[_pobeda_]

Случвало ли ви се е да си казвате: от утре съм на диета, от утре ще спортувам... и утре пак така и всеки ден... И в краен резултат не сте постигате нищо. Или пък 2-3 дни на диета, после наваксване... Това липса на воля ли е, на стимул или се дължи на някаква психическа основа?

[alica]

успешната диета започва от вчера, не от утре..... другото е липса на мотивация и любов към собственото тяло. а да .... и доволни количества мързел

[Izabo]

На мен ми пречи лакомията и липсата на воля.
Досега се преборвах някак си , от година обаче проблемът се задълбочи, защото трябва да готвя (в новото ) вкъщи и е далеч по-трудно да се скатая от вечерята . (която обикновено е отчайващо апетитна ). Та това ме проваля през последните месеци..
А и обичам да ям, какво да се прави... За някои хора храната е средство за оцеляване, за други е удоволствие ...
А..., и плюскането като за последно преди всяко "започване" на диета, което от една веччер се превръща в....

И мисълта..., е не съм чак толкова зле още, ще ги сваля бързо тия кила, не е необходимо от сега да се моря.., я да потъпча още малко...и в миг пак си опрасял невъобразимо

Както и да е...от два дни съм пак на диета.., отново много стриктна...., отново започната с думите "Е тоя път вече....." . ...

[galini]

Здравейте, момичета! да се включа и аз тук, че тази темичка ми е до болка позната
ААз успешно започвам диети, обаче неуспешно ги довършвам...някъде към края на първата седмица губя всякаква мотивация да продължа, защото на мен ми липсва едно важно качество, а то е търпение. искам резултатите веднага, а дните ми минават бавно и дълго..което допълнително ме обезкуражава...
съгласна съм, че храненето ни представлява начинът, по който се отнасяме към себе си и към тялото..по-скоро това е психологически проблем, а не толкова въпрос на метаболизъм...
веднъж бях чела в космополитън статия от главната редакторка-тя пишеше, че дни на салатки и мъчителни диети и нито грам свалени. а в дните, в които си позволява чаша вино, италианска пица и ммммм, четири сирена, много настроение и клюки с приятелки ..и оо, чудо, кантарът с минус 2 килограма надолу...Ако това не е психология!

[_bebo_]

Здравейте Според мене за да е УСПЕШНА..най-вече трябжа да имаш воля...примерно както е със спирано на цигари Аз съм на 18 години и преди 4 месеца бях 56 кг (знам,че не са много,но се чувстах вечно подута ) и реших.че няма да правя диети само намалих сладкото което ям на сладко,а също и газираното ) не мога да се лиша от тях... сега съм 50 кг и ми е супер :П пробвай като мене.. стига да желаешш

[rogi]

Аз също обичам да си хапвам .Пазех какви ли не диети....Идваше момент в който направо освирепявах за нещо сладко или филийка с масло да речем......и до там с диетата.След време си казах че е крайно време да спра да се измъчвам и да хапвам каквото ми се яде,да не се лишавам от нищо(е все пак трябва малко да се поограничи човек в количествата,не казвам че е лесно).Спорувам редовно,и на този етап,не съм се качвала на кантара(отскоро съм на този принцип)но важното е че се чувствам добре и спря да ме гризе съвестта за едното парченце шоколад което съм изяла след фитнес.

[galini]

Първоначално написано от rogi

Спорувам редовно,и на този етап,не съм се качвала на кантара(отскоро съм на този принцип)но важното е че се чувствам добре и спря да ме гризе съвестта за едното парченце шоколад което съм изяла след фитнес.

Ей в това е решението на загадката. Роги правилно го е казала - никакво гризене на съвестта!!! Ако това можем да постигнем, направо сме решили пъзела
Спорт или много движение, здравословно хранене като цяло, настроение за деня и опит да се избягва стреса за деня и мисля ,че тялото ни ще ни се отблагодари!

[PeCinCe]

Съгласна съм, че нищо важно не бива да се отлага..
С риск да се повторя ще кажа какво ми пречи на мен.
Първо, свикнала съм да ям. Винаги, когато се събираме семейството, има празник или друг повод, се яде и онзи, който не иска, бива смъмрян. Може би за мен май важи праволото живея, за да ям
Второ, научена съм да ям нездравословно храна. Вкусът се възпитава, навиците се градят.. И с годините става все по-трудно.
Трето, стигнала да съм до момент, в който ям за утеха.. Да,така е. Случват се промени, неизвестни за мен неща, търся утеха в нещо познато.. Нещо, с което съм свикнала..
Четвърто, лакома съм.
Пето, дразня се като гледам хората около мен да ядат.
Шесто, мързелива съм.
Седмо,имам нужда от подкрепа постоянно.
Така, оправдах се..

[tirra]

на мен - воля и лакомия!

[_pobeda_]

Аз пазя една седмица диета...лишавам се от въглехидратите и в един момент не издържам прияжда ми се какво ли не и докато се усетя съм напълнила корема с какви ли не боклуци, сякаш някой дявол ме обсебва в един момент...