[xxxxx]

Reason, жесток си!

пак на садо-мазо ме изби!

[Reason]

[sportakus75]

Баси скуката голяма
никой в тоя форум неостана.
Всеки май се изпокри
с тия скапани почивни дни.
Само аз самотен кат гадулка
тук поне да беше и Марулка.
Може все да се чумери
и на мене да се звери,
но във скуката голяма
тук поне ще бъдем двама
Пипилота май и тя
със Марулка стана от една
С тия двечките незнам
как ще се оправям сам

[Aleks_Sweet]

sportakus!

[Beautiful_]

[rokoko]

Това е перфектно, Спартак,
направо аз се отричам от прозвището си Поетеса

Написах нещо дето не знам как да го категоризирам,
вдъхнових се да го пиша докато слушам една песен
Бягай

Бягаш ми, криеш се в мрака,

потъваш в тъмнина и мъгла,

човек да си каже,

че те преследвам,

а аз също се крия от теб.

Крия се в птичите песни,

крия се в пустинния пясък,

по който тичаш бос

да ми избягаш!!

Бягаш от мен като попарен,

Криеш се смутен

и вече си мисля че те преследвам

като вятър, който гони листата наесен.

Бягаш, но аз дори вече забравих

забравих че си се скрил ,

къде ли, криеш се в сънищата ми

криеш се в старите мисли,

но май сърцето ми ще те призове

щом ме доближиш някой ден , отново.

Отново посипах те с прах в ъгъла на

прашните далечни стари мисли....

Стой си там, недей се кри,

аз вече в мислите си не ще те догоня.

Името ти ще е посипано с есеннни листа

но когато го видя ще ме удря ток,

както всеки нов ден , в който прочета името ти.

Бягаш но няма далече да стигнеш

бягай в най-лудия си бяг,

дано забравя и теб и името ти ,

сякаш никога не съм те познавала .

Бягай, препускай в галоп,

ти няма къде да се скриеш,

но все пак си в прашните мисли

на тавана , на моите мечти,

ще прашасаш както и

паяжина кротко ще скрие името ти.

[Beautiful_]

СМЕНИЛИ СА АКТРИСАТА В ГЛАВНАТА РОЛЯ

Сякаш не живея

моя

живот

а някакъв друг



Временен



Излязла съм

за малко

от моя

Но всеки момент ще се върна

обратно

на сцената му



В главната си роля



Сменили са обаче

междувременно

актрисата

в главната роля



А аз не съм разбрала

Бинка Пеева

[Gossow]

Песен за доброто - Недялко Йорданов


Кoгато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш НАДЕЖДА!

Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава ДОБРОТО.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата “СТИГА”.
И вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.

Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава ДОБРОТО.

[DWP]

Съдба
Елисавета Багряна

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен.

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

[simone]

от http://www.stihovebg.com/

Тодор Спасов - Непознато момиче

Здравей, непознато момиче,
родено от порива нов.
Да знаеш, че много приличаш
на мойта голяма любов.

Но в нея искрица блестеше,
споделяше мойте мечти.
Гласът и от радост трептеше
щом срещнеше мойте очи.

Тя в нощите будно ме пазеше
и ревностно бдеше над мен.
За нищичко не позволяваше,
да бъда до болка ранен.

А в теб само мъка откривам.
Ядосано малко дете,
което пирони забива
в раненото ми сърце.

И аз, непознато момиче,
отново с мен искам я тук.
Аз мога и теб да обичам,
но ти днес заспиваш до друг.

Любов!

Когато събудиш ме сутрин с целувка,
сънувам отново, макар да съм буден.
С усмивки се къпя, с гласа ти закусвам
и жадно отпивам от погледа влюбен.

Когато през нощите в мене се сгушиш
и тихо заспиваш, с красива усмивка,
за песен приспивна - сърцето ти слушам
и топла прегръдка е мойта завивка.

Когато "Обичам те!" кажеш ми само,
не кръв от сърцето, а Вяра потича.
Надежда за дните е твоето рамо
и капки Любов под очите се стичат.

Когато те няма до мен, във леглото
и сънища цветни са там невъзможни.
Чаршафите дращят, не мигва окото.
Луната задава въпроси тревожни.

Щом сутрин осъмна във празната стая,
пак празна без тебе душата ми страда
и нищо не искам, и нищо не зная.
В небето изгрява не слънце, а клада.

И ако някой ден в тебе любов не открия,
веднага ще рухна от болка ужасна.
Във скута ти аз на кълбо ще се свия,
с последната обич и аз да угасна.

За последно

В очите ти искрица гасне.
Несигурни прегръдки! Срам!
Във теб на спомени неясни
крепи се пясъчния храм.

И жаждата да бъдеш моя
разгаря болката във мен.
Пленен в на мислите пороя
те искам тук поне за ден.

И виждам всичко свършва вече,
но за последно си спомни.
Обичай ме за още вечер.
Последна вечер остани.

vesselin - Тя

Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.

Тя е вечното лято и рая,
мой приятел и моя съдба,
нямам нужда от друго до края,
щом си имам във къщи дъга.

Тя запали и мене с искрата,
нека огънят див ме гори,
аз отдавна продадох душата,
две сърца във едно да тупти.

Тя е малка сълза във окото,
топъл полъх след тежкия ден,
само в нея намерих доброто,
тя е точно човекът за мен!