#1331
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1332
|
||||
|
||||
друго любимо:
Безглаголно Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък. Поля, природа, красота, река, гора, нататък, природа, сбъдната мечта, възторг и тъй нататък. Годеж, венчило, поп и брак, момент безумно кратък, после проза, скука, мрак, деца и тъй нататък. Курорт, море, приятен смях, простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладък грях, рога и тъй нататък. Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък, багаж, билет, дете, носач, развод и тъй нататък. Нахалник, пари, кола, вертеп и той сред мрака, кафе, билярд, квартира, ключ, жени и тъй нататък. Бастун, легло, юрган, приют, глава с перчем окапъл, цокало, карти сноп, албум, легло и тъй нататък. Наследници, камбанен звън и яма сред цветята, лопата, кирка, поп и кръст, ковчег без тъй нататък. Радой Ралин
__________________
Най-недостижимото - да угодиш на всички! |
#1333
|
||||
|
||||
Поискай ме.
За полет нов ме вдъхнови. Със мислите достигай ме, за да те имам, че без любов неистински са всички дни, а празна чаша жаждата не утолява. Ти само ме поискай, аз ще те литна дори със две пропукани ребра в гръдта. Перце ми изпрати, крила ще си намеря, усетя ли желанието ти във мисълта. И волна, като птичка лекокрила небето цялото с любов ще извървя, ти само ме поискай със онази сила, която път поправя даже в пустошта. Дори не ме обичай, аз ще те обичам със обич колкото небе за двама, ако не стигне вселена ще добавям към искането ти с една любов голяма. Ти, само във забрава не заключвай вратите на разпукнатия ден. Аз с цветна светлина при теб ще дойда, ако поискаш миг да съм до теб. Djein_Ear
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1334
|
||||
|
||||
Франсоа Вийон
БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ На врага се осланя човек и е петимен всеки за глад, който спи като пън, е нащрек, вкус на плява - каква благодат, колко смел е превитият врат, нежност има в сърцето от лед и почтеност във злия пират, а на влюбен умът му е в ред. На изгнаника пътят е лек, чист е, който се къпе в разврат, изнудвачът - на почит човек, луда радост - ритникът отзад, лицемерът е верен събрат, най-добре е да нямаш късмет, всичко бяло е в черния цвят, а на влюбен умът му е в ред. Всяко бреме е пухен дюшек, а простакът - духовно богат, жив е, който лежи във ковчег, да крадеш е почтен занаят, всеки пъзльо е смел акробат, от ядосан се иска съвет, във бардаците няма разврат, а на влюбен умът му е в ред. Вас ви дразни подобен похват? Изигран, аз съм всъщност богат. Йезуитът е доблестен гад. От трагизъм сме смешни наглед. Няма истини без маскарад. А на влюбен умът му е в ред. |
#1335
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Песен За Животните |
#1336
|
||||
|
||||
Цитирай:
за стиховете
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1337
|
||||
|
||||
Добре заварили....
Ето още нещичко: ФРАНСОА ВИЙОН БАЛАДА ЗА КОНКУРСА В БЛОА Край извора от жажда ще загина; до огъня треперя вкочанен; в родината си сякаш съм в чужбина; като във пещ пламтя и съм студен; съвсем съм гол и царски пременен; усмихнат плача, чакам без отрада; посрещам мъката като награда; могъщ и слаб в един и същи час, от радостта не чувствувам наслада, добре приет и нежелан съм аз. Не вниквам в очевидната картина, а спорното е сигурно за мен; в незнаен път с доверие ще мина; в случайността съм твърдо убеден; печеля, но от загуби сломен; в зори усещам нощната прохлада; лежа, а пък пръстта под мен пропада; без пукнат грош съм по-богат от вас, наследник съм, но дял не ми се пада, добре приет и нежелан съм аз! Безгрижен съм, ала като мнозина от тежка участ съм опечален; гневът ми е възторг наполовина; от откровеността съм оскърбен; ще тръгна с онзи, който някой ден посочи лебед бял за врана млада; щади ме този, който ме напада; лъжата с истината смесва глас и спомням си забравена досада - добре приет и нежелан съм аз. Сбрах, Господи, от знания грамада, а сред невежество духът ми страда; пристрастен, искам равенство за нас. Залог ли търся? Чакам ли пощада? Добре приет и нежелан съм аз. |
#1338
|
||||
|
||||
Леле,тук май само аз слагам мои стихове..
Еротичен спомен (18+) Изминалата нощ е пред очите ми... помня всяка капка от шампанското студено.. капки,разляти и изпити с устни от гърдите ми, и сърце биещо...така учестено... Желанието ми пак напира... непреодолимо,парещо желание.. вече не издържам,не мога да го спирам, то е красиво,пролетно ухание. Чувствам целувките ти и не искам да прекъсват.. чувствам ръцете ти..движещи се по мен плавно.. усещам топлината и страстта ,които ме разкъсват.. когато в мен проникваш бавно..... Кристина Танева
__________________
Искам невъзможното..желая недостижимото..правя необходимото и получавам максималното!!!!! |
#1339
|
||||
|
||||
Целувай ме "там"
Целувай ме,моля те..точно там.. докосвай с устните си нежните ми устни... Знам,че познаваш тези неща,знам! Знам и че с езика,боравиш си изкусно! Прави с мен каквото пожелаеш.. само не спирай..целувай ме там.. За тази поза..отдавна мечтая.. без да ти казвам..намери я сам. Твоите пръсти и нежен език.. как дълбоко в мене проникват.. страстен ,нежен..копнеещ вик от възбуда в мислите ми бликва. Пред теб съм разкрита сега и само около кръста ти скръствам крака.. Ти предизвикаш страстта ми... прави с мен до безкрайност така!!! Кристина Танева
__________________
Искам невъзможното..желая недостижимото..правя необходимото и получавам максималното!!!!! |
#1340
|
||||
|
||||
"Ни веднъж"
Топли..нежни устни.. ах как съм жадна да ги вкуся... Те са спирали дъха ми.. неведнъж ..неведнъж.. Помня как галеше с тях очите ми.. беше есен..валеше дъжд.. после спускаше се към гърдите ми.. неведнъж..неведнъж... От тез устни бликаше страст... а аз копнеех за тях нощем.. точно като капките от дъжд.. исках ги още ..и още.... Спускаха се бавно към бедрата ми... а аз от полуда занемявах.. усещах как омекват коленете ми.. и бавно,бавно... ги разтварях... Продължаваше да ме целуваш.. и с поглед..на възбуден мъж... будеше в мене чувства... които не съм усещала..ни веднъж..ни веднъж... Кристина Танева
__________________
Искам невъзможното..желая недостижимото..правя необходимото и получавам максималното!!!!! |
|
|