[rokoko]

Внезапно

Изгубвал ли си някога ума
по две очи затворили звездите?
Попадал ли си в плен на любовта
дошла внезапно, без да те попита?

Разтварял ли си в нечия душа
душата своя с чиста всеотдайност?
Летял ли си с крилете на страстта?
Потъвал ли си в синята безкрайност?

В омайни нощи ти не си ли искал
животът да забрави своя ход
и тялото до себе си притиснал,
не си ли ти благодарил на Бог

за неговата щедра милост,
за ласкавата му ръка,
за любовта, която в теб извира
отново пресъздавайки света?

За пъстротата - лека пеперуда,
за пълнотата - твоя топъл глас,
за звънката усмивка - шемет луда,
за огъня във теб - самата АЗ!

НЕ е мое

[DWP]

Течението
Реймънд Карвър

Тези риби нямат очи,
тези сребърни риби, които идват в сънищата ми,
хвърляйки хайвера и млякото си
в джобовете на моя мозък.

Но има една, която идва -
тежка, белязана, тиха като останалите,
която просто се държи срещу течението,

затваряйки тъмната си уста срещу
течението, затваряйки и отваряйки,
както се държи на течението.

[ледено_sЪrце]

Ето нещо мое от днес:

Съблазън

Тъмнина..., но огнен пламък бляска,
желая в страстта си да съм рязка...
да бъда първична и дива,
но така също и по женски красива.

Аз мога да бъда всяка една,
и дете съм , и жена...
Влияя се от своя разум и от своя нагон,
рядкост е да срещнеш такава жена-хамелеон.

Лудост безумна ще е твоята любов
и ще откликвам на всеки твой див зов,
за теб - аз единствен и животоспасяващ лек,
звяр-изкусител, обладал плътта на човек...

П.С. Забравила съм да похваля на Роко стихчето за усмивката... прекрасно е , накара и мен да се усмихна!

[3y3ka]

Рококо, радвам се, че продължаваш да твориш! Невероятна, както винаги!
Ето нещо и от мен, дори нямам спомен кога съм го писала...

Думи, може би за мен

Единствена,
така нарече ме един младеж,
пред него бях без име,
пожела ме.

Вълнуваща игра,
така въвлече ме,
дори не ме попита,
без глас, съпротивлявах се.

Думи, с образ на есенни листа,
въртяха се в моята глава, ден и нощ имаше вихрушка,
направих опит да ги поваля, с камък, моя разум
върнаха се, още по-красиви.

Изрича думи, може би за мен,
различни...

[rokoko]

Зуз, много е хубаво това стихотворение

[DWP]

Страх
Реймънд Карвър

Страх от полицейската кола, паркирана на алеята.
Страх да не заспя през нощта.
Страх да не заспя.
Страх от миналото, което изплува.
Страх от настоящето, което отлита.
Страх от телефона, звънящ посред нощ.
Страх от гръмотевични бури.
Страх от чистачката с пъпка на бузата!
Страх от кучета, за които ми е казано, че не хапят.
Страх от безпокойство!
Страх да идентифицирам трупа на мъртъв приятел.
Страх да не свърша парите.
Страх да имам твърде много, макар хората да не вярват.
Страх от психологическа експертиза.
Страх да закъснея и страх да пристигна преди другите.
Страх от почерка на децата ми върху пощенски пликове.
Страх, че ще умрат преди мен и ще се чувствам виновен.
Страх да живея с майка ми на стари години, нейните и моите.
Страх от объркване.
Страх този ден да не свърши зле.
Страх да се събудя, откривайки, че си тръгнала.
Страх да не обичам и страх да не обичам достатъчно.
Страх, че което обичам, ще се окаже летално за тези, които обичам.
Страх от смъртта.
Страх да живея твърде дълго.
Страх от смъртта.
Казах го това.

[DWP]

Като мене
Петя Дубарова

Луната като бучка от масло
поиска да се плъзне през комина,
но гларуси със своето крило
задържат я над склоновете сини.

Тя стара е, а също като мен
я грабва често лудост като вятър
и белите стихии на моя ден
танцуват нощем в звездния й шатър.

15 ноемвври 1975 г.

[rokoko]

Първоначално написано от ледено_sЪrце

Ето нещо мое от днес:

Съблазън

Тъмнина..., но огнен пламък бляска,
желая в страстта си да съм рязка...
да бъда първична и дива,
но така също и по женски красива.

Аз мога да бъда всяка една,
и дете съм , и жена...
Влияя се от своя разум и от своя нагон,
рядкост е да срещнеш такава жена-хамелеон.

Лудост безумна ще е твоята любов
и ще откликвам на всеки твой див зов,
за теб - аз единствен и животоспасяващ лек,
звяр-изкусител, обладал плътта на човек...

П.С. Забравила съм да похваля на Роко стихчето за усмивката... прекрасно е , накара и мен да се усмихна!

ЛЕдено, прекрасен стих, пиле какво говоря,
Невероятен стих, надминаваш и Рокич

[мауз]

Майчина благодарност:

По Коледа се случват чудеса
Навсякъде в света - в живота, в любавта.
А най-голямите сред тях са благодарността.
От нашите деца е най-голяма радостта.

[3y3ka]

Ето едно мое любимо стихотворение:

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

Елисавета Багряна