Стихове

3y3ka · #**171** 15th May 2008, 16:50

Цитирай:

Първоначално написано от rokoko

Много готини нещица пишете
е поне не съм сама в таланта си

Тук сме таланти под прикритие...или поне някои.

Ти и Сикрет сте ми любимки, поне засега - нямам нищо напротив да прочета и на някой друг.

rokoko · #**172** 15th May 2008, 18:12

ДЪ сЪ Уплача че вдъхновение ми идва кат вървя само а тъй немой да пиша! ЩЕ ме земат за луда !!!!
Пък и вдъхновителя ме издразни и неможах дъ НЪдраскам ред за тФа на момиента Йок

Allure_ · #**173** 15th May 2008, 21:32

Малко от А.Ахматова:

1.
Възглавницата вече е гореща
От двете й страни
Догаря бавно втора свещ
А гарваните зли
Все по-нахално грачат
Не съм мигнала тази нощ
И вече е късно май...
А перденцето на прозореца
Е тъй нетърпимо бяло
Здравей...

2.
Същите са гласът ти и погледа
И косите ти ленени.
Както преди година.
През стъклото лъчите дневни
Шарят стените варосани...
Ухаят свежите лилии
И думите ти - толкова прости.

Жак Превер
Сутринна закуска
превод:Веселин Ханчев

Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после - захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.
Остави си чашата,
без да погледне към мен,
запали цигара,
направи от пушека
кръгчета,
след това пепелта
в пепелника изтърси,
без да продума,
без да погледне към мен.
Стана,
сложи си шапката,
мушамата облече,
защото валеше,
и излезе
в дъжда,
без да продума,
без да погледне към мен.
Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

rokoko · #**174** 15th May 2008, 22:38

ето още едно мое
Зузи ти тва може и да си го прочела.
Allure_ интересен избор, удивително е какви мисли се раждат понякога.
харесаха ми

Утъпкани пътеки

Утъпкана пътека, а те са там -
напред, навъсени, проклети!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една неизживяна, неизплакана съдба,
за миг един я разруши, а те
повтарят с престорена тъга -
"Сбогом, молим те, прости!"
Вървя по утъпкана пътека,
но съм сама, съвсем сама...
А навсякъде се сипе
страшна и злокобна глухота!
Утъпкана пътека, а те сновят
навъсени навеки!
Ако нейде падне гръм,
дали поне един ще се усети?
Една съдба, докрай неизживяна,
във тоз момент се промени,
а те повтарят с престорена тревожност:
"Сбогом, молим те да ни простиш!"
Вървя по утъпкана пътека
и пак сама, съвсем сама...
Пътят сякаш няма край,
бавно плъзна се тъма.
Приятелска ръка ме дръпна
и друмът прашен запустя...
А напред - по утъпкани пътеки -
още бродят хора без лица...

3y3ka · #**175** 15th May 2008, 22:53

Миличка, мда позна, прочетох го в сайтчето.

Много е хубаво, поздравявам те, прегръщам те.

Ето нещо от мен.

Изгубена...

Изгубена сред вятъра потаен,
брули и последните листа.
Падат нежно върху моята коса
и се стичат бавно по моята душа…

Капки дъжд задържат моя поглед,
грацията скрита в тях ме заслепява,
с поетичната страна на красотата…

Мракът поглъща всичко постепенно,
а мен ме извисява…
Тъмнината сее семето на моята тъга,
тъга по дивна светлина…

Зимата ме топли
само край огнището омайно...
Излегнала се нежно върху топлото легло,
обгърнала с мека длан стената между нас...

Изгубена сред искряща топлина...