[sladkatony]

Честит Рожден Ден !
Трябва да си силна и ще се справиш !
Не съм си изказвала мнението по тази тема защото съм некомпетентна по този въпрос. Но ВИ подкрепям във вашата борба !
Успех на всички !

[invisible]

Честит рожден ден и от мен пожелавам ти да бъдеш много здрава и да откриеш своето щтастие!!!
Не си ``едно нищо`` а си много смела и със сугирност прекрасна жена, която има право на добър живот и въпреки сериозния проблем се бори с тежкото си бреме. Присъединявам се към sladkatony, аз също съм некомпетентна по темата, но бих искала да ти кажа на теб и на другите дами с този проблем:

Винаги когато се чуствате самотни, депресирани или отхвърлени си спомнете, че вие сте много силни, истински, искрени....... имате проблем заставате очи в очи с него и се опитвате да го реши и съм сигурна че ще успеете!!! Похвално.
Убедена съм че е адски трудно и страшно, но на всеки вход има изход а вие сте на прав път.
Пожелавам ви успех и много добро настроение .... усмихнете се, вие сте наистина уникални.

[aivy27]

Много ви благодаря момичета за подкрепата и за хубавите думи и пожелания.

[shafancho]

aivy27 - ЧРД, ще се справиш, търпение и воля Аз също съм като вас и смятам че темета е страхотна. В това състояние съм вече година. Всичко започна като спрях цигарите, уви с решението да се откажа от едно зло, си навлякох още по - голяма беда. Просто трябваше да заместя навика да пуша с друг и най - достъпна се оказа храната и то не каква , а високо калорична , не си и помислях че е възмижно за много кратко време да напълнея толкова, и тогава започнах да връщам всичко, неусетно стигнах до това кошмарно състояние. И така вече година. Имала съм и спокойни периоди, от почти по 2 седмици в които съм успявала да сдържа натъпкването и повръщането, но е било и страшно зле с 2-3 натъпквания на ден. Важното е да се бориш, иначе няма спасение. Започнах да ходя редовно на фитнес, сега като се постопли малко ще започна и да бягам редовно, много е важно според мен да има някакво физическо натоварване. Започнах и да посещавам от скоро практики по йога, мисля че би ти се отразило добре, защото при мен наистина действа. Започваш да гледаш по различен начин на себе си и на тялото си. Не записвам с какво се храня , но си записвам дните в които повръщам и тези в които не го правя и не преяждам, и от около месец вече нещата са в моя полза . Всеки успех макар и незначителен си го отбелязвам и когато съм на ръба си го припомням. Старя се да не се застоявам много у дома (точно срещу входа на жилището ми има огромен супермаркет, изкушението да напазарувам и да се натъпча е огромно). Иска ми се да посещавам и психиатър но в града в който живея, едва ли има някой достатъчно компетентен, така че засега се боря сама и вярвам че щом проблема е осъзнат и признат , нещата постепенно ще се нормализират, но всички зависи от нас самите са се преборим.
Стискам палци на всички , повярвайте в себе си!!!!

[Stil]

Здравейте мили момичета!
Аз също нямам вашите проблеми но ви подкрепям напълно и вярвам силно че абсолютно всяка една от вас ще се справи с тази гадост
Важна е първата крачка а вие я направихте Браво Моля ви борете се Аз съм сигурна че ще успеете

[theodora0525]

Aivy, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Това, което правиш в момента е най-хубавият подарък за теб, за семейството, за децата, на които ще станеш майка и за някой, който отчаяно търси своята половинка и не може да я срещне. Защо? Защото тя си седи вкъщи.
Не съм убедена дали психиатърката ти постъпва правилно като ти срива самочувствието. Обещавам ти, ще разпитам майка ми за диетолога и ще ти пиша. Защото ако ме чакаш да отида.. Какво да ти кажа. Напоследък използвам интелекта си, за да си намирам оправдания за поведението си.
И още нещо. Ако си от София и се престрашиш да ми изпратиш като лично съобщение телефона си, ще се радвам да се срещнем.
Можем да ходим заедно на латино-танци. Не се изисква предварителна подготовка или някаква спортна форма. Само желание и постоянство. И въпреки, че от тях нямча да свалиш излишните килограми, танците ще ти върнат настроението и радостта от живота. Бих искала и да ти препоръчам една книга, но не знам дали няма да наруша условията на форума. Чао, УСПЕХ!

