#1  
Стар 27th February 2006, 01:24
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране Помощ! Булимия!

Като дете бях много пълна. В късния пубертет включих на режим отслабване и от 76 станах 42 кг при ръст 172. Нужно ли е да казвам, че в продължение на 2 години не съм яла почти нищо? През 2000 г "приятелка" ме научи как да ям колкото и каквото си искам и да не напълнявам. Така постепенно от анорексията преминах към булимия. Тъпча се с огромни количества храна, които впоследствие изхвърлям от тялото си. Всеки ден си обещавам, че утре няма да е така и не мога. Мисля, че усещането е близо до наркотичната или алкохолната зависимост.
Търся някой, който е минал през това и разбира за какво говоря. Някой, който е успял да се измъкне от затворения кръг. МОЛЯ ВИ, ПОМОГНЕТЕ МИ!
Отговори с цитат
  #2  
Стар 27th February 2006, 08:36
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

Здравей, Теодора!
На колко години си сега?
Булимията е много опасна болест и задължително ти трябва лекар. Щом търсиш помощ, значи вече си направила първата стъпка към оздравяване. Съветвам те да споделиш с родителите си, за да можеш да разчиташ на тях. Като започнеш лечение, те ще ти са най-нужни. Намери си достатъчно занимания, които да отвличат вниманието ти. Сега е момента да си намериш ново хоби или да възродиш някое старо, което те прави щастлива. Имаш ли приятел? Надявам се, че да, защото и той ще ти е много необходим. Въобще ще имаш нужда от хора, които държат на теб и те обичат и които ти да обичаш. Разкарай злобните приятелки, които ти завиждат, защото всяка една тяхна дума или неодобрителен и зъл поглед ще те карат да се чувстваш като нищожество / това може би вече си го разбрала /. Няма да ти е лесно. Ще има моменти в които ще мразиш всички, които се опитват да ти помогнат, ще им крещиш, ще плачеш и ще се предаваш почти всеки ден. Права си, че е като наркотична зависимост, но се лекува и си заслужава да се излекуваш. Лечението е около 6 месеца /зависи от теб, колко добре се справяш/. После ще си нов човек и ще се чувстваш сртахотно. Всички изброени ужасни симптоми за радост са само през първия месец и понякога през втория, но вече не така силни. Един месец все ще издържиш, нали? Важно е да започнеш лечението и да не го прекъсваш докато лекаря не ти каже, че си добре. Успех от мен! Стискам ти палци!
Отговори с цитат
  #3  
Стар 27th February 2006, 09:52
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране Здравей

Аз вече 7 години се боря с булимията мила.Разболях се точно като теб.Бях много пълна като дете,последва спиране на храната, а след това се "научих" и да повръщам.
Разбирам те напълно за какво говориш.Това е един ад,от който се измъква но много трудно с големи усилия и воля.Аз в момента се пробвам да се измъкна и ходя при много добра психиатърка,която се занимава точно с болни от булимия и анорексия.Ако искаш мога да ти дам и нейните координати.Ако искаш може и да се подкрепяме взаимно.Наистина е много важно да имаш хора до теб,които много те обичат и държат на теб.Кризите са ужасни - наистина.Аз, както и ти само знаеме какво ни е.
Ще се радвам ако искаш да ти помогна и да се подрепяме,това е най-важното в борбата с/у тази болест.
Отговори с цитат
  #4  
Стар 27th February 2006, 11:58
theodora0525 theodora0525 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 23
По подразбиране

Не очаквах толкова бързо някой да ми отговори. Благодаря. Имам нужда от практически съвет. С кое да започна - да се опитам да не ям няколко дена /или да спазвам някаква строга диета с точно определени минимални количества храна/ или да се опитам да не повръщам след като съм се нахранила, въпреки, че ми е тежко и ме хваща ужасът, че "ето - сега ще напълнея"?
За психоложката - много те моля да ми дадеш някакви координати, акоо мислиш, че тя наистина е наясно с проблема. Омръзна ми от хора, които ме гледат като някаква лакома лигла и ми дават съвети от сорта на "дпитай се да се контролираш". Ако въпросите не са недискретни - колко често ходиш, по колко взима, за колко време смята, че ще успеете да се справите?
Още веднъж - много благодаря за вниманието и подкрепата. Успех!
Отговори с цитат
  #5  
Стар 27th February 2006, 13:42
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране Здравей пак

