[Лина]

Не чи мъ пита някой, ма аз дъ съ изкажа.
atina, не се притеснявай толкова. мисля, че в 90 процента от случаите, след операцията хората са си с нормална активност, само трябва да се пазят. Много рядко се случва някой да е толкова зле, че чак да лежи. Ако не си в болницата по това време, би трябвало да можеш да отидеш на тържеството. Все пак всички излизаме от болницата на собствен ход, никой не са го карали с количка. И дори да ти е малко зле /което се случва рядко/, все ще изкараш. Така че успокой се и нещата ще се случат от само себе си. Някоя от нас беше писала по-рано, че на 2-ри или 3-ти ден от оп отишла на работа даже.

[Nansi@Nansi]

Първоначално написано от atina

Нанси моля те сподели, обличаш ли се сама, сресване, зъби, обгрижване на децата, успяваш ли да поспиш, има ли кой да ти помага или сама се справяш с всичко. Сега с лента или със сутиен си? Беше ли вече на контролен преглед, какво каза Стоянов? Правила ли си си вече снимки, много бих искала да видя резултата, тъй като и аз ще съм със същия профил. Кога смяташ да се върнеш на работа? Вчера ми съощиха, че в яслата организират тържество за осми март на 6.03 , а моята оп. е на 5.03 , просто прекрасно, на всички деца майките ще са там ще им рецитират стихотвореня, ще им подаряват подаръци а моето момченце...затова те питам толкова подробно, защото искам да направя всичко възможно да присъствам .

Привет,
аз съм абсолютно сама след операцията вкъщи. Мъжа и детето ги командировах в провинцията при майка ми за да не стане "инцидент". От събуждането в болничната стая съм със спортен сутиен (чашка Д) и още не съм се виждала без (Стоянов май не слага ластични ленти). Зъби си измих първия ден вкъщи, като техниката е да държиш четката и да въртиш глават за да не движиш ръцете, косата - абсурд (ръцете не можеш да ги вдигаш над нивото на раменете първите дни). Имах проблем дори да вечерям първата нощ вкъщи защото хлябът беше на най-горния рафт Добре че си намерих едно стабилно детско столче с помощта на което се катерех за високостоящите неща. На детското тържество незнам дали ще успееш да отидеш. Мен като ме изписаха много ми се спеше и ми беше студено, исках само да си полегна вкъщи и да се завия на топличко. Съпругът ти трябва да поеме детето поне първите 5 дни според мен или ако има къде да отидеш у роднини най-добре (аз мислех ако не заминат мойте, да спя у свекърва ми). Иначе днес се пораздвижих доста вчера ми се "освободи" едната ръка, днес и другата, след като се пораздвижих леееко и бааавно успях да ги вдигна на нивото на главата. Колкото до външния вид леко се поотпуснаха, пооформиха и поспаднаха, но на мен още ми големеят. Обръщам внимание че аз имах мнооого кожа, която трябваше да се запълни, но сега си мисля дали не беше по-добре да я изрежа и да сложа по-малък размер. Иначе профилът са мен е абсолютно еднакъв с високият. Ще се опитам да кача снимки по-късно. На превръзка съм в понеделник и тогава ще се видя без сутиен. Извинявам се за дългия пост опитах се да отговоря на всички въпроси

снимки на:
http://dox.bg/files/dw?a=ceb3ba9fea
http://dox.bg/files/dw?a=9d31b5960c
http://dox.bg/files/dw?a=7f9b61f57b
http://dox.bg/files/dw?a=dd7d51c178
http://dox.bg/files/dw?a=5f2f141f0f

[ina.ina]

Първоначално написано от Nansi@Nansi

Мерси за инфото Инче, аз вече съм без хапове (3-ти ден от операцията) снощи един диклак пих по скоро за застраховка, днес съм ок без нищо

А, обикновено е така, по-голям е страхът!

