[SweetShark]

Вече има снимка - в "Общи приказки" - "да се видим 4" и Елла е толкова хубава...

[aniK]

Апо, като намериш време и спокойствие, напиши за раждането. И също - спря ли слюноотделянето (сигурно и не си го забелязала, при този стрес... ) Ти как си?

[aniK]

Първоначално написано от SweetShark

Вече има снимка - в "Общи приказки" - "да се видим 4" и Елла е толкова хубава...

Пак аз

Апо, тя като отгледана - супер оформена Как се закърмихте, ленсо ли засука? Аз само бълвам въпроси

[apoklistika]

От вчера се каня да напиша за раждането, тая вечер дано успея най- накрая, слюноотделянето изчезна като с магическа пръчка, както и киселините Закърмихме се веднага- вярно е това, че първия час след раждането сукателния рефлекс е най- голям. Сложиха ми я на гърдите веднага, преди да я избършат, сама си намери пътя до зърното. Моята нагласа я знаеш каква беше... не мога да кажа, че го намирам за прекрасен процес, боли ме, гадно ми е да съм с такива кравешки гърди, нокато се прибрахме вкъщи я пробвах на шише и нищо не стана... отказа го. Отделно дето с това ядене по 100 пъти и по малко не бих имала сили да ставам толкова много през нощта, а и всички доктори изрично настояват поне докато мине грипа да я кърмя... та така, ще се кърмим

[Оnly]

Чета и си мисля , колко е хубаво да си мама .

[Мария Василева]

Първоначално написано от apoklistika

Закърмихме се веднага- вярно е това, че първия час след раждането сукателния рефлекс е най- голям. Сложиха ми я на гърдите веднага, преди да я избършат, сама си намери пътя до зърното.

Много хубаво! Добре са направили хората. Умно и човешко. С грижа за бебето и майката.

[aniK]

Ааааа, кърми я, особено пък с този грип, а пък и за всичко друго!!! Гледай сега да ти е максимално лесно и да почиваш, колкото можеш! Пък и малката трябва да чувства твоята близост - понякога при болест имам чувството, че и това им помага

[apoklistika]

Първоначално написано от rade

.
Апо не се притеснявай за къпането. Тука в Швейцария няма такова къпане всяка вечер, два пъти в седмицата е достатъчно а сега като е болничка забърсваш само дупето.