Първо и много важно нещо - спри да повръщаш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!
Яж това което ти се яде.Първите 2 седмици ще се тъпчеш- 100% и ще ти се иска да го повърнеш, но после ще отмине.Постарай се ако можеш да хапваш малко да починеш и после пак да хапнеш.Гледай да е лека храна.Ориз,картофи,кисело, мляко,......каквото искаш.Няма да напълнееш честна дума.И аз си мислех че каквото ям ми се лепи,но това е от болното съзнание.Гледай да излизаш и да се разхождаш навън и с приятели,да не си мислиш за храната.
Ти с какво се тъпчеш предимно? И какво ядеш когато не се тъпчеш за да повърнеш?И въобще по колко пъти повръщаш?
Иначе аз ходя всяка седмица на психиатър.Сеанса е 35лв.Лекарствата са 60лв на месец.Тя е най-добрата,повярвай ми.Занимава се само с това.Лечението е поне 6 месеца.
Отговори с цитат
  #6  
Стар 27th February 2006, 19:28
princessbaclava princessbaclava не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 6
По подразбиране

здравейте момичета, аз имах същия проблем,вупреки че не бях пълна преди,но ми се искаше да не наддавам през зимата.повръщането ми продължи около 6 месеца,след което признах на нашите защото вече чувствах че ще умра ако не спра.нашите ми помогнаха стращно много и така не се наложи да ходя на психиятър.справих се сама.и сега сам по-щастлива от всякога.
сигурна съм че всяка една от вас ще успее да преодолее болестта,защото има безброй неща на този свят за които си струва да се живее.
Отговори с цитат
  #7  
Стар 27th February 2006, 20:08
wawawa wawawa не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 3
По подразбиране

АЗ не мога да ви дам съвет искам само да ви окажа подкрепа и да ви пожелая успех ако искате поговорете и с диабетички лично аз отслабнах 17кг благодарение на Байкова и до ден днешен се радвам, че не тръгнах при Емилова защото това е първата крачка към булимията!Още веднъж успех
Отговори с цитат
  #8  
Стар 27th February 2006, 21:10
bimbi
Guest
 
Мнения: n/a
По подразбиране

ще ме извинявате за тъпия въпрос, ама отдавна се чудя, каква е разликата между анорексия и булимия
Отговори с цитат
  #9  
Стар 28th February 2006, 07:57
Stillness Stillness не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Град: обикновено в собствени въздушни замъци :)
Мнения: 24
По подразбиране

И при двете болести искаш да отслабнеш и мисълта за килограмите и фигурата е над всичко друго. При анорексията намаляш храната, докато спреш да се храниш. Анорексиците отричат, че имат проблем, но в същото време се гордеят със заболяването си. При булимията пак ограничаваш храната, но 1-2 пъти в седмицата, заради силния глад, приемаш огромно количество храна и от чувството за вина повръщаш. С времето започваш да повръщаш всяка поета хапка храна. Те се срамуват от болеста си и за това и те отричат, че имат проблем. И двете страни броят всяка поета калория, като анорексиците отслабват много бързо и съответно се сдобиват с много други здравословни проблеми. И двете болести при нелечение водят до смърт. В някои случаи болните от булимия отслабват, а в други - напълняват.

Аivy27, странно ми се струва да хвалиш психиатърката си, а да се лекуваш вече седма година. Ако още първите месеци не ми помогне, аз бих я сменила.

Тheodora0525, спазвай диета, като се храниш често и по малко. Опитвай веднага след ядене да правиш нещо, което да отвлича вниманието от поетата храна. Не гладувай в никакъв случай. Пий често вода и сокове. Плодовите кисели млека са идеални. Успех!
Отговори с цитат
  #10  
Стар 28th February 2006, 08:58
aivy27 aivy27 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 26
По подразбиране Здравей Stillness

Явно не съм се изразила правилно и грешката е моя.
Болна съм 7 години от булимия,но се лекувам от 2 месеца.За тези 7 години не съм ходила при никакви психиатри и не съм пила никакви лекарства - антидепресанти,освен само хапчета за отслабване и подтискане на глада.Имах периоди когато успявах да контролирам повръщанията,но повечето време влизах в кръговрата и само се тъпчех и повръщах.Преди 2 месеца съвсем случайно научих за мойта психиатърка.Майка ми почти насила ме накара да й се обадя и да отида при нея.Оказа се че тя наистина в момента в България е единствената която е специализирала специално с тези 2 болести булимия и анорексия.
Честно казано именно с течностите след храна и аз се опитвам да задържа положението.Лошото при мене е обаче че аз съм от булимиците които започнаха да напълняват вместо да отслабват. Лекарката ми казва яж, а аз не мога да преживея как качвам постоянно и непрекъснато,това ме побърква.Незнам как ще успея да се измъкна,знам само че е много трудно и се иска ужасни усилия и воля.Лошото е, че освен майка ми нямам ничия друга подкрепа и ми е много трудно.А трябва постоянно да има човек до теб,на който наистина да му пука и да иска да ти помогне.
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: ПомощБулимия
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 17:41.