[ina.ina]

Първоначално написано от lily.ana

Аз минах без обезболяващи, след като ме изписаха цапнах един аулин за всеки случай, но и от него нямаше нужда. Инче, много полезна информация даваш... брау

Не мога да не ви кажа, сърце не трае.

[atina]

Нанси благодаря, че беше толкова изчерпателна, с тази информация ми помагаш да се настроя физически и психически за предстоящото.

[KLisa]

Атина успех на операцията, стискам палци всичко да е ОК.

Нанси, и на мен ми беше много полезно това, което сподели.

[migla]

Привет, момичета
аз не питам, ама си ви чета, почнах да се шашкам и аз превантивно
че съм с две дечица, малката ми е на 10 месеца и се притеснявам как ще я обгрижвам, а и баткото на градина.. И моята дата наближава, аз съм на 4.03, заредили сме се една след друга по линията .
Честита ви Баба Марта и успех на предстоящите операции!

[lidiya]

Първоначално написано от lily.ana

Аз минах без обезболяващи, след като ме изписаха цапнах един аулин за всеки случай, но и от него нямаше нужда. Инче, много полезна информация даваш... брау

И аз пих един Аулин от страх.
Инче, номер едно си! Аз "изписах" директно тежката артилерия - Трамадол, щото не знам на кой какъв му е прага на болката. Между другото, по едно време продаваха в аптеките едно лекарство - Паратрамол /парацетамол + трамадолов хлорид/ и беше без рецепта. Има ли го още? Мисля, че би им вършило много добра работа, ако болката е по-силна.

[de_ni_]

Първоначално написано от atina

Нанси моля те сподели, обличаш ли се сама, сресване, зъби, обгрижване на децата, успяваш ли да поспиш, има ли кой да ти помага или сама се справяш с всичко. Сега с лента или със сутиен си? Беше ли вече на контролен преглед, какво каза Стоянов? Правила ли си си вече снимки, много бих искала да видя резултата, тъй като и аз ще съм със същия профил. Кога смяташ да се върнеш на работа? Вчера ми съощиха, че в яслата организират тържество за осми март на 6.03 , а моята оп. е на 5.03 , просто прекрасно, на всички деца майките ще са там ще им рецитират стихотвореня, ще им подаряват подаръци а моето момченце...затова те питам толкова подробно, защото искам да направя всичко възможно да присъствам .

atina не се притеснявай, със сигурност ще можеш да отидеш на тържеството и да си в състояние да го изкараш нормално.Аз на следващият ден след операцията сама, без чужда помощ се облякох, обух се, сресах се, измих си зъбите, гримирах се, приготвих си багажа.Малко ми беше странно и неестествено, понеже движенията ми бяха малко по-внимателни и бавни, но се справих.После направих 7-8 часов тур из моловете и пътувах 500 км. след това да се прибера. Грижех се обичайно за синът ми - тогава беше на 3г. и половина, домакинската работа също. Само без резки движения с ръцете, навеждането също да не е рязко. Болката е търпима и овладяна като цяло.Ако толкова много започне да те боли-пиеш нещо обезболяващо и болката се притъпява. На мен най-трудно ми беше ставането сутрин от леглото-сама не можех и мъжът ми ми помагаше да се надигна.Опитите ми да стана сама от леглото първите две седмици бяха неуспешни - приличах на паднала по гръб калинка и не мога да мръдна или да стана.

[Лина]

Първоначално написано от de_ni_

atina не се притеснявай, със сигурност ще можеш да отидеш на тържеството и да си в състояние да го изкараш нормално.Аз на следващият ден след операцията сама, без чужда помощ се облякох, обух се, сресах се, измих си зъбите, гримирах се, приготвих си багажа......................... На мен най-трудно ми беше ставането сутрин от леглото-сама не можех и мъжът ми ми помагаше да се надигна.Опитите ми да стана сама от леглото първите две седмици бяха неуспешни - приличах на паднала по гръб калинка и не мога да мръдна или да стана.

Това все едно аз съм го писала... само без грижите за детето, че мойто е голямо.