[Jenny^^^]

narrator, естествено,че има и добри, и лоши неща. Но както написах и по-горе, ако 1 ден съм щастлива после 1 седмица ще ми е гадно и ми е писнало,защото от мн време е така.

[Beautiful_]

кой е казал, че живота е наниз от удоволствия? къде въобще пише, че живота трябва да е хубав?

[mallvina]

Първоначално написано от Jenny^^^

narrator, естествено,че има и добри, и лоши неща. Но както написах и по-горе, ако 1 ден съм щастлива после 1 седмица ще ми е гадно и ми е писнало,защото от мн време е така.

Всичко е в главата на човек!Промени го това твое мислене.Промени си мисленето Jenny гледай по философски на нещата,(знам,че никък не е лесно,но човек може единствено Сам да си помогне)и не се замисляй чак толкова за тез неща ,защото наистина както казваш с мисленето ти(изобщо не искам никой да обиждам ) ще ти се случват повече лоши от колкото хубави неща а дори и да не е така ,започваш да си вярваш че е обратното.Доста често ,хората с мисленето си придизвикваме в живота да ни се случват повече лошите неща.Защото ти очакваш от живота да ти се случват само хубави,и за това.Живота не е нито само в бяло, нито черно,.Живота е да намериш някъкъв смисъл в другите цветове. ,а не на всяка цена да искаш да си само щастлива.Защото тогава оставаш ужасно разочарован.
Всичко си е до самия теб,до начина ти на мислене .От теб самия зависи как ти ще се чувстваш във собствената ти кожа ,разбран или неразбран, влюбен или разочарован..,оценен или недооценен....,Философията за всеки един индивид е различна.Може да си най -големия карък,да не ти върви действително ,но никога да не ти е минавало през акъла че си точно такъв(познавам такива хора..)И пак мисленето те прави да си такъв![/i]

[mallvina]

Първоначално написано от Jenny^^^

.. Защо винаги се получава така..стува ми се че ако се усмихна за 5 минути,после 15 трябва да съм тъжна..... но аз съм мн привързана и един ден всички ще ми липсват ужасно много

а за това съм си казала за мен вече Край , че нямаме изобщо никъкво време живота ми да минава непрекъснато в такива мисли.Вместо да мислим за това ,нека да действаме да се наслаждаваме на момента ,и да бъдем [/b]по често с тези хора,да отделяме повече време за тях,за да не съжаляваме горчиво един ден че не сме могли да го направим,прекарали живота си в много размисли,за самия него.

[secretk]

Първоначално написано от Rusalka

И аз да се изповядам.
Напоследък не се разбирам с приятеля си и май нещата отиват към раздяла и ми е едно ............много кофти!
Лошото е, че не е лош човек и страшно много съм свикнала с него (от 3г. сме заедно), но нещо ми е безразличен напоследък, няма тръпка, незнам на какво се дължи.

П.С Лошото е, че работим заедно и когато се приберем, пак заедно.

не знaм , при мен също беше тaкa с приятеля ми(ходехме от 1 годинa и половинa) и той го усещaше. лощото е , че когaто при мен се върнa тръпкaтa , нa него вече не му се чaкaше и си нaмери другa.
сегa след 4 седмици още ми е гaдно, a той искa дa се върне при мен.
но някaк си не мисля, че товa е прaвилното решение, мисля си, че вече обърнaх стрaницaтa и не трябвa дa се връщaм нaзад.
от другa стрaнa той ми е нaй-добрия приятел и не могa без дa поддържaм контaкт с него.
тa тaкa мaлко ми е объркaно, но смятaм, че времето ще ми помогне, но ще видим

[Jenny^^^]

mallvina, права си и ти. Много често нещата стават според това как е настроен човек. Много хора,които не са нищо повече от други, имат вяра в себе си и са сигурни,че могат,затова постигат мн неща. Но понякога наистина как да не те стане яд като знаеш,че не си нищо по-малко от другите,но нещо те е накарало да изглеждаш такъв. А и понякога просто нямаш вече сили да се преструваш и да претендираш да се криеш зад някаква маска така да се каже. Това си зависи и от човека,от характера и т.н.

[adyonas]

На мен ми е екстра, в последните дни не ми се спи изобщо, имам време за четене на книги писане по форумите Сега със стачката ми е по-лесно, понеже работя и уча, ако 1 седмица може да се нарече учене. Опитвам се да убия един комар и докато мръсната гад не умре май няма да си лягам

[narrotor]

Сичко е както си го направиш ти а не както хората го направят около теб!

[Rusalka]

Първоначално написано от secretk

не знaм , при мен също беше тaкa с приятеля ми(ходехме от 1 годинa и половинa) и той го усещaше. лощото е , че когaто при мен се върнa тръпкaтa , нa него вече не му се чaкaше и си нaмери другa.
сегa след 4 седмици още ми е гaдно, a той искa дa се върне при мен.
но някaк си не мисля, че товa е прaвилното решение, мисля си, че вече обърнaх стрaницaтa и не трябвa дa се връщaм нaзад.
от другa стрaнa той ми е нaй-добрия приятел и не могa без дa поддържaм контaкт с него.
тa тaкa мaлко ми е объркaно, но смятaм, че времето ще ми помогне, но ще видим

Знаеш ли, колко пъти ми е идвало да кажа край, аз бях до тук, но ме спира :
1-во - това, че ми е най-добрия приятел и винаги мога да разчитам на него
2-ро - страхувам се да не би след това, да осъзная, че единственото, което искам е да съм с него. Тогава, какво ще правя???
Това, което осъзнавам е, че и двамата сме се променили за тези 3г., но независимо от промяната и двамата продължаваме да държим един на друг и да се уважаваме.
Вчера ми стана много мъчно, когато ми каза :
" много си се променила, понякога не мога да те позная, в началото единственото, което искаше е да сме заедно и това те правеше щастлива, а сега не знам, какво искаш, не мога да те разбера"
Да, стана ми мъчно, защото осъзнах, че е прав, много прав и проблема е там, че и аз не знам какво искам.
Май много се разписах. Извинете ме!

[secretk]

Първоначално написано от Rusalka

" много си се променила, понякога не мога да те позная, в началото единственото, което искаше е да сме заедно и това те правеше щастлива, а сега не знам, какво искаш, не мога да те разбера"
Да, стана ми мъчно, защото осъзнах, че е прав, много прав и проблема е там, че и аз не знам какво искам.

нaпълно те рaзбирaм, защото при нaс беше същото.
и си мисля кaкво ни кaрa дa изгубим тръпкaтa? и дaли товa е било любов?
нa мен също той ми е нaй-добрия приятел и въпреки всичко все още сме си нaй-добрите приятели.
проблемa при мен е , че точно неговият избор дa отиде при другa ме нaкaрa дa осъзнaя, че го обичaм, но е прекaлено късно сегa.
не че сегa той не съжaлява за изборa си и не искa дa се съберем, но счупенaтa стомнa не се възстaновя нaпълно.
просто се опитaй дa се бориш дa си върнеш тръпкaтa, помисли си кое те е променило.
може би aко нaпрaвите нещо рaзлично , aко смените обстaновкaтa, монотонносттa убивa всичко.