[Babri]

И аз щях да тренирам днес,но като отидох пихме кафе,бъра-бъра и времето мина Отложих за друг ден

[Целувчица]

Не мога да си намеря чехлички на токчета!Все са много малки а аз искам нещо по средно!

[мауз]

Това е голям проблем Сладиланке

[жоро66]

Слади, мисля че е време да престанеш да си купуваш от "Дет Маг"

Трябва ти по сериозна верига магазини!

[Divinemouse]

Първоначално написано от Reason

Това са последиците от жените по пътя:

http://forum.tialoto.bg/viewtopic.php?t=12376

Защо ни слагаш всички под общ знаменател
Все пак някой могат да карат :P

[igtigt]

Първоначално написано от Thomi

Защо ни слагаш всички под общ знаменател
Все пак някой могат да карат :P

Thomi може да кара, проверена е!!!

[Babri]

Даа,Томи е мъжко момиче,кара бързо и яростно

[igtigt]

Първоначално написано от Babri

Даа,Томи е мъжко момиче,кара бързо и яростно

само дето не е мъж като мен все пак е момиче

[Reason]

Щеше да е жалко да е момче.

[3y3ka]

Много ме боли, когато хора, на които разчитам говорят зад гърба ми и то за неща, които не им влизат в работата. Разбирам, ако по някакъв начин правя нещо лошо спрямо тях...
Не мога да разбера постъпките на някои хора, уж са загрижени и вместо да дойдат да ми кажат нещата в очите - разнасят слухове навсякъде.

Може да съм постъпвала грешно, но не мога да разбера как може най-близките хора да говорят такива неща и дори да не усещат никаква вина, дори малка. Най-лошото е, че дори не осъзнават какво ми причиняват. Радвам се, че поне приятелите ми ме подкрепят. Без тях, сигурно щях да изпадна в депресия. Много е трудно да разбереш, че семейството ти има лошо мнение за теб, за нещо, което всъщност е нормално и реално не им влиза в работата. Никога не съм ги обиждала, никога не съм повишавала тон, винаги съм се съобразявала с тях. А сега излиза, че не ги уважавам и че имам тайни от тях...

Дразня се, защото говорят едно, а те вършат точно това, което на мен ми забраняват или за което ми държат сметка. Мразя двуличието. Или като чуя нещо от сорта на - "ти си жена, а той е мъж", "на теб са позволени тези неща, а на него повече"... Какво е това разделение, колкото и да ме убеждават - не мога да го приема.

Усещам, че мога да им се противопоставя, но като че ли това няма да бъда истинската Зузи. Мога да викам, но не искам. Не го чувствам естествено. Втълпяват ми чувство за вина, а е очевидно, че нямам. Явно не съм достатъчно силен характер или ми трябва време да го осъзная... Искам да уважават мнението ми, да ме ценят като личност. Дори сега... вместо да ми се извиняват, едва ли не излиза, че аз трябва да се извинявам. И най-лошото е, че почти го направих.