[raptor]

славеите на зазоряване
и всички цветя
изпепелени в мига на нашата
Хирошима

снежинки под лампите
онези пеперуди
под кожата ми -
спомен за зимата на дъха ти

единствената пролет-
е блясъче
по острието на танто изписана
и обещаваща

[Armand]

супер хайку

нещо превода ни е куц обаче, не съвпадат броя на буквите

[barrуwhite]

хайку се брои на срички, но не трябваше ли да бъде на 3 реда

едит; да

[raptor]

Не е хайку, брат.Мое си е

[леля мичИ]

стига сте писали стихове веееее , сички ли сте поети, сакън, Рапи, напрау ме застреля

Баре и ти ли си поет ве, майна ?

[Armand]

Първоначално написано от barrуwhite

хайку се брои на срички, но не трябваше ли да бъде на 3 реда

едит; да

да бе ясно, ма предположих, че нещо му се губи от превода, примерно

еми, ако некои реши, нека напише едно хайку все пак, на мен много ми харесва

[raptor]

Ше опитаме ,но и ти можеш.Тенденцията в Япония е да се поощряват развитието и новите неща.Непрекъснато се пишат нови йероглифи .Така че не се сковавай в некви правила толкова.

[Caroline-Caro]

Рецепта за мъж...

Мъжът не трябва да се взима наведнъж,
а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,
та сребърният сулфамид на утаената му страст
полека да изпълни цялото пространство...
И никога насериозно, а включен в някаква игра,
която дяволски да му харесва - прескачане
до тъмната страна на бляскавите дни, а нощем,
с таен нож, изваждане на бисери от мидата на здрача.
Крепостна стена мъжът ще трябва да е, също
с кули от висока смелост
и с врати двукрили, през които
конницата на ума наведнъж да се изсипва,
ако трябва, та връгът
да влачи копие
и плащ към дъното на свойта участ.
Трябва да се вписва леко
и естествено в пейзажа,
и да няма нужда от надстройки, от изпилване,
и други някакви поправки.
Ако е до връх - в очите му да има нещо пъстро,
ако е до океана - да е като кораб, спуснат на вода,
ако ястреб над главата му се вие,
кръговете на ръката му да се нанизват.
Трябва да е тежък като камък
и на толкова удобно място,
че да може хем да се издигне храмът,
хем пътеката да бъде тайна.

Красимира Зафирова

[not_sweety]

А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.

През прага е спокойното ти дишане
накъсано с неволен детски стон -
шейсет квадратни метра за обичане
и самотата на един балкон.

А чувствата ни - силните - в килера,
натикани на някой горен рафт.
И вместо страст - поднасям ти вечерята,
а тайничко мечтая си. За грях…

Задушно е в семейната идилия
и твърде прав е брачният ни път.
А вътре в мен ухае на ванилия,
очите ми светулково блестят !

И устните ми още са копринени…
Във чашата ми плъзва се сълза -
допивам си проклетото мартини
и бавно влизам. Вън заваля…

Невяна Калчева

[Caroline-Caro]

Ще те чакам да се върнеш жив и здрав...

Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета,но в мене
нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сама-ще ми стига
малко въздух и малко вода.

Трубадури, поети, пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.
Ти нали затова ме избра?
Ще остана докрай безпощадна,
само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,
ще ни срещне добрата съдба.
Ще те чакам хиляда години
щом ти го желаеш това ......