Вики от "Мастило": Колкото повече давам в семейството, толкова повече любов получавам!

След появата на двете й дъщери Виктория Терзийска, по известна като Вики от "Мастило", се отдава на семейството си. Все пак певицата не спира да мисли и за музиката, като в момента идеите й са свързани предимно с детството и с това как да напише песен за азбуката, посветена на най-малките. И докато съчетава майчинство с кариерата си, Вики споделя за родителството, за вдъхновението и за това къде намира време, което да посвети само на себе си.

Виктория Терзийска - Величкова ще бъде и специалната светска среща на Форум бременност и детско здраве на 31 октомври в puls.bg, от 16:30 часа, а повече информация за събитието можете да видите ТУК.

Вики, вече сте майка на две деца. Как се промени животът ви след появата им?

Преобърна се изцяло на 180 градуса. Преди тях бях център на моята си вселена, а сега те са моят център. Разбира се и баща им. Той е една важна частица в отглеждането на тези две малки същества. Открих с времето, че колкото повече давам и на тримата, толкова повече ми се връща обратно цялата тяхна любов.

Какъв родител сте?

Опитвам се да ги накарам да се чувстват спокойни. Децата, които усещат, че растат в една здравословна среда, са много по-уверени в себе си и вярват, че могат да се справят сами. Под здравословна среда имам предвид когато всички сме вкъщи и се държим нормално, без излишно да се превъзбуждат малките. У дома ги оставяме често да се справят сами с житейски ситуации и според мен това им дава увереност, че могат да направят всичко сами. Стараем се децата ни да не са презадоволени и така и те се радват на обикновените неща. Гледаме да сме повече сред природата. Имаме голям двор и прекарваме колкото е възможно повече време заедно. Така виждам, че и те се чувстват по-добре. 

Правите и доста детски песни. Каква музика харесват вашите деца?

Моито деца харесват „Маргаритка”. С тези песнички израснаха в утробата ми. Така че те нямат избор - Мими, Биби и Маргаритка са им големи приятели. Те смятат, че са си техни и живеят вкъщи едва ли не. Аз им обяснявам, че това не е така и като видят, че на тях се радват и други деца, почти изпадат в ступор. Казват: „Ама това са си нашите кукли, защо другите ги пипат?” Та са малко ревниви спрямо тях. Иначе у дома много слушаме „Остава”, както и песните на „Мастило”, така че момичетата смятат, че това са най-великите банди на света. Нон стоп въртим и новия албум на Свилен Ноев. Той им е голям приятел, така че те винаги ще го харесват. 

Имат ли музикален талант?

Истината е, че при толкова малки деца е трудно да се определи. Малката ми дъщеря е на година и три месеца, а голямата – на 4 години. Талантът се култивира малко по-късно. Вчера си говорих с баща им, че голямата има много желание да пее, но не го прави изключително вярно. Говорих и с една моя учителка по пиано, която ми каза: „Виктория, съвсем не си мисли, че ако сега не пее вярно, това няма да се промени. Това нещо се учи и ако детето има желание да се занимава с музика, то може много лесно да прояви своите музикални качества, ако има кой да се занимава с него”.

Как се възстановихте след раждането, как поддържате формата си и как се грижите за себе си?

Не съм го споделяла това никъде, но общо взето с второто ми дете бременността беше трагична. Причината беше, че тя беше затиснала една артерия и десният ми крак посиня. Сутрин и вечер съпругът ми биеше инжекция за разреждане на кръвта. Беше някакъв ад, особено през последните месеци. Но като я родих, постепенно започнах да възвръщам силите си. Наложи се да направя и някакви манипулации, за да ми се възстанови напълно крака. Чак сега – година и 3 месеца по-късно, след като родих София, влизам в  кожата си. С Маргарита беше далеч по-лесно. Още на шестия месец всичко си беше нормално. Сега усещам, че бременността има огромен ефект върху тялото на жената. 

На какво се радват вашите "кафеви" очи сега?

