IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
  #1501  
Стар 5th April 2011, 08:33
Аватара на Caroline-Caro
Caroline-Caro Caroline-Caro не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2010
Град: алтернативната вселена
Мнения: 1 220
По подразбиране


ШЕСТ МЕСЕЦА ЛЮБОВ...

Ще продължавам да бъда малкото ти изкушение,
изплетена за тебе паяжина.
Изплувалото в мрака ти прозрение,
рисуваната с пръстите картина.
Във култ превърнатото преклонение,
до болка нужната ти топлина.
Внезапно, окончателно решение,
родена от разбитата вълна.
Недосънуван сън ще съм.
Мечтание...
Забуленото в тайна прегрешение.
Спонтанното нечакано признание,
бунтуващото се неподчинение.
Ще ходя по водата ти.
Ще бъда разпънато по тялото копнение.
Заслужената правилна присъда,
анатемосано грехопадение.
На слепите очи ще съм в сълзите,
мистериозното превъплъщение.
Жигосващата светлина в очите.
Необходима.
Твоето спасение.

__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
Отговори с цитат
  #1502  
Стар 6th April 2011, 02:22
Аватара на Мария Василева
Мария Василева Мария Василева не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2007
Град: България
Мнения: 3 779
По подразбиране

Променяме света –
и ние се променяме.
Сечем дървета –
нещо в себе си сечем.
Убиваме добри животни –
и в себе си убиваме доброто.
И зверове убиваме –
убиваме ли ги във себе си?
Машини съвършени правим –
те правят ли ни съвършени?
Строим загадъчни неща –
но ставаме ли по -загадъчни?
Летим във космоса –
и мислите ни трябва да летят.....
Променяме света –
и ние се променяме.
Правим по-красив света.
А себе си ?

1974 г


МОЛИТВА

Над нивите безшумно пада здрача.
Заглъхва всичко. Сам съм. И тревите.
Аз идвам тука тайно да изплача
гнева и болката си, и лъжите.
Наивен бях. И вярвах много.
На всеки срещнат вярвах. Нищо.
Обичах ги. И лъжеха ме много.
И много ми е болно. Нищо.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.
Към всички си еднакво мила:
треви и хора, зверове и птици...

Земя, дари ме с твойта сила -
да мога да обичам всички хора,
да вдъхна чест на подлеците,
герои от еснафите да сторя
и скромни люде - от глупците.
Земя, дари ме с малко сила -
да мога да повалям всеки,
забравил, че е сукал твое мляко
и е дошъл по твоите пътеки...

Заглъхва всичко. Сам съм. И под мене
земята тръпне черна, топла, гола.
Аз вслушвам се в спокойното и дишане.
И падам на колени.
И се моля.

Земя, ти имаш хляб и гроб за всички.



На прага

Дъщеричко моя,
моя малка дъщеричко, не плачи.
Ще пораснеш, ще проумееш всичко.
Въпроси не задавай,
отговорът е отчаен.
Обичай майка си. Бащати е случаен.
Край тебе неизвестни чичковци
ще никнат, ще спят на мойто място.
Не се учудвай никак.
Ще ме изместват бавно,
първо от леглото,
след туй от твойта мисъл,
накрая от живота.
Така като броиш-последното си пръсче,
това ще бъда аз,
отбележи ме с кръстче...
Може би наистина майкати е права-
аз не можех за теб много да направя.
Ти спеше в детски домове
нямаше си къща.
Изпращах те със смях,
плачейки се връщах.
Със приказки те лъжех,
водех те в театри.
С тъгата се оправяхме на две-на три.
Ти влюбваше се бърже
в палячовци, в магьосници.
Забравяше обувки и дрехи износени.
И почти-почти видях
мечтата си осъществена:
ти не забелязваше с какво си оградена.
В твойте малки драми,
прости и неопитни,
прекрасни ставаха нещата,
обърнати наопъки.
Ти не признаваше конкретното
значение на вещите-
столовете набързо ставаха
четирикраки вещици.
Хлябът се превръщаше
на слънце или месечина...
Стремеше се към мисълта,
не търсеше причина,
Аз не можех за тебе друго да направя.
Разделяме се днес,
на две ни реже прага.
Въпроси не задавай,
отговорът е случаен.
Обичай майка си,
Баща ти е отчаян...



Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Всичките стихове са на Стефан Цанев

Последно редактирано от Мария Василева : 6th April 2011 на 02:32
Отговори с цитат
  #1503  
Стар 6th April 2011, 10:19
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Много са добри

И още едно негово, което много харесвам =>

Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.

Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешните дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите
на земните си дни -
защото, запомни:
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.

