#1191
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
сляпа среща Те тръгнаха и двамата по-рано, във три, а срещата им беше в пет. Тя не обичаше да закъснява и се вълнуваше, разбира се. Човек, когато разговаря със душата на някой друг е впечатлен. Как искрени са думите във чат-а. Градът изглежда променен, съседката не е така досадна, месарят не изглежда тъй свиреп, и вечерта любовно пада, когато някой чака теб. Когато някой иска да те чуе, да разбере как мислиш ти... Не давай на съмнението да нахлуе. Той е такъв - сърдечен, искрен, жив! Той бързаше да иде по-отрано, да седне в схлупеното кафене, да си поръча питие голямо и да я чака. Тя ще спре на входа и ще се огледа (часът навярно ще е пет без пет), ще е висока, руса, стегната и всичко ще й е наред. Той ще излезе, ще й каже, че името му е Андрей, Тя ще погледне някак влажно, ще го целуне за здравей... Часът е шест и кафенето е полупразно. Мъртъв ден. Тя пие чаша вино. Трета. Той - водка. И е огорчен. Излъга го. Остави го да чака като глупак. Какъв несретник. До него, взирайки се в мрака, една жена пияна и несресана, надигаше наздравици със себе си и си говореше сама. Тъй жалка и противна гледка... Навярно е пропаднала жена. |
#1192
|
|||
|
|||
Ей това ми написаха преди малко... С жената, която го е писала влязохме в някво сиво и монотонно ежедневие с много проблеми...
Верно стиховете могат да кажат много и да лекуват... поздрав и приятно четене... Обичам те! Знам че харесваш да го чуваш "Обичам те!" докосва твоето сърце. Разнежваш се и започваш да целуваш Мило и нежно моето лице. Обичам те! Знаеш че харесвам да го чувам Да усещам прегръдката ти силна И да се отпусна в ръцете ти безсилна Нека се обичаме както преди, Отдадени един на друг Нека не оставяме кървави следи да не позволим любовта да излети Обичам те слънчице красиво, Извинявам се за всичко сиво Че те лиших от любовта Че се чувстваше самотен в нощта |
#1193
|
|||
|
|||
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто Козел ни гледа и пърди! |
#1194
|
||||
|
||||
ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА
Летящите хора не трупат имоти тях все ги вълнуват други животи. Летящите хора са малко на брой, но техния свят е до болка и мой. Летящите хора размахват криле, те нямат земя, но си имат небе. Летящите хора се разпознават, никога ближния те не предават. Летящите хора - повярвай във тях, да имаш мечти и надежди и смях. Летящите хора макар да са кът, превръщат в съдба дори и мигът. Летящите хора не знаят мълчане, но често мълчат та летежа да стане. Летящите хора ги срещаш и ти, но техния полет е в други среди. Летящите хора летят и в дъжда, размахът е воля, успехът - мечта. Летящите хора са пъстри звезди. Търси се сред тях, но добре се търси. автор Валентин Йорданов |
#1195
|
|||
|
|||
Нещо ми е лайняно, та....
Вървях нехайно по шосето Вървях и нижех стих Но ето, че в лайно проклето Се спънах и се строполих Във упор гледаме се двама Във упор — с ледена омраза И както в стара, гръцка драма Лайното патетично казва: “Защо ме гледаш с укор и насмешка? Защо от мене се гнусиш? Къде е твойта топлота човешка? И ти сереш! И ти пърдиш!” |
#1196
|
||||
|
||||
АМи случайно изпитах няква тръпка, няма да обяснявам повече
таааааа Подклаждаш огъня, но сам ли гаснеш и чакаш да те опожаря. Въглени в гърдите ми прегарят, после мръзнат на студената земя.... Беляза ме с гореща лава и още като че ли боли...... Това не знаеш - аз не се издавам, че остави в мене някакви следи
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1197
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
На някои хора птичето на щастието каца, а на други им се изсира на рамото! |
#1198
|
||||
|
||||
Серенада
Федерико Гарсия Лорка Нощта от влага натежава край бреговете на реката, а на гърдите на Лолита умират от любов цветята. Умират от любов цветята. Нощта над мартенски мостове запява гола в тишината. Лолита къпе свойто тяло в уханията на водата. Умират от любов цветята. Сребро и анасон разпръсва нощта и грее над стрехата. Искри среброто над вълните и анасонът на бедрата. Умират от любов цветята.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1199
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Всичко започва да изглежда по съвсем различен начин, когато се държиш като Някой, а не като Нещо. |
#1200
|
||||
|
||||
Безсилен
бях,убих те да ме мразиш безсилен бях пред твоята любов дори ръцете вързах,не исках да ме галиш сърцето скъсах повече да не тупти. Трупът ти нося всички да те видят душата ти на кол забих убих те исках да ме мразиш а себе си от смърт любовна аз спасих.
__________________
Да обичаш значи да страдаш, затова обичай този, който заслужава страданието ти. |
|
|