#1231
|
|||
|
|||
С тиха стъпка пристъпвам в нощта,
изстина кожата ми топла заради снега. Пленник съм на черна самота, леден дъх на отминалата красота. Спомни си слънцето в очите топли, каращо те да забравиш всички тъжни вопли. Усмивката, даряваща те с цветна светлина, изпраща мислите във вечна тишина. Боса пътувам в света на спомените цели, а косите мои вече стават бели. Част от мен живее, а другата умира. Бъдещето ледени ръце за мен простира. А в сърцето, само там аз цяла съм. Всичко днес е просто сън. Снежни късчета от мен в небето има, защото вън, там е още зима. |
#1232
|
|||
|
|||
Чувам още ноти цели,
отекващи безшумно във душите ни замрели. Всяка нощ и всеки ден са спрели, щом сърцата ни са заедно запели. И славеевата песен вече аз не чувам, на извивките изкусни днес не се любувам. Отварям свитото си сърчице и се сбогувам с песента ти, от днес на дявола аз вечно ще слугувам. Отровената песен всеки път е с текст различен, за Него любовта в човек превръща те, но знай - безличен. В капан съм вечен и повтарям този текст двусричен. Обичам те. За теб горя неспирно, ала си различен |
#1233
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
Влизам в някакъв бар - не е с нищо различен. Пет блондинки без чар се кикотят безлично, двайсетина мъже пият бърбън и псуват, травестит и момче доста страстно танцуват. Шарен свят, светлина виолетово-синя реже мрака така, че остава по рими. Дрезгав глас, саксофон, пеперудена мрежа. Лек въздушен балон, жест любезно-небрежен. Пия първо на крак, после сядам на бара. Свири в тъмното влак, тук е крайната гара. Аз съм пътник за Никъде, май пристигнах отдавна. И привикнах с различното... В чаша бърбън го давя. Утре пак ще се съмне и със мен, и без мене. ще се качват по стръмното дребни, средни, големи. Тази вечер ще пия, ще крещя на луната. Остарявам... Не вия. Как си всъщност, приятелю? |
#1234
|
||||
|
||||
Не е пух от тополи
Не е пух от тополи, не е пух от тополи, просто първият сняг заваля. Есента си отиде отколе и от истини ни заболя. Извървяхме ли свойте сезони, спи ли нашата лятна река? Над тополови клони се рони побелял от спокойствие сняг. С тебе имахме младост и пролет, луди нощи под летни звезди. Как обкичваше пух от тополи отлетялото наше преди. И все пак изживяли сме всичко двама с тебе ръка за ръка А на пух от тополи прилича помъдрелият, белият сняг. Ваньо Вълчев
__________________
Песен За Животните |
#1235
|
||||
|
||||
Поздрав за DWP
автор: osi4kata Не, не искам сега да танцувам с дъжда. Искам днес да се любя с морето. Да потъвам без глас във вълните му аз, да се дави сърцето ми клето... Искам морска звезда да трепти без луна под водата, в небе - огледало... Да крещя от любов, да потъвам във ров, да изплувам от пяната бяла. Със очи на делфин да ме гледа...Амин! Да ме вая с коралови пръсти. Да съм паднал компас във водите му аз. Прилив нежен на мене да кръсти. Искам ( в леден покой) да е огънят мой, да изгарям без дим и без пламък. Без посока от страст, без сълзи и без глас да се лутам в морето голямо. Да изплува денят като сън от съня, розов изгрев за мен да рисува. Да се гмурне нощта (със сърце от луна) в паметта ни и там да будува. ....................... Ако искаш сега да съм твоя жена, трябва само да кимнеш с усмивка.... Пожелай ме, море, със лице на момче! Всяка клетка от мене те иска! |
#1236
|
||||
|
||||
Ще си отивам...
Бягам. А от какво - не знам. Крия се от теб между звезди. Аз съм тъмнината, в която си сам - студът, който като огън гори. Най-красивият ти сън съм май и кошмарът най-противен... Утре няма да ме има, знай! Винаги ще си отивам... Търся Него / там, където ще оставам / Забравям те... и другите забравих. Все по-рядко мисля си за теб... Само едничка вратичка оставих... Но... май и тя скована е в лед? Продължавам... напред пак вървя. След всеки оазис така продължих... Пустинята страшна е, гореща и зла. Сълзи нямам... и това ти простих... Търся Него... някъде там е, зная може би ... вече го "познавам"... Не искам да е в оазис или в рая, а там ... където ... ще оставам!
__________________
"I'm selfish, impatient and insecure. I make mistakes. But if you can't handle me at my worst, then you don't deserve me at my best." |
#1237
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
Тя иде. Есента. Със пълни кошници, с червена рокля, златен шлейф. И, дефилирайки, омайва със разкоша си. Божествена красавице, здравей! Тя иде. Разказвачката на приказки. По подиума стъпва и шепти. Като вълшебница-орисница отваря през пространството врати. Тя иде. Властелинката на вятъра. Узряла ласка. Смисъл и респект. Разбрала стойността на златото. Улегнала, уверена. Човек. Тя иде. С рубенсови форми, с прекрасна вдигната глава. Опиваща, разпалваща и горда. Шикозна есенна жена... |
#1238
|
||||
|
||||
Едно от любимите ми. Не знам- дали е поствано досега. Още не съм изчел всичките- в тази тема. Извинявайте, ако дублирам.
Красавице, не обвинявай звяра... Красавице, не обвинявай звяра, че ден за ден живее без надежда. Че с девет ключа портите затваря към миналото... И не го поглежда. Не го упреквай, че не хваща вяра на сладки думи от случайни хора. Че огън зъл душата му изгаря и мрази всяка евтина престореност. Не го вини за черната магия, която го е скрила в чужда кожа. Такъв го приеми - като стихия. И честно го обичай. Ако можеш... Весела Димова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1239
|
||||
|
||||
впечатляващ стих, подпис, аватар...
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1240
|
||||
|
||||
А не се ли впечатляваш... прекалено лесно?
Стихът е чужд. Мисълта- в подписа ми, също. Снимките подвеждат... Това... е един от любимите ми автори. Марияна. ... ИСКАШ ЛИ?!... Искаш ли с любов да се накажем?! Уморена съм от болки и заблуда, от притихналост, от думи неизказани, от самотност - стигаща до лудост... . Искаш ли да си дадем надежда?! Просто тъй - да бъдем изключение!? В другия криле за полет да намерим и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе! . Искаш ли да се завием с вятър?! За награда - да си подарим дъгата?! Да захвърлим ролите от сивия театър и да станем истински - като земята?! . Искаш ли напук на всички можещи първи да открием незабравата?! И преди безличните да разтревожим - да полетим - крилете си на тях оставили! . ... Искаш ли?!...
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|