Стефан Цанев
Отговори с цитат
  #1504  
Стар 6th April 2011, 20:55
Аватара на Мария Василева
Мария Василева Мария Василева не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2007
Град: България
Мнения: 3 779
По подразбиране

И то е хубаво - не го знаех!
Отговори с цитат
  #1505  
Стар 14th April 2011, 10:16
Аватара на Decu
Decu Decu не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Feb 2011
Град: Deep into the dream world
Мнения: 2 510
По подразбиране

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.
Джубран Халил Джубран


Защото много те обичам,
понякога съм непохватна
и тежка и категорична,
а всъщност - винаги съм лято.
И искам в мене да се губиш
като дете във зоопарка,
приличам ли ти на предишна,
или приличам все по малко...
Неделята ми е голяма
като палто от друга зима.
Ако в очите ти ме няма,
дори не вярвай, че ме има.
И винаги ме изненадва
отговорът на сърцето.
Така нелеко те обичам,
че си тежа сама на себе си.
Но се смалявам пред стъклата
на изумените витрини.
Какво ли всъщност е тъгата -
стената между две градини
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie
Отговори с цитат
  #1506  
Стар 14th April 2011, 10:18
Аватара на Decu
Decu Decu не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Feb 2011
Град: Deep into the dream world
Мнения: 2 510
По подразбиране

На Ивелина


На двеста километра си от мен !
Сънувам буден. Всеки час и ден.
Сънувам твоето усмихнато лице,
дочувам удари от твоето сърце...

На двеста километра си от мен !
Усмихвам се, макар и натъжен.
Затварям пак очи и си представям
как пръсти в твоите коси заравям...

На двеста километра си от мен !
От тихи мисли пак съм запленен.
Поглеждаш мълчаливо и прекрасно,
бадемово, очакващо, опасно...

На двеста километра си от мен !
Заспивам. Без това съм уморен.
Целувката ти нежна ме приспива,
сънувам те, далечна и красива...
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie
Отговори с цитат
  #1507  
Стар 15th April 2011, 20:40
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

ОДА ЗА ЛЪЖИТЕ

Лъжите полепват навсякъде в дните ни,
опитват да бъдат фатално реални,
пробиват дори стъклото с мечтите ни,
прокрадват се тихо в най-тъмните тайни.

Оплитат ни, сякаш са част от съдбата ни,
децата ни кротко край тях си играят,
живеят сред нас и заспиват в леглата ни,
успяват дори за момент да ни смаят.

Най-чудно от всичко е факт, че съзнателно
привикваме с тяхното дишане в себе си,
дори на моменти сме някак признателни,
че имаме тях - да крепим греховете си.

Лъжем приятелски, лъжем прочувствено,
с лъжи подкрепени живеем прекрасно.
Плашат ни всъщност не фрази изкуствени,
а истини малки изречени ясно.



НЕ МЕ ОБИЧАЙ...

Не ме обичай с думи, а с очи,
с върха на малкото си пръстче.
Без ласка - стаята така горчи,
а утрото край мен тъга разпръсква.

По навик никога не ме обичай!
За всеки жест не искам да те моля!
Дори Луната като стане безразлична
посреща я прозореца затворен.

По подразбиране не ме обичай също
и сигурност не искам да усещам!
Знай, винаги при теб ще се завръщам,
ако душата ти на прага ме посреща!

Не ме обичай скрито, а стани!
Ела без свян и ме целувай лудо!
Накарай даже гордите звезди
да ми завидят за това, че в мен си влюбен!

Марияна
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1508  
Стар 27th April 2011, 22:10
Аватара на tirra
tirra tirra не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: May 2008
Град: Пловдив
Мнения: 4 193
По подразбиране

Проклятие

Познаваш ме - на вятъра приличам,
за тесните души съм като пропаст,
а силните с усмивка разсъбличам -
не ми минават дребните им роли.
Плених ли те? Дано си се прекръстил!
Не ще е лека земната ти орис,
ти може би дори не си ме търсил,
намери те безумният ми порив.
Възкръсвам в пепелта на всеки спомен,
и режисирам всеки смислен ден.
За другите изглеждаш непокорен,
но всъщност си отдавна покорен.
Проклятие. Това съм аз навярно
за погледа, във който се открих,
за дланите по парещото тяло,
за музата на всеки следващ стих...

Яна Вълчева
Отговори с цитат
  #1509  
Стар 27th April 2011, 22:11
Аватара на tirra
tirra tirra не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: May 2008
Град: Пловдив
Мнения: 4 193
По подразбиране

СПАСЕНАТА
Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.
Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…
Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?

Станка Пенчева
Отговори с цитат
  #1510  
Стар 10th May 2011, 07:10
Аватара на black_rose
black_rose black_rose не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Feb 2011
Мнения: 225
По подразбиране

Черни ангели

Черни ангели в червено огнено небе…
Черни ангели падат, потапят се в огнено от сълзи море…
Черни ангели душата ми с конци оплитат,
Черни ангели парчета от сърцето ми късат и пак отлитат…

На скали от лед стоя и чакам сякаш края…
Черни ангели прелитат и знам, че не идват от рая…
В дълбини от огнени сълзи пропадам…
И въпреки, че знам, че няма смисъл аз бягам… бягам… бягам…

Черни ангели очите ми извадиха,
да не виждам как сърцето на парчета разкъсано удавиха…
Черни ангели душата ми погубиха,
оплетена в конци цялата и нея в морето изгубиха…

Черни ангели прелитат и с усмивки злобни до мен достигат,
черни ангели с очи черни, празни като пропаст знам,че пред нищо не се спират…
Черни ангели с крилата си ме галят,
сякаш искат не само сълзите ми, а и мен да подпалят…

Черни ангели с лъжи черни, загубени в безкрая на небе огнено-червено…
Черни ангели с обещания напразни, оставиха сърцето удавено и обгорено…
Черни ангели с очи празни, душата ми превърнаха на шепа мокра пепел
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 19:09.