На хубавото слънце. Обичам да се препичам и да дишам чист въздух. Правя го понякога сама, преди да се прибера вкъщи, където са двете ми деца, съпругът, майка ми и кучето. Стоя понякога на Панчаревското езеро, близо е до дома ми в Кокаляне. Смятам, че това езеро е едно от най-хубавите места в близост до София. За съжаление, общината не прави нищо за промяна на инфраструктурата около него. А то може да се превърне в абсолютна атракция за всички столичани. В момента езерото е много мръсно, хората се чудят къде да поседнат, къде да идат до тоалетната след два часа разходка. Иска ми се това място да се превърне в събирач на млади семейства, които си правят пикници тук. Да има нормални пейки, на които да може да се поседне. Да има място, където да се запали и огън дори. Да може да се кара уиндсърф, защото това е езеро със страхотни вълни и могат да се практикуват страхотни водни спортове, не само гребане. Много идеи имам, но за съжаление не съм в общината и не мога нищо да променя, та си оставам само с гледането и мечтаенето.

Какво бихте променили в обкражаващата ни среда?

Не ми го побира главата как изхарчиха толкова много пари, за да променят Графа и площада пред „Света Неделя”. В момента около Графа няма една плочка равна с друга. А не се прави нищо за релакса на хората и те да се чувстват добре. Тук, на Панчаревското езеро, минава много хубаво въздушно течение и въздухът е сред най-чистите в района. В София знаем, че не е така и хората могат да идват тук през уикенда. Казвам го с ясното съзнание, че така пространството може да се напълни с хора, което да ме дразни, но го казвам, защото смятам, че хората заслужават повече хубавини в този живот.

С толкова семейни ангажименти намирате ли време за музика?

Трудно. В момента работя върху нов албум на „Маргаритка”. Пиша музиката и съм се съсредоточила върху песен за българската азбука. Усещам го като огромен ангажимент. Идеята да създам текст и песен за това се оказа сложно предизвикателство. За цифрите се получи много лесно. Песента има вече 10 млн. гледания в YouTube. Превърна се в абсолютен хит за децата, но за азбуката явно подхождам изключително интелектуално. Сега подготвяме и песен за рожден ден, както и друга как да пътуваме. Знаем, че децата хич не обичат дългите разстояния. Гледаме да се съсредоточим и върху още много нови навици, с които децата да свикнат по лековат и смешен начин. С Мими, Биби и Маргаритка те научават  нещата по-леко.

Да кажем, че ежедневието ви вдъхновява за творчество.

Да, що се отнася до детското творчество. Иначе в главата ми има и много песни, които бих изпяла и пред моята аудитория, но това явно ще стане следващата година, защото сега наистина съм на много детска вълна. Има време за всичко.

Казахте, че искате децата ви да са спокойни, но как вие се отнасяте към обстановката на COVID пандемията?

Усещам се психясала. Виждам промяна и в най-близките си приятели. Като че ли става въпрос за едни различни хора и това изобщо не ми харесва. Надявам се всичко това, което се случва, да не отнеме от отношенията между нас. Хората се самоизолират все повече, стават егоцентрици. Това не ми харесва, аз съм социален човек, обичам да давам на хората, не да взимам от тях и това ме дразни. Но се адаптирам и се опитвам да се държа нормално с всички.

Правите ли си планове след като се появи този вирус?

Не, правя си планове за седмицата. Надявам се всички да сме живи и здрави. Полагаме всички грижи да се дезинфекцираме, да си мием ръцете. Обяснявам го на малките. Превърнала съм се в латерна, но това е положението.

А като творец как усетихте промяната?

Всъщност артистът е социално животно и се храни с любовта на хората. И ако нямаме връщането на тази любов от публиката, която ни дават живите участия, малко по малко умираме. Днес се шегувахме, че Рич от „Дързост и красота” е казал, че всичко ще изчезне на  4 ноември, като минат изборите в САЩ, защото това е разработка на ЦРУ. Искам Рич да е прав и чакам тази дата.