Това ми каза и на мен доктора, че е абсолютно ненужно да се къпе всеки ден, но аз и без това не съм имала намерение.
Още повече сега... започва да киха само като я преобличам, въпреки че в стаята е повече от топло, а представям си ако я намокря.
Почвам да пиша за раждането, пък дано да успея да го завърша на един път. От петък вечерта ми почнаха перипетиите. Влезнах да си взема един душ към 11 и си мислех как ще си легна рано, но не би. Излизайки от ваната нещо ми потече по краката, малко, но не успях да го задържа и почнах да се псувам наум как вече не мога и да се сдържа като хората от тоя корем. Междувременно като потече, викам айде тъй и тъй ще бърша, да изчистя цялата баня Та тъй, изчистих я аз и легнах, в леглото обаче същата работа- пак потече. Тогава вече ме хванаха някакви съмнения, ама реших да не бързам да казвам на моя мъж, да не ме юрне веднага към болницата. Да, знам, че уж се ходело веднага при изтичане на води, ама и там има две мнения, аз реших да се придържам към второто- гугълнах го набързо прозрачна чиста слузеста течност, постепенно става розова.. туй ще да е, а и като видях, че с цвета всичко не наред реших, че ще се наспя. За всеки случай тайно си проверих още веднъж багажа дали е събран, моя мъж обаче ме видя и както и очаквах започна да прави паника да тръгваме към болницата. Убедих го, че нищо страшно няма да стане, легнахме си, ама то не беше ръчкане, не беше проверяване и към 4 ме изрита да ставаме. В болницата както си и мислех- казаха ми, че спокойно съм можела да се наспя, но заради липсата на контракции и разкритие оставам и със или без лекарска помощ, трябва да се почва. Междувременно моя мъж преживя първото си разочарование- че няма да може да присъства, защото отделението е в пълна изолация заради грипа. И аз изживях моето разочарование- отказаха ми водно раждане поне за момента. Сложиха ми някакъв гел, който уж трябваше да предизвика разкритие и зачакахме. Ходих напред назад по коридора с надеждата да се случи нещо, но не би. Сложиха ми и втори гел, мааалко взеха да ме понаболява кръста, но не толкова, че да не вися на телефона през цялото време Тук да съкратя, това продължи цял ден, малко по малко да ми изтичат водите и нищо да не се случва, само дето контракциите се засилиха и от 6 вечерта нататък вече следваха буквално една след друга, от разкритието обаче ни следа, въпреки че през цялото време се разхождах, уж трябваше и това да помогне. В 9 вечерта доктора ми вече реши, че няма да я бъде така без намеса- имах само 1,5 см разкритие, след почти едно денонощие, още края му не се виждаше. Започна да ме убеждава за епидурална и окситоцин, все работи, дето преди това ги бяхме обсъждали и категорично му казах, че ги отказвам и двете. Каза ми обаче, че така както се развиват нещата, след няколко часа ще съм за секцио по спешност, затова се съгласих. Честно казано за епидуралната съжалявам ужасно много- едва на седмия път успяха да ми я сложат, прешлените ми са толкова набити един в друг, че просто няма от къде да мине игла, болеше ме много повече от самите контракции, тях си ги понасях съвсем добре и преди това не ми беше и минало през ума да искам обезболяващо. Доста окситоцин ми наляха след упойката и въпреки това в момента, в който спирах да се движа, контракциите отслабваха до нула... в чудо се видяха, накрая толкова го увеличиха, че се получи една безкрайна контракция, така благополучно към 12 вечерта имах разкритие цели 3 см подготвиха се за всеки случай и за секцио, макар тоновете на бебето да бяха добри. Е тогава вече ме хвана паниката, защото имах чувството, че всичките ми ужаси стават реалност. От страх да не се стигне до рязане... о, Боже, що не накарах някой да ме снима в едната ръка си държах двете системи- с окситоцина и с нещо за кръвното, защото взе много да ми пада, с другата си бутах апарата за тоновете, а до мен през цялото време една сестра буташе апарата, който ми вливаше упойката те така екипирана хукнах пак по коридорите, кляках, ставах, ходих напред назад, буквално минути до преди да се покаже главичката, от страх да не ме срежат Тогава вече ме върнаха обратно да легна и след като любезно предупредих акушерките, че ако някоя ми натисне корема, ще яде юмруци, точно с три напъна дребната излезе Естествено не без епизиотомия Ако не се бях амбицирала да напъвам толкова много сигурно нямаше да се наложи, ама от страх да не ми натиснат корема си дадох много зор и добре, че бяха готови да ме срежат, ако тръгне да се разкъсва нещо- усетих самото разкъсване как започна, след това акушерката светкавично успя да го насочи в правилната посока, извадиха дребосъка, първото, което видях преди да ми я сложат на гърдите, бяха космите на ушите, чак гласно възроптах Тя си засука веднага, изака ми се на корема за добре дошла оставиха ни така, докато ме шият, дори не питах колко шева имам, но ме кърпиха повече от половин час Предложиха ми и за това упойка, след епидуралната обаче категорично отказах каквото и да било... така или иначе от другите жени после разбрах, че и упойката не им е помогнала кой знае колко
Полежахме си още малко, след това я взеха да я изкъпят и премерят, таткото беше през цялото време на телефона с доктора, имах чувството, че едва се сдържа да не влезе барабар с вратите в отделението
Та така, не беше от най- лесните раждания, въпреки това не мога да кажа, че имам какъвто и да е лош спомен, най- вече благодарение на страхотното отношение на всички- за това време се смениха 3 смени, абсолютно всички бяха готови да ми помогнат с каквото могат, акушерките ми миха лицето непрекъснато, правиха ми масажи... Господ здраве да им дава... благодарение на тях наистина целия зор мина без да го усетя

[gwendoline]

Всичко ми звучи така до болка познато..... макар всяко раждане да е уникално, различно и запомнящо се - всъщност доста си приличат Като ппочетох колко е продължило - веднага се досетих, че това е само заради липсата на пазкритие. И при двете ми раждания беше проблем и разкритие нямаше, второто ми продължи две денонощиия и половина, напук на всички, които ме уверяваха колко по-лесно се раждало втория път Както и да е - остава ни удоволствието от крайния резултат обаче Нещо, :заради което си е струвало всичко това....

[Limoni-Johni]

Първоначално написано от gwendoline

...напук на всички, които ме уверяваха колко по-лесно се раждало втория път

Аха, и моят вторият ме мъчи 26 часа...