#1201
|
||||
|
||||
Сама... сама...
Таня Пенчева Сама... сама... Задъханият влак повтаря злобното си предсказание. От днес нататък - все сама, сама, останала без нощи и без памет. Сама... сама... сама до онзи ден, във който ще застанеш пред вратата, от хиляди любови уморен. И ще попиташ: "Още ли ме чакаш?"
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1202
|
||||
|
||||
Кой си
Кой си, че не те познавам, само име - без душа. Проговориш ми и полудяла В мислите си аз летя... Кой си? – Вчера беше „Никой” Днес искам да си част от мен. Чудиш се има ли причина, Не мисли че мога да я знам! Кой си? Пролетния вятър литнал? Или пък жадувания слънчев лъч... Сърцето като цвят ми се разлиства И очаква твойта топла гръд. Кой си? Името ти все повтарям, Дори насън, дори насън. Във умът като камбана, Чувам неговият звън... Нова муза, мъ не е опустошителна като старата
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1203
|
||||
|
||||
Разпалваш
сякаш нашега, Стопил си всяка моя зима.. И всяка нощ, прокрадваш се в съня, тайно в него ти се скриваш. Горещо е като Във вулкан - дрехите сами се Свличат, Опасност - ти си сам, Но аз не съм сама, Летят към теб Греховните ми мисли....
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1204
|
||||
|
||||
Допир подир допир,
Полъх – тръпка след това, Времето полита като пясък, Настръхнали в очакване са всичките ми сетива... Подгонена от своите желания, Като пролетните птици, Прелитам, пърхам със невидими крила. И улавям пролетния вятър - обгръща тялото ми с лекота. Пренася ме в агония приятна, Да искам полет, пак и пак, Сега съм цялата жарава, Хвани ме с твоята ръка........ Ще попитам този вятър И при теб ли е така?
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1205
|
||||
|
||||
Абе, гледам, че г/д на месеца по веднъж се сещаш да пишеш, ама последните 3 дни си се развихрила.Гледам и че от 12-ти февруари е започнала тръпката, та до последните 2-3 дни.Тоя новия само за 2 седмици ли успя да запали огъня в теб?
__________________
На някои хора птичето на щастието каца, а на други им се изсира на рамото! |
#1206
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Всичко започва да изглежда по съвсем различен начин, когато се държиш като Някой, а не като Нещо. |
#1207
|
||||
|
||||
Е, за скайп си трябва повечко време.
__________________
На някои хора птичето на щастието каца, а на други им се изсира на рамото! |
#1208
|
||||
|
||||
автор: whitehart
Спокойствие...Потъвам във момента, и все ми е едно за утрешния ден. Събирам само мънички фрагменти... Целувка и докосване. От теб за мен. Складирам ги на сигурно - в сърцето, до него достъп имаш само ти. Предал съм ти верижката с ключето... Ти знаеш, че е пълно със мечти. Усмихваме се заедно, това ни стига, и преоткриваме във всичко смисъл нов. Една звезда в небето ни намига... Основната съставка на звездите е ...любов |
#1209
|
||||
|
||||
Цитирай:
а първите два са по повод, че досега знаех за него от разговори с приятели, тъй като той много не идва в ПЗ Верно че е тъпо малко по скайп ама просто си лафехме и изведнъж взехме да провокираме разни мисли един в друг особено той
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#1210
|
||||
|
||||
Видение
Вън ходи край къщи и пее отново април, цветоносеца блед. И дъха зелената пролет отрова, по-сладка от вино и мед. Как душно и тясно е в нашата стая, как силно ме тегли навън. Това, що разказвам, самичка не зная наяве ли бе, или сън. Видях аз морето - зелено и тъмно, и белият кораб на път. Край някакъв бряг неизвестен се съмна, де много сирени тръбят. Невиждани хора, нечути езици, обветрени, млади лица и сини очи с разширени зеници, и смели, и волни сърца... Но ти, недоволен и мрачен, отмеряш пет стъпки напред и назад. И моя глас млъква, смутен и треперещ, треперещ от горест и яд. Напразно. Отровата вече проникна. В кръвта ми кипяща се вля. И чувствам вече - на плещите никнат две силни, две волни крила. Елисавета Багряна
__________________
just one look into your eyes, one look and I'm crying. just one touch and I'm on fire, one touch and I'm ready to die, cause you're so beautiful |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|