tupa statia

Za men e vajno da jiveq jivota si po moq nachin vinagi shte ima pravila, no iskam da parvq neshtata koito vinagi sum iskala i da im se radvam kolkoto moga, ako ne dnes koga.

Има едно стихотворение, на Цанев, ако не се лъжа. Започва с "Носете си новите дрехи, момчета...". Посланието беше подобно: да се радваме на живота сега. Винаги като мисля по тази тема, се сещам за него.
Поздравления за eter_nity за историята с кафето. Аз мисля, че всички получаваме еднакво кафе - всички идваме без нищо, голи на този свят, по един и същи начин. Какво ще сложим в кафето зависи само от нас.

Благодаря,eter_nity .Често се чудя ,дали е възможно всички да са добри един с друг?И в кой точно момент се заражда омразата ,безразличието и негативизма?

ha, i az tova v4era si misleh. qd me e kak horata nqmat doverie v ostanalite hora. kak moje postoqnno da jiveesh v svqt, kadeto horata sa zavistlivi i t.n. 4e to ako ima postoqnno takiva okolo teb, to si e 4isto tehen problem. da se opravqt! az shte si jiveq jivota i shte se radvam kolkoto si iskam!

Не съм искала да те засегна, повярвай ми, не целя нищо подобно. Така казано от теб, вече звучи по-разбрано.
Мерилото за щастие за всеки е различно. Някой се радва на коричка хляб, на друг и цялата вселена не му стига...
И си много права, животът никак не е прост. Но предполагам, че сме на едно мнение, че той е един и е много ценен..., и много кратък при това, за да го пилеем в дребнавости. Сърдечни поздрави от мен :)))

Леко ме засегна коментара ти,по-скоро ти не си разбрала моя!
Ако живота беше толкова прост,всички щяхме да живеем по-лесно!Уви ,живота не е права линия !

wildprincess, не си разбрала посланието, което носи историята с чашата кафе... Ако я прочетеш по задълбочено и вникнеш, ще разбереш... :)

Съни, и аз така мисля, че много хубаво, не е на хубаво, и след хубавото винаги идва нещо, ако не лошо, то поне нещо, което ни подсказва, че има някаква цикличност, някакъв природен закон, нещо независещо изцяло от нас самите.
Сега се сещам за заветът на болния баща към неговия син... Бащата, на смъртния си одър вика сина си да се прости с него и да му даде последна бащина заръка: "Сине, моят жизнен път е към своя край и това, което искам да ти кажа е последната ми грижа. Когато ти е много трудно и ти се случват все лоши неща, иди и отвори горното чекмедже на стария скрин, а когато ти е много хубаво и ти се случват все добри неща - отвори долнота чекмедже на скрина.
Споминал са бащата..., лека-полека тръгнал животът на сина постарому. Дошъл момент, в който каквото и да направел, все му вървяло наопаки и все лошо му се стоварвало на главата. Сетил се тозчас синът за бащината заръка. Отворил горното чекмедже на скрина и извадил заръката: "Помни, че няма да е все така..." Зачудил се синът на бащината заръка... Дошло време, когато започнало да му върви по вода и всичко се нареждало от самосебе си. Отново се сетил синът за бащината заръка и отворил долното чекмедже: "Помни, че няма да е все така..." Тогава синът се досетил, че никога не трябва да се самозабравяш и винаги трябва да си имаш едно наум...
Има нещо, което не зависи изцяло от нас, но това, което можем е да правим повече добро и да мислим с добри чувства за хората около нас. Това поне го можем, защото няма ненаказано зло, както няма и невъзнаградено добро...

Много хубава статия!За съжаление наистина съществуват хора,които да ти вгорчат щастието с една дума дори!Но пък за радост ,има и хора ,които да намалят мъката ти с една усмивка.Нека да бъдем от тези,които с дума или с усмивка донасят щастие на другите и на себе си!
А колкото до историята с кафето- не е съвсем така...
-кафето може да бъде сладко или горчиво,студено ,или топло,с кофеин или без...А и всеки го обича различно!:))