[Oompa Loompa]

Какво значение Има кой е биологичния родител? Детето си е дете а истинския родител е този който го отгледа и възпита като човек! Чета някои от вас и не Мога да повярвам ! Ами нали утре вие можете да се отзовете в положението на самотен родител?!

[Nike_13]

Първоначално написано от apoklistika

всъщност, както вече казах, тези две понятия са взаимно изключващи се. Децата на на мъжа ми не могат да ми бъдат "чужди"..

Правилно, "чуждо" - имах предвид не родено от мен,
а след като това е мъжа, който обичам ще обичам и децата му, т.е. няма да са чужди - това е за отношението.

[not_sweety]

Чужди... свои... Децата, са си деца.
Какво значение има, дали си техен биологичен родител? Колко мъже могат да са сигурни за това? Гените ли създават бащинството?
Бих осиновил дете.
Проблемът е... по- скоро друг. Ако, например... не си бил родител. И изведнъж... ставаш всичко. Глава на семейство. Баща.
А трябва време, за да се развият тези инстинкти. За да се научиш... на тези нови отговорности.
И това не става... нормално, по стъпково... А шоково. И, ако детето е голямо... и трябва да те приеме...
Че ти нахлуваш в техния свят. С претенции за някакво място
Трудно е. Много трудно. Но... ако обичаш един човек, го приемаш- такъв, какъвто е. С всичко, в комплект.
Но мен... ще ме е страх. Адски много ще ме е страх. Защото всичко, ще е толкова ново- за мен.
И ще ми трябва мъничко помощ. И търпение.

[Piny]

в тази статия не става дума за детенце, а за юноша ( при това наркоман)
Разбирам терзанията на майката

[Nike_13]

Първоначално написано от not_sweety

Чужди... свои... Децата, са си деца.
Какво значение има, дали си техен биологичен родител? Колко мъже могат да са сигурни за това? Гените ли създават бащинството?
Бих осиновил дете.
Проблемът е... по- скоро друг. Ако, например... не си бил родител. И изведнъж... ставаш всичко. Глава на семейство. Баща.
А трябва време, за да се развият тези инстинкти. За да се научиш... на тези нови отговорности.
И това не става... нормално, по стъпково... А шоково. И, ако детето е голямо... и трябва да те приеме...
Че ти нахлуваш в техния свят. С претенции за някакво място
Трудно е. Много трудно. Но... ако обичаш един човек, го приемаш- такъв, какъвто е. С всичко, в комплект.
Но мен... ще ме е страх. Адски много ще ме е страх. Защото всичко, ще е толкова ново- за мен.
И ще ми трябва мъничко помощ. И търпение.

Да бъдеш родител се учиш... не става изведнъж.
Инстинктите трбява да бъдат повикани или подхранени, за да може да разчиташ на тях след това....всеки ги има....а някой не им дават възможност да живеят, гонят ги насила (инстинктите, не децата).

[LP_]

Първоначално написано от not_sweety

Чужди... свои... Децата, са си деца.
Какво значение има, дали си техен биологичен родител? Колко мъже могат да са сигурни за това? Гените ли създават бащинството?
Бих осиновил дете.
Проблемът е... по- скоро друг. Ако, например... не си бил родител. И изведнъж... ставаш всичко. Глава на семейство. Баща.
А трябва време, за да се развият тези инстинкти. За да се научиш... на тези нови отговорности.
И това не става... нормално, по стъпково... А шоково. И, ако детето е голямо... и трябва да те приеме...
Че ти нахлуваш в техния свят. С претенции за някакво място
Трудно е. Много трудно. Но... ако обичаш един човек, го приемаш- такъв, какъвто е. С всичко, в комплект.
Но мен... ще ме е страх. Адски много ще ме е страх. Защото всичко, ще е толкова ново- за мен.
И ще ми трябва мъничко помощ. И търпение.