[aivy27]

Здрасти Теди,
Благодаря за подкрепата и хубавите думи.Знам че ти самата страшно много се нуждаеш от такава подкрепа.Няма проблеми да ти дам телефона ми.Много ще се радвам да се виждаме,дано си допаднем взаимно.Имам огромна нужда от приятели, а и най-вече от такива които ще разбират състоянието ми.
Ти как си?Успяваш ли да се храниш или нещата са както преди?
Изпращам ти телефона ми.Живея в София и ще се радвам да се запознаем.

[monik]

здравеите..съвсем случайно попаднах в този форум..няматепредставачкак во изпитах като прочетохнаписаното по темата..Болна съм от булимия почти 5 години и най лошото е че за мен тя вече не е болест а начин на живот Опитвала съм да спра стотици пъти..даже съм се клела в свети за мен неща с надеждата че страха ще ме спре да повърна за пореден път,но дори страха не ме спира..не ме спира и непрекъснатото чувство за вина и идеята че съм слаб и жалък човек,че заслужавам да се разболея защото сама унищожавам здравето си..всяка вечер си обещавам да спра..всяка вечер заспивяам с тази мисъл..но съм издържала не повечеот ден..моля ви помогнете ми...

[aivy27]

Здравей monik,
С удоволствие ще гледам да ти помогна, доколкото самата аз мога.Лошото е че всяка от нас се нуждае много от помощ и подкрепа.Аз също както си разбрала вече 7 години,се опитвам да спра да повръщам, но все още булимията си е факт и не ме оставя намира.
Какво да ти кажа.Започнах да посещавам психиатър и да пия антидепресанти.Мислех че ще спра веднага,но все още нямам никакъв резултат.не мога да започна да се храня с нормална храна,както тя ме съветва /лекарката/.Постоянно пълнея,все още си повръщам,след това съм като парцал.Нямам самочувствие и съм ужасно подтисната.Нямам приятели,почти не излизам.
Питай каквото те интересува.ще ти отговоря и ще се постарая да ти помогна с каквото мога.
Всъщност.....................видях че доста хора са посетили нашата тема.Някои от интерес, други от любопитство а трети може би са болни като нас.Призовавам всички ,ако имат този проблем да го споделят.Няма нищо срамно.Това е една коварна болест,която ни унищожава като личности и ни стъпква.Отнема ни правото да се радваме на живота, да се веселиме и да живеем пълноценно като нормални хора.
Мисля,че ако успеем да се организираме и съберем поне 5-6 човека с този проблем и успеем да си правим някакви срещи,на които разговаряме и споделяме,кой как се справя и бори...........може би ще успеем нещо да постигнеме и да се справиме с булимията.Незнам,може само аз да си въобразявам че така ще бъде по-лесно,но пък не пречи да опитаме.
Ако искат могат да се включат и други хора,които нямат такова заболяване, а просто мислят че ще могат да помогнат със съвети и просто ей така......................
Ако някой има желание,МОЛЯ ПИШЕТЕ И СЕ ПРИСЪЕДИНЕТЕ.Ще измислим впоследствие как и къде да се виждаме.

