[DWP]

Стаята на моя живот

Ан Секстън

Тук,
в стаята на моя живот
предметите продължават да се променят.
Пепелници, в които плача
страдащият брат от дървените стени
48-те клавиша на пишещата машина
всеки от тях око, което никога не се затваря
книгите, всяка участничка в конкурс за красота
черният стол, кучешкият ковчег направен от Ногъхит
дупките в стената
чакащи като хралупа на пчели
златната постелка
разговорът между петите и пръстите
огнището
ножът, който чака някой да го вдигне,
диванът, изтощен като курва,
телефонът
двете цветя, които са пуснали корени едно в друго
вратите
които се отварят и затварят като миди
лампите
пронизващи ме
осветяващи мръсотията и смеха.
Прозорците,
изгладнелите прозорци
които забиват дърветата като нокти в сърцето ми.
Всеки ден храня света навън
въпреки че птиците експлодират
наляво и надясно.
Храня и света вътре
предлагайки на бюрото малки бисквитки.
Обаче, нищо не е каквото изглежда.
Моите предмети мечтаят и носят нови костюми,
принудени изглежда от всички думи в ръцете ми
и от морето което разбива вълните си в моето гърло.

[emiko]

автор: osi4kata


Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила,
безгрижна, влюбена и смела бях,
но често бях и мрачна, и унила...

Какви ли пътища не извървях,
в какви ли не пътечки криволичех.
Изпитах и любов, и страст, и гняв...
Презирах, ненавиждах и обичах.

С какви ли хора се не запознах -
изтънчени, дебили, прагматици,
несретници, удавени във грях,
поети, бизнесмени и циници.

Какви ли не професии смених -
престижни, непрестижни, безработни...
Приличам на недоскопосан стих -
без ритъм, само с гръмко мото.

Какви ли не мечти не измечтах,
издигнах пирамида от провалите.
Успехите... на пръсти се броят.
Животът е такъв. Какво да правим...

Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила.
Щастлива съм от това, което бях.
И пак ще бъда... Винаги съм била

[DWP]

"Отдавна..."
Димчо Дебелянов

ОТДАВНА е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!

Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.

[DWP]

И само нощем
Дамян Дамянов

И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

[rokoko]

Насън


Не смея в нищо да те обвиня,

гостуваш в сънищата ми нахално...

Видя ме , но не поздрави -

престори се на пътник най-случаен...

Стоиш в сънят ми като леден принц,

а аз изгарям в своята жарава.

Не искаш да ме нараниш, уви

досетих се, как силно те желая.

Любимият до мене спи -

Дали не чу, че името ти назовавам...?


Току що го написах

[emiko]

автор: osi4kata

Цяла нощ не заспах.
Вън се любеха котките.
Доста шумно, бих казала
страстно.
Даже правиха секс виртуозно -
на покрива,
трополяха отгоре
ужасно.
Цяла нощ не заспах.
Еротичните стонове
на кварталните влюбени
котки
(като стадо побъркани
бягащи слонове)
потрошиха съня ми
жестоко.
Цяла нощ не заспах.
И си мислих - защо ли
не съм котка
за няколко часа...
Да се шмугна в прекрасната вечер
и волно
да се любим -
по котешки страстно.
И на другия ден да си спя
пред камината,
върху топлата агнешка
кожа -
котарак да сънувам
(най-добрия, любимия)
и да мъркам.
Дали е възможно?

roko, страхотно е

[DWP]

и твоето...мрр мрр

[rokoko]

emiko
Благодаря, надявам се че е хубаво нещо съм самокритична напоследък

[InLoveAndLonely]

Първоначално написано от rokoko

Насън


Не смея в нищо да те обвиня,

гостуваш в сънищата ми нахално...

Видя ме , но не поздрави -

престори се на пътник най-случаен...

Стоиш в сънят ми като леден принц,

а аз изгарям в своята жарава.

Не искаш да ме нараниш, уви

досетих се, как силно те желая.

Любимият до мене спи -

Дали не чу, че името ти назовавам...?


Току що го написах

просто невероятно добре описва мен в момента! нямам думи! браво!

[DWP]

***
Инна Лиснянская

Не съм нещастна.Дишах, писах
за участ по сърце и в плен
на сънна пропаст между мисъл
и смисъла й въплътен.

Това не е ли руски навик -
на себе си щастлив палач,
зъл да танцуваш до забрава
през горък смях, през сладък плач...

Поминуване
Инна Лиснянская

Е, поминувам криво-ляво,
мой нелюбими, ден за ден.
За мене любовта забрави.
Забравена е и от мен.

Додея ми с безумия
съдбата - развейпрах.
Забравиха ме думите,
а аз забравих тях.

Въздишката по слава
е удар - миг без свяст.
Мен Господ ме забрави,
а другите пък - аз.