Да ти кажа филм си е. Бившата беше с 2, едното 97 набор, другото 01, женски Луда работа Пък аз съм 82 В началото докато се разберем кой кого трябва да слуша и за какво.... ама нареждат се нещата, с достъчно търпение и желание

[not_sweety]

Интересно ми е друго, обаче...
В една "нормална" връзка... в началото, сте само ти и тя. Само двамата- отдадени- един на друг. А после идва То. И всичко се завърта покрай него. И ти и тя.
Но... ако тя идва с то... То е на първо място, нали? Така и трябва да бъде.
Но, ти... си винаги на второ. От самото начало.
Как го приемат това мъжете, имащи връзка със самотна майка? Ревност? Обида- от пренебрегването? Имате ли някакви наблюдения?

[LP_]

Първоначално написано от not_sweety

Интересно ми е друго, обаче...
В една "нормална" връзка... в началото, сте само ти и тя. Само двамата- отдадени- един на друг. А после идва То. И всичко се завърта покрай него. И ти и тя.
Но... ако тя идва с то... То е на първо място, нали? Така и трябва да бъде.
Но, ти... си винаги на второ. От самото начало.
Как го приемат това мъжете, имащи връзка със самотна майка? Ревност? Обида- от пренебрегването? Имате ли някакви наблюдения?

Според мен не трябва да се разсъждава кой на първо, кой на второ място, несъпоставими са нещата от тази гледна точка. На мен лично ми е тежало друго - за децата винаги си номер две - след мама. То няма и как да е иначе, но не е леко да го гледаш, да му трепериш и да си леко в тъча.

[ЛИСКУ]

Първоначално написано от LP_

На мен лично ми е тежало друго - за децата винаги си номер две - след мама. То няма и как да е иначе, но не е леко да го гледаш, да му трепериш и да си леко в тъча.

Въпросът е кой повече време прекарва с тях. Не е толкова необяснимо.

[Iliana81]

Първоначално написано от not_sweety

Интересно ми е друго, обаче...
В една "нормална" връзка... в началото, сте само ти и тя. Само двамата- отдадени- един на друг. А после идва То. И всичко се завърта покрай него. И ти и тя.
Но... ако тя идва с то... То е на първо място, нали? Така и трябва да бъде.
Но, ти... си винаги на второ. От самото начало.
Как го приемат това мъжете, имащи връзка със самотна майка? Ревност? Обида- от пренебрегването? Имате ли някакви наблюдения?

Да, именно затова аз не мога да си представя сериозна връзка с мъж, които има дете. Защото колкото и да ме обича, аз винаги ще съм на второ място за него (а може би и на трето, защото въпреки че не са двойка с майката на детето, тя винаги си остава майка на детето и в неговото сърце по някакъв начин). Ще кажете, че когато имаме дете, пак детето ни ще е на първо място. Така е, но тогава и за ДВАМА ни ще е на първо място, и двамата ще сме съсредоточени в обичта и възпитанието, и обичта и загрижеността за това дете ще ни обединява. Различно е да отглеждаме свое собствено дете, или някой да е принуден да приеме че нечие чуждо дете ще е номер 1. За мен чуждото си е чуждо. По принцип не обичам особено децата, но знам, че когато създам свое собствено, ще ми се развият и майчинските инстинкти. Майките знаят какво имам предвид, един мъж или жена която не е майка не би могла да разбере за какви инстинкти говоря. Защото има много жени, които по принцип не обичат децата, но станат ли те майки тогава са много грижовни и се отдават изцяло на грижите за детето. Според мен, сериозна връзка с човек който вече има дете (деца) не е за всеки, и не всеки би се справил успешно. Аз не бих, затова не съм се и опитвала.
Ако бях попаднала на такъв мъж, бих се отдръпнала навреме, преди нещата да станат сериозни. И няма нужда да ме критикувате, това са си лично мои рабирания. Както има жени, които могат да приемат всичко това, дори могат и да приемат чуждите деца за свои, така има и жени като мен които гледат първо собствения си живот и собственото си щастие (към собственото щастие влиза и щастието на семейството ми, но дете което не съм създала и отгледала от малко, което не ме възприема като родител, не е от семейството ми). Аз лично се възхищавам на жени, които приемат децата на половинката си като свои, не ги критикувам. А не дай си боже, ако някога се окажа самотна майка, никога няма да очаквам от бъдещи партньори да приемат моето дете като свое и няма да го натрапвам. Също така ще им дам ясно да разберат кои са ми приоритетите, и бих разбрала напълно човека, ако не може да приеме положението на не-най-важния в живота ми.