[theodora0525]

Точно пет години! Здравей, Моник! Радвам се, че вече знаеш, че не си сама. Не знам дали това ти помага.
Това е абсурдно. Не мога да повярвам, че аз и онова, което чака да тръгне към къщи, за да започне да се тъпче, сме един и същи човек.
И най-важното - не мога да повярвам, че наистина не мога да направя нищо. На 24 май ще стана на 28 години!
По моите планове вече трябваше да съм стабилен и самостоятелен човек, може би родител. Но не. Постепенно всичко губи смисъл, остава мисълта да изкарваш евентуално повече пари, за да си купуваш повече и по-хубава храна, която да повърнеш.
Мои приятели от детството са искали да им обясня защо го правя. Не мога.
Напоследък си мисля, че може би твърде много се фиксирам върху това.
Ставам сутрин и мисля - днес ще ми е първият нормален ден. Ще издържа. Оттам нататък мисля САМО за това. Докато не си кажа, отново много разумно: Добре де, дори сега да успееш, утре, други ден... Нали ще искаш да си купиш сладки, течен шоколад, пица.
И започвам да си внушавам, че няма смисъл, че съм обречена да живея с тази болест.
Момичета, това е зверски тъпо!!! Знам, че го знаете.
Според мен, единственият начин е да повярваме /това не знам как става/, че няма никакво значение дали сме пълни или не.
Всички, които знаят за този проблем, ме питат: Какаво ще стане, ако качиш 2, 5 или 10 килограма? Ами не знам, но това ми звучи малко по-страшно от второто пришествие. Може би всичко тръгва от ниското ни самочувствие.
Новата ми идея е да потърся психиатър, специалист по хипноза. Не бих се доверила на всеки да ми се рови в подсъзнанието, но си мисля, че някой, който разбира от тази работа, може да ми помогне.
Чувала съм, че това дава много добри резултати при алкохолиците. Аз наистина гледам на болестта си като зависимост и то не към храната, а към процеса на храненето.
Когато бях малка, всички празници вкъщи бяха свързани с хранене. Колкото по-богата е трапезата, толкова по-голям е празникът!
И сега с всичките ми приятели се виждаме в някоя бирария или пицария. Аз не ям, естествено. Но седя гледам, преставам да слушам разговорите и започвам да чакам мига, в който ще тръгна към нас и ще мина през нон-стопа, за да си купя храна. АБСУРД!!!
Ако някой ми беше разказал това преди години, нямаше да му повярвам.
Aivy, мислих да ти звънна вчера, но стана доста късно. Аз съм търсила групова терапия, но за момента не съм открила нищо. Мисля си, че ако се съберем на куп ще се почувстваме още по-безпомощни и обречени.
Едно от големите правила, които знам от баща ми е, че ако искаш да бъдеш богат, трябва да се държиш като богат човек. Да ходиш на такива места, да се срещаш с други богати хора, да си направиш списък на нещата, които би направил, ако наистина забогатееш, и да започнеш да го изпълняваш, независимо колко ти коства.
Така неусетно променяш мисленето си. Нещо като авто-хипноза, а промениш ли го, оттам нататък нещата тръгват от само себе си.
Мисля, че точно това е пътят и при здравето. Ние не сме истински болни. Ние сами избираме и подкрепяме болестта си. Аз осъзнах, че булимията ми е оправдание за много други неща, от които съзнателно или подсъзнателно бягам.
Още като малък, като си счупиш крака и изведнъж всички стават много мили с теб и започват да те глезят. Да не би това да е причината. Аз имам чувството, че съм спряла емоционалното си развитие на ниво късен пубертет. Точно възрастта, в която никой вече не ти казва какво да правиш, но ти все още далеч не си самостоятелен. Очакваш като има проблем, някой да ти помогне.
Нещо се отплеснах, извинявайте. Просто вчера изобщо не се чувствах гладна, бях яла някакви плодове и изведнъж - часът е 6, а аз нямам какво да правя. Звъннах на двама познати да излезем, но те бяха заети и... Отидох, купих си храна, сготвих си я и я изядох. Няколко поредни приема и няколко повръщания от 6 до 11 часа. Защо? От скука и неудовлетвореност.
Повярвайте ми, решила съм да променя това нещо. Аз не само, че не обичам и не уважавам, но не мога и да понасям човека, в когото съм се превърнала.