избор ако се стигне до там.
|
#55
|
|||
|
|||
Цитирай:
Цитирай:
Инетерсно ми е, колко от депутатите се лекуват в България... Предполагам, че нито един. Затова тук е нямало нужда да се гласува подобен закон, наистина, ако искаш да живееш - багажа стягаш - и заминаваш! А по темата не ми се мисли и няма да дам отговор. Нещата са страшни, когато си от другата страна и спасението ти е само да не мислиш за това. |
#56
|
|||
|
|||
Тоест, един ден възрастните хора (които не работят, но имат нужда от храна и грижи) ще бъдат в толкова пъти повече от младите (които работят) че това неминуемо ще доведе до проблеми. И тогава евтаназията би била приложима не само поради болест...
|
#57
|
||||
|
||||
Споко, има доста млад матрЯл в източна и юго-източна Азия..
__________________
погали ме по главичката |
#58
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
#59
|
||||
|
||||
Цитирай:
Да се похваля, вчера си написах биологичното завещание (оказа се, че се казва така на италиански, намерих си даже готов модуляр в интернет , но за съжаление не намерих нищо подобно на български) и в събота смятам да го подпиша пред хората, на които ще го оставя на съхранение. Така че вече организирам купон за събота вечер, та да ги събера на едно място Айде, наздраве
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
#60
|
||||
|
||||
С теб може да не сме се разбирали по много теми, но това ти изказване страшно ме впечатли
Намери такъв екземпляр/текст на български и го предостави на всички, които искат да се възползват отт него
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
|
|