#1221
|
||||
|
||||
малко безчувствено жълто петно
Буковски (FROM: OPEN ALL NIGHT, 2000) не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия, не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем, не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца, не можеш да ми кажеш, че онези хора там на ъгъла стоящи и мигащи с очи са човешки същества; не можеш да ми кажеш, че любовта е повече от живота; и не можеш да се опънеш на един и същ дюшек с мен и да кажеш „обичам те” защото – ние свършихме цигарите и свършихме любовта и батерията ми падна и костите ме болят и Лорка е мъртъв и Неруда е мъртъв и Христос с лешниковите очи бе прецакан като риба от малки мъже с мръсни нокти. ние свършихме виното и любовта и късмета. и ти не можеш да ми кажеш нищо. така че защо не станеш и не натиснеш тоалетното кранче няколко пъти? или всичко ще продължи така завинаги?
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1222
|
||||
|
||||
любов
Милена Фучеджиева довечера преди да си легна ще ти зашия един шамар мислено не го приемай лично просто така се изразявам мога да бъда и нежна но не си заслужава усилието ще е като череша с червей да си я закачиш на ухото той бавно да влезе и да се настани в мозъка ти шепнейки обичам те.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1223
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
Годините минават като дни. Какво е сто години самота? Измислица на Маркес? Надали... Часовникът стрелките завъртя със скорост на пътуващ лъч. Обичам да обяздвам светлината. И да препускам. Няма глъч. И няма вятър, няма вятър... Безветрени са моите мечти. И никак не е тъжна самотата. За сто години? Надали... Годините са... Като дни... Понятия. |
#1224
|
||||
|
||||
Знаех си,че си романтична личност.
|
#1225
|
||||
|
||||
Рисувам те в мечтите – смелите,
Не казвай нищо – аз също ще мълча, Настръхвам от полъха на вятъра, И в твоите обятия бавно се топя... Устните даряват със целувки, Желани са, не ще им устоя.... Нежен допир – двамата настръхнали, Нещо пак разпалва ни страстта!
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1226
|
||||
|
||||
Роко, много е хубаво
автор: osi4kata Червените следи по огледалото са устни шепнещи любов, на тръгване съм ги оставила за тебе като послеслов на това, което не изрекох в магическия лепкав мрак. Поемам лунната пътека и зная ще се срещнем пак. Две устни, проектирани на огледалото... Червило, страст, и кадифе... Целувката ми на прощаване. Не те събудих. Спи, момче. |
#1227
|
||||
|
||||
Самоизневери
Познаваш ли дъха накъсан, на ония вечери, полягащи на рамото ни, да изплачат дневните си изневери? Обещания и клетви, лежали дълго в скрина на душата ни и овехтели в очакване на точния момент, превръщат се в капани за криле. Понякога, най-страшна изневяра, е прекалената ни вярност. Събка Митева |
#1228
|
||||
|
||||
Магьосник си!
Обсеби сетивата ми и промени житейските ми възприятия. Магьосник си! Проникна във душата ми и я затегна в обръча на своите желания. Магьосник си! С невидим възел съдбата ми към своята привърза. Магьосник си! Като в сложен пъзел детайлите в живота ми навърза. И аз те следвах заслепена и немислеща, омаяна от твоята магия... Сега прогледнах и в стародавни мъдрости се ровя срещу магията магия да открия! неизвестен автор |
#1229
|
||||
|
||||
ДЪЖД
Дамян Дамянов Плющеше като бесен. Всичко - мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко живо бягаше под покрив. И само те стояха на дъжда. Унесени. Отнесени. Немирни. Два жарки лъча в мокрото кълбо. По всяка вероятност безквартирни, но приютени в своята любов. Чадъра черен старчески разперил, подминах ги, изгледах ги на кръв. А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера и мене ме валеше дъжд такъв..." Прибран на сухо горе в свойта стая, ги стрелнах през дъждовните стъкла: две мокри птици гонеха трамвая, бездомни, ала имащи безкрая... И от зениците ми заваля. |
#1230
|
|||
|
|||
Лека нощ - и аз изчезвам
в кръговрат на времето погубено. Където духовете на мечтите още спят, където искам да остана през нощта. Заличавам прашните следи и казвам, че сърцето вече е изгубено. Гласове шептящи вечно ще ехтят, осветени и стопени от свещта. Аз изгубих се, но времето ме помни, в прашна книга на душите името ми сложи. По пътя дълъг, вятър от въздишки глухи сърцето изморено тихо пак обвива. Сивата Луна помръква, въздишат и звезди изконни. Светлата им песен тихо мъката отложи. Слизат на земята и оглеждат се в очите сухи. Угасват, виждат черна мъка, що сърцето мое свива. Изгубих се в зловеща и безкрайна въртележка на спомените, бягащи от мен. Стискам ги, останаха ми само те, но защо изплъзват се? Историята си аз запалих. Вече я забравих. |
|
|