#1071
|
||||
|
||||
|
#1072
|
||||
|
||||
Ангели….
Бели ангели тихо в нощта долетяха, над мене разпериха нежно криле. Без да говорят - те просто мълчаха – в молитва бях скръстила двете ръце. Попитах ги: „Ангели, защо сте при мен? Дали съм пред Господ аз съгрешила? Ако трябва вземете ме. Предавам се в плен... Но трябва ли на всички да съм простила?” Те казаха: „Поспри се, нека поговорим. Във времето, със нас, ела се разходи. Пред теб вратата днеска ще отворим... не се страхувай – напред смело върви. Аз съгласих се и потънахме във мрака. Попитах: „Какво ме чака занапред?” „Писано ти е, но отговора ще почака. За всяко нещо във живота идва ред!”
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
#1073
|
||||
|
||||
Това твое лие
Аз се отказвам, повече от самозванието Поетеса някак не ми върви като че ли
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1074
|
||||
|
||||
Рокооо, не се предавай! Аз съм с теб
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#1075
|
||||
|
||||
а пък аз зад теб (в смисъл нея, жоро да не си помислиш нещо )
__________________
"If they can make penicillin out of mouldy bread, they can sure make something out of you." |
#1076
|
||||
|
||||
глей сега и тука много сериозно станало,баси немога си покажа стихчето сега
|
#1077
|
||||
|
||||
Таман се бях зарадвал!
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#1078
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#1079
|
||||
|
||||
Спомените...
Навлизам в село. Всичко завито в прах, потънало... просто ужасно. Тук вместо въздух диша носталгия. А помня... колко хора подвикват под обора и викат да посрещнат влака - дори без никого да чакат. Рояци деца невръстни огласяме поляната до късно. След време... детството ми го асфалтираха и рейсове го окупираха. А днес и тях ги няма! Горкичката поляна. Сега е с кратери покрита. Самотен влака преминава и в празници на перона пусто става. Дори и кучетата спят от скука и само на щурците не им пука!!!
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
#1080
|
||||
|
||||
Болката на самотата...
Ти си мисълта с която заспивам, ти си сънят- който сънувам. Ти си усмивката на моите устни, ти си сълзите- солени и вкусни. Ти си мечтата за всичко красиво. Ти си волната птица в небето. Ти си Човека, стигнал сърцето! Ти си порив към необяснимото, и спомен от трудно излечимото. Ти си приятел- верен и мил. Ти си вечното желание на сетивата. И болката, с която чувствам самотата...
__________________
Що е то целувката? - Устен договор за даване на долния етаж под наем. |
|
|