[sportakus75]

Днес във форума е скука,
затова ще пиша тука.
Дет се вика май сега,
темата ще разваля.
Но на всеки вече съм му ясен,
спортакус направо е ужасен.
И преди да гракнете със дързък тон
да напусна темата бегом,
помислете-що във форума уви
вече никой не стои.
Аз си мисля -зад това,
май стои сериозността

[Aleks_Sweet]

Първоначално написано от sportakus75

Днес във форума е скука,
затова ще пиша тука.
Дет се вика май сега,
темата ще разваля.
Но на всеки вече съм му ясен,
спортакус направо е ужасен.
И преди да гракнете със дързък тон
да напусна темата бегом,
помислете-що във форума уви
вече никой не стои.
Аз си мисля -зад това,
май стои сериозността

[rokoko]

Чудните мостове

Октомври е, Родопите дивят
и плуват в пъстроцветие и скреж.
Мъгла ги е обвила в памучната си мекота,
пухкав сняг краси ги с бялата одежда.
По пътеката напред вървим,
о, всичко е красиво, всичко свети,
снежинки с нежния си танц ни поздравят,
пропаст зее, затворих очи от страх обзета.
Отварям ги, да видя пак пейзажът,
подреден с покоряваща прилежност.
Вижте тази природна красота,
че няма никъде такава гледка!!

31.10.2009

[A_N_I_T_O]

Свободата!

Няма свобода има само желание за такава!
Има свободия, но няма 100% свобода заради правила, закони, хора, животни зависим си от себе си най-вече!
Имаш някаква потребности. Например да ядеш, да спиш, да те прегръщат, да те се обличат и т.н
Е как може да си свободен.
Можеш да бъдеш толкова свободен колкото ти позволят. Но може и да не позволят и да се чувстваш свободен, например като фантазираш.
Колкото си по-малко егоист толкова си по-свободен. Можеш да бъдеш свободен, докато не си прекалил!
Така, че най-доброто и най-великодушното нещо е да си свободолюбив, уващаващ всеки като личност и индивидуалност.
Свободен си само в мислите си, няма ФАКТИЧЕСКА СВОБОДА ...ето например "зачеват те", ти не можеш да си избереш родителите и си зависим от тях, до тогава докато не започнеш сам да си посрещаш нуждите,ти създаваш семейство и пак си зависим... е кога си свободен НИКОГА!
Свободен си да мълчиш, свободен си да избираш кое, как и защо ти харесва и пак си зависим от някой и този някой може да бъдеш ти с твоята ценностна система.
Лицето пред огледалото, виждаш обвивката си, маскираш се, преобличаш се, но вътре в теб не виждаш и не можеш да се промениш.
Болен или здрав всичко е временно, Ти се научаваш да свикваш.
Свободата мисля, че това е моето АЗ и търся себеподобни!!!

[Dasy]

Защо се плашиш ти от тоя сняг,
когато той на пътя ти замръзне?
Закрачил бавно през гората пак,
едно листо дори ще те подхлъзне.

Една тревичка в пътя ти голям,
протегнала за тебе силни длани,
готова е да те подхлъзне там
и да те хвърли в пропаст изкопана.

Една пътека,вярна допреди,
ще измени на стъпките ти честни,
ще те измамят някъде звезди,
а другаде - едни от твойте песни.

Единствено снегът,когато дръзне,
за нещо хубаво ще те подхлъзне.

[rokoko]

И тази нощ ще мине


И тази нощ, ще мине като песен,
и мислите за теб, ще капят
като последни есенни листа,

И нощното светило ще ме милва,
тъй както ти не би посмял,
по някаква тайнствена причина...

И вятърът ще ми нашепва стихове,
които не съм ти посветила,
но ти не би ги оценил така...


И май жестока
можела да бъде
тази тайнствена магия
- любовта!

[rokoko]

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyu...esh/93253.html

[simone]

Архилох /фрагмент/

Глупаво сърце, разбито в тежки грижи и дела
отърси се и хвърли със гърди срещу врага!
Но в засада ти следи го, винаги бъди нащрек!
Победиш ли, не ликуваи ти пред хорските очи,
а загубиш ли във вкъщи свлечен скришом не тъжи!
Нито твърде радост радвай, нито твърде жал жали,
не забравяй за човека ред какъв е отреден!

[rokoko]

Чувства на екс

Сипах си мислите крилати във чаша,

За теб са всичките – изпий ги на екс,

Ти май не очакваше, а дълбоко в душата,

Се кипрят чувствата и ме измъчват до днес.

Все очаквам денят най-капризен,

Когато ще погледнеш усмихнатите ми очи,

Сънят ми окапва от сълзи пронизан е,

Преглъщам и в устните горчи ли горчи...

Банално-красиво, инак не мога,

Да се отърся от всички тези мечти,

Наивна е вярата, че щом си избягал,

Ще престана да те желая, нали?

Правя опит всеки миг да забравя,

Тази илюзия, да разбия на прах,

Тя поне ми диктува поезия,

Друго не искам, само да пиша,

Това е що съм призвана в жестокия свят

[A_N_I_T_O]

В сандъка на забравата...

Кога пораснах толкова? И пораснах ли наистина? Казват, че доката пишеш лирика, похранваш детското в себе си. Започнеш ли с прозата- край!
Аз също пишех стихове, но от доста време "перото" ми ражда оптимистични есета, възторжени апели, статии...Вече рядко се сещам да потърся римичките,да ги извадя от стария сандък на миналото, да изтрия с ръка праха от тях и да творя съзвучия с настроение.Разгръщам старите тетрадки. Колко наивни и глуповати са първите ми стихове! Тогава римите сякаш се страхуваха да ми се доверят и отличаваха, за да вдъхновят нечие друго съзнание. Но после предпазливо чукаха на прозореца на моята душа, напирайки да се влеят в нея. Други пък, скътали се в дълбините й, изплуваха от мрачни и непознати места, за да донесат страха от неизвестното, но и от стремежа от него.
Колко чувства лъхат от старите тетрадки! Тъгата се сменя с искрена радост, последвана от отчаяние... В края на редицата срамежливо надават глава надеждата, мъка, вяра, болка, любов, сълзи, усмивки...
Ах, детство мое, наистина ли остана забравено в стария дървен сандък? Нечия ръка, искаща да те задържи завинаги, те е скрила между редовете на чувствените стихове, но ти, като красиво хербаризирано цвете, си изгубило свежестта и аромата си. Останало е само блед спомен и стара прашна тетрадка. Къде си, детство мое? Защо ме остави да порасна, защо ми показа прозата, защо си тръгна, прибрало моите рими в сандъка на забравата?
Времето не мога да върна, теб- също!Но мога да се обръщам към спомените с носталгия и скрита нежност. Да изровя старите тетрадки и да кажа гордо: "Това беше моето детство!"