Няма прошка – кои членове на кралското семейство не съчувстват на принц Хари

Принц Хари би искал да се помири със семейството си. След като загуби обжалването по делото си за сигурност срещу правителството на Обединеното кралство, херцогът на Съсекс обсъди с BBC News отношенията с баща си, разкривайки, че крал Чарлз „не иска да говори“ с него „заради тези неща със сигурността“, но призна, че би било „хубаво да се помирят“. Макар че „би било хубаво тази част от помирението да се случи сега“, Хари отбеляза, че „ако те не искат това... това зависи изцяло от тях“.

Херцогът на Съсекс изтъкна, че „е имало толкова много разногласия, различия между мен и някои от моите близки“. Той нарече сегашната ситуация, която продължава вече пет години, „спорната точка“. 

„Това е единственото нещо, което е останало“, каза Хари. „Разбира се, някои членове на семейството ми никога няма да ми простят, че съм написал книгата. Разбира се, те никога няма да ми простят за... много неща. Но знаеш ли, има... Бих искал да се помиря със семейството си“.

Той допълни, че това е важно, тъй като: „Както казах, животът е ценен. Не знам колко време още има баща ми.

Миналата година крал Чарлз обяви, че има здравословни проблеми. Принц Хари и Меган Маркъл, които се оттеглиха като старши членове на кралското семейство през 2020 г., живеят в Калифорния с децата си – принц Арчи и принцеса Лилибет и не се срещат често с монарха. След като загуби съдебната си битка, херцогът заяви пред BBC: „Не мога да видя свят, в който на този етап бих върнал съпругата и децата си в Обединеното кралство. А нещата, които ще им липсват, са всичко.“

Хари добави: „Обичам страната си, винаги съм я обичал, въпреки това, което някои хора в тази страна са направили... Липсва ми Обединеното кралство. Липсват ми части от Обединеното кралство. Разбира се, че ми липсва. И мисля, че е наистина много тъжно, че няма да мога да покажа на децата си моята родина.“

В допълнение към интервюто си херцогът публикува и изявление след загубата на съдебната битка:

„Искам да започна с благодарност към моя правен екип и съдиите от Апелативния съд за отделеното време и експертните познания при разплитането на този проблем, който произлиза от предишното правителство. Този процес винаги е бил насочен единствено към осигуряване на моята безопасност и тази на близкото ми семейство, когато сме в Обединеното кралство, така че да можем безопасно да посещаваме родината ми със същото ниво на сигурност, което другите правителства считат за необходимо за нашата защита. Искането ми беше просто: стандартните протоколи за сигурност и оценка на риска да се прилагат към мен по същия начин, както към други хора – включително хора, които никога не са изпълнявали публични функции от името на държавата.

Решението на съда потвърждава, че Изпълнителният комитет за защита на кралските особи и публичните личности, известен като RAVEC и съставен от висши служители от кралския дом, Министерството на вътрешните работи и столичната полиция, не е спазил собствените си предписани процедури за мен, които се прилагат за всички други високорискови и високопоставени лица. Предвид дълбоката ми загриженост по този въпрос, ще се обърна с писмо към министъра на вътрешните работи, за да я помоля спешно да разгледа въпроса и да преразгледа процеса на RAVEC.

Това съдебно действие беше крайна мярка, която обаче разкри шокиращи истини, като се започне от факта, че кралското семейство е ключов фактор при вземането на решения за RAVEC и мой единствен представител по въпроси, свързани с моята безопасност.

В този процес научих и имената на всички замесени лица, много от които се пенсионираха веднага след като изиграха ролята си. През ноември 2017 г., преди да стане известна ролята на кралското семейство в RAVEC, тази тайна комисия заключи, че когато съпругата ми се присъедини към кралското семейство, тя не трябва да получава защита. Едва когато поисках името на човека, готов да поеме този риск, те промениха решението.

През 2020 г. RAVEC за първи път отказа да извърши необходимата годишна оценка на риска, заплахите и въздействието, която изискват собствените им политики. Намерението на тази оценка е да бъде обективна и свободна от пристрастия и намеса, за да потвърди изискваната сигурност.

Резултатът беше лишаването ми от защитата, която имам от раждането си, като същевременно даде знак на всички други правителства да направят същото. Това безразсъдно действие съзнателно постави мен и семейството ми в опасност. Животът е ценен и аз разбирам неговата крехкост.

През 2020 г. и 2021 г. се опитвах да разреша този въпрос по частен път, като дори предложих самостоятелно да поема разходите за необходимата и ефективна полицейска защита, за да запазя мен и семейството ми в безопасност. Никой не ми отговори директно за моето предложение, когато го направих, и въпреки че оспорих отказа да ми позволят да платя, правният ми иск не успя.

И до днес кралското домакинство остава единственият ми представител в RAVEC за всяко посещение и би могло да поиска тази оценка да бъде направена във всеки един момент. Единственият възможен извод, който може да се направи, е, че те предпочитат да не го правят, защото знаят, че резултатът ще докаже, че сигурността ми изобщо не е трябвало да бъде премахвана.

През последните години семейството ми и аз бяхме подложени на добре документирани неонацистки и екстремистки заплахи, включително от Ал-Кайда. На територията на Обединеното кралство има лица, които са в затвора заради такива заплахи. И въпреки това от 2019 г. насам не е извършена подходяща оценка на риска. Това е не само отклонение от стандартната практика, но и неизпълнение на служебните задължения.

Рязката разлика е, че аз съм роден в обстоятелства, които през целия ми живот създават присъщи рискове за сигурността.

Десетилетната ми военна служба, особено двете ми дежурства в Афганистан, както и социалната и таблоидната медийна лудост само засилиха тези заплахи. Разкриването на начина, по който сигурността на близкото ми семейство е била съзнателно изложена на риск, както и на това кой стои зад това и кой го е санкционирал, беше наистина опустошителна.

Независимо от това дали сме съгласни или не, никога не бих пожелал на никого да навреди. Тези съдебни производства ми разкриха, че това основно задължение за грижа не е било и не е прилагано спрямо мен. Вярно е, че по този въпрос бях третиран като изключение. Условията за моята сигурност не бяха поставени въз основа на заплаха, риск и въздействие, а въз основа на моята роля – роля, която аз и съпругата ми искахме да запазим, но която в крайна сметка ни беше отказана.

Способността на RAVEC да взема решения извън собствените си политики и така наречената политическа чувствителност на моя случай надделяха над необходимостта от справедливо и последователно вземане на решения. Съдът реши да се съобрази с това, разкривайки една тъжна истина: ръцете ми са вързани в търсенето на правна защита срещу институцията.

Всичко това идва от същите институции, които се възползваха от майка ми, които открито агитираха за премахване на сигурността ни и които продължават да подбуждат омраза към мен, съпругата ми и дори към децата ни, като същевременно защитават самата власт, която би трябвало да потърси отговорност.

Обединеното кралство е моето родно място и винаги ще бъде част от моята същност. Това е мястото, което обичам, и страната, в която е роден синът ми. Винаги съм искал единствено да продължа благотворителната си дейност в подкрепа на каузите и хората, които означават толкова много за мен, и децата ми да опознаят красотата на моята родина. Оставам отдаден на живота си в служба на обществото.

Това е било и винаги ще бъде работата на живота ми, и когато премахнете шума, ще можете да чуете, че всичко, за което съм молил, е